Интервю: Светослав Станулов – авиация – COVID – 19 – състояние

Всички чартърни полети на българските авиокомпании през летния сезон да бъдат субсидирани от туроператорите, предлага браншът.

София, 12 май /Людмила Спасова, БТА/

Всички чартърни полети на българските авиокомпании през летния сезон да бъдат субсидирани от туроператорите, предлага браншът, като за периода те са с капацитет да изпълнят 1000 – 1200 чартърни полета на месец. Съотношението на схемата за подпомагане 60/ 40 да бъде променено на поне 80/20, защото иначе няма как да бъде компенсиран спадът на приходите за авикомпаниите. Ако тези мерки бъдат изпълнени, браншът може да бъде спасен. Това казва в интервю за БТА председателят на Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/ Светослав Станулов.

Станулов каза още, че засегнати от кризата са както авиокомпаниите по редвоните линии, така и чартърните. Сред тях са са България Ер, Бългериън Ер Чартър, Бул Ер, Болкан Ер, Електра еъруейз.

Авиоекспертът призова още да се обръщаме към авиацията не само, когато имаме нужда от нея, а когато и тя е в затруднение.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Какви загуби генерира българската авиация заради пандемията от коронавирус?

Отговор: В цифрово изражение е трудно да определим какви са загубите, те са повече натурални. Практически от началото на март, когато в други години имаше раздвижване на туристическия сектор и започваха малко по малко да се извършват чартърните полети, сега няма нито един или почти нито един изпълнен полет. Чартърни полети извършват около 25 – 30 самолета в 3-4 авиокомпании, които са основните чартърни авиопревозвачи. Проблемът е, че обстановката остава неясна и в следващите месеци, защото е директно свързана с туристическия сезон.

Освен това авиокомпания България Ер, която изпълнява редовни полети, практически също е ограничила и почти спряла всичките си полети, поради ограниченията вследствие на коронавируса. Много рядко има полети, свързани с превоз на медицински приспособления, консумативи, лекарства и т.н. Това обаче е много малко, за да може да компенсира липсата на каквито и да е други полети.

На този фон единствено карго авиацията, която работи в Германия /Карго Ер/, с нейните 10-12 самолета, има работа. Реалността в момента е такава, че останалите 30 чартърни самолета и около 10 самолета , насочени да изпълняват редовни линии, практически не работят. Това е голям проблем за авиацията.

Огромно уважение към всички, но ако започнем поголовно да освобождаваме пилоти, стюардеси, инженерен състав – това ще е изключителен удар върху авиацията и тя няма да може да се възстанови по никакъв начин, така както биха се възстановили други, засегнати от пандемията отрасли. За да се произведе един пълноценен командир на самолет, са необходими близо 7-8 години – обучение и стаж. И това е голямата разлика между авиацията и другите браншове, че кадрите в тази област са изключително подготвени, но това струва много скъпо, коства много усилия и много време. В този смисъл, ако няма някаква подкрепа, която да ни даде възможност да преживеем тези месеци, то нещата ще изглеждат доста зле.

Всъщност какво правят чартърните авиокомпании – те летят основно лятото, започвайки от май до края на октомври, с чартъри около Нова година и други празници, но приходите и финансите, които натрупват основно през силния сезон, им дават възмоност да издържат до следващия такъв. Ако него го няма, а то вече от 2-3 месеца е така, нещата стават критични.

Въпрос: Проблемът засегна авиацията в световен мащаб и приземи над 90 процета от флотилията на авиокомпании като Луфтханза, други лидери в бизнеса са пред фалит. Най-големите превозвачи вече обявиха, че бъдещето на авиацията не може да бъде гарантирано без държавна помощ. Какви мерки ще бъдат предприети в тази насока у нас ?

Отговор: Възможност е въведената от 13 март схема за държавна помощ, известна като 60/40. Тя обаче не е достатъчна, защото условието за получаването й да се докаже спад в приходите за март 2020 г. от поне 20 на сто, спрямо март 2019 г., за авикомпаниите не важи. Причината е, че те са загубили от 70 до 100 процента от приходите си. Има предложение, което излезе от страна на туризма и което в момента се обсъжда, всички чартърни полети да бъдат субсидирани през туроператора през летния сезон. Нашето предложение и дай Боже и то да се приеме, е това да е валидно за полети, които се изпълняват от български авиокомпании. Само по изключение, когато нашите не могат, да се даде възможност на чужди превозвачи. Иначе през лятото българските авикомпании са готови и с капацитет да изпълнят 1000 – 1200 чартърни полета на месец. С уговорката, че тези възможности няма да ги имаме, ако не се възстановят пазарите.

Всички мислят, че гражданската авиация е най-сигурният траспорт, и слава на Господа, така е.

Инциднетът, който тези дни стана с частния самолет на летището в Лесново, за щастие без трагичен край, не слиза от всички медии вече три-четири дена. Преставете си по-тежък самолет, с по-тежки последици, какъв отзвук би имало това и в страната, и в света. Това просто „чупи“ доверието не само към превозвача, а към самата държава. Казвам това, за да откроя другата голяма особеност на гражданската авиация, което пък поставя като задача номер едно на всички нас, заети в този бранш, а именно – безопаността на полетите. Такава безопасност се поддържа с непрекъснати тренировки и с мотивация на хората. Няма как да ги освободим и да им кажем – хайде, ако обичате, тръгвайте си сега за 3-4 месеца и после ще ви потърсим. Не става така.

Въпрос: Има ли план за стимулиране на доверието на пътниците да се върнат към авиотранспорта в обстановката на коронавируса, както и за получаване на одобрение от правителството и здравните власти за това?

Отговор: Българските пътници, а и всички останали нямат никакво основание да губят доверие в българските превозвачи, които са се доказали като едни от най-добрите в световен мащаб. А що се отнася до коронавируса, това е въпрос на здравните власти и правителството. Това, което може и е предписано да се прави, българските авиокомпании ще го правят. Сега тези проблеми се обсъждат на европейско ниво, как ще стават пътуванията, особено при пресичането на държавните граници. Може би с тези пи си ар тетове или други мерки. Всичко, каквото трябва, ние от наша страна ще го изпълним, но нашите възможности тук не са кой знае какви. Реалисти сме и знаем, че няма как да се възстановят полетите скоро и в тези обеми, които бяха. Вие сама цитирахте Луфтханза, която приземи още 100 от самолетие си, а хоризонта да ги възстановят е след две -три години. Така че и ние трябва да свикнем с това.

Молбата ми е обаче да се обърнем към авиацията не само, когато имаме нужда от нея. В този смисъл са и нашите предложения, за да запазим този изключително ценен и скъпо струващ състав на българската авиация.

На първо място предлагаме съотношението по мярката 60/40, да се промени на поне 80/20, тъй като в момента не 40, но и 20 на сто няма как да плаща авиокомпанията. Нека има съучастие, но нека то да е съразмерно с падането на приходите, каквито в момента превозвачите нямат. Тази мярка да важи за всички авиокомпании, които докажат такъв спад на приходите.

Втората мярка е тази за поощряване на чартърните полети, за която споменах. Тя действа и за туризма, и за авиацията по еднакъв начин Само дето според нас разумно е да се даде държавна помощ на първо място към българските авиокопманиите. Тези две мерки много ще ни помогнат. Те едва ли ще решат всичко, но ще спасят бранша в тази криза.

Лично аз много се радвам на подкрепата на Асоциацията на индустриалния капитал /АИКБ/, както и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, с които работим отлично и на чиято подкрепа изключително много разчитаме, за да се случат тези мерки, за които говорихме.

Въпрос: Ще кажете ли кои са най-засегнатите превозвачи и какво част от флотилията ни е приземена?

Отговор: На първо място това е превозвачът по редовни полети България Ер. След това е чартърната Бългериън Ер Чартър, която има 14 самолета и те са на земята от март месец насам. Другите превозвачи са – Бул Ер, която лети с Боинг 373- Класик и също не изпълянва полети, Болкан Холидейз с 4 самолета Ербъс, също без полети, Електра еъруейз.

Работи само карго превозвачът, който, искам да подчертая, е с отлична атестация. Той е на германсия пазар с възложител на полетите DHL и представя отлично и себе си, и България и българската авиация.

Въпрос: В какви срокове очаквате все пак да стане възстановяването на авиобизнеса и как би се случило това? Някои от колегите ви в Европа прогнозираха, че на първо място това ще се случи с възобновяване на вътрешните полети, а след това и на международните.

Отговор: Аз лично не споделям тази последователност, нямам основание за това. Ние сме функция на деловата и на туристическата активност на населението. Доверието към българската авиация, аз твърдя, че е много добро. Всички се наясно, че българските пилоти, стюардеси, авиоинженери са най-добрите и ние го доказахме. Вече забравихме авикомпания Балкан и как се възстановихме от нулата. Това стана благодарение на тези наистина блестящи кадри, които българската авиация има и дай Боже наистина да не ги загубим в тези смути времена.

Ако ми позволите на финала да спомена нещо важно. Асоциирани членове на Асоциацията на българските авиокомпании са още базата за техническо обслужване Луфтханза Техник София и Аеротехник. За щастие те имат много добро международно име и макар с намален капацитет работят достатъчно активно в последните месеци. За жалост през месец май и при тях се свива пазара и навлизат в доста труден период. Името им е престижно и те обслужват италиански, испански, германски, гръцки, самолети от Източна Европа. Благодарение на тях България се оформи като един от най-големите центрове за техническо обслужване и ремонт на самолети в Източна Европа.

Има и още нещо, което е изключително ценно за българската авиоация и това е Симулаторния център. Такива центрове има два в Източна Европа – у нас и в Прага. Всички пилоти идват в този Център да тренирт. Именно той обаче беше най-жестоко „ударен“, защото дори от схемата 60/40 го отрязаха. Причината е, че попада в сферата на образованието, което намирам за абсолютна глупост. Така че там пари няма да има и за заплати. Има проблем и с това, че в Симулаторния център не могат да идват чужди пилоти да тренират. А това е сърцето и основата на безопасността на полетите.

Sofia Flight Training прие Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара

Sofia Flight Training прие Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камараSofia Flight Training – Симулаторният център на Института по въздушен транспорт, стана домакин на изнесено заседание на Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара. Вече пета година Институтът осъществява добро сътрудничество и  като редовен член подкрепя активно инициативите на Камарата.

Sofia Flight Training (това е търговската марка на квалификационната дейност на фирмата) е сертифицирана и работи по обучението и тренировките на пилоти, кабинен състав и персонал по техническо обслужване на самолети.

Учебният център е важна структура от системата за обучение в гражданската авиация на България и региона.

Центърът разполага с 6 полетни симулатора, от които 4 пълнополетни симулатора (Full Flight Simulators), 4 тренировъчни установки за кабинен състав, 5 учебни работилници, специализиран авиационен софтуер за компютърно базирано обучение и 17 учебни зали.

След заседанието гостите разгледаха центъра, който е сертифициран по най-високите стандарти на Европейската  агенция за авиационна безопасност и ежегодно успешно се ресертифицира. Сред гостите бяха д-р Митко Василев – главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара и г-н Торстен Раабе – Sofia Flight Training – Симулаторният център на Института по въздушен транспорт, стана домакин на изнесено заседание на Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара. Вече пета година Институтът осъществява добро сътрудничество и  като редовен член подкрепя активно инициативите на Камарата.

Sofia Flight Training (това е търговската марка на квалификационната дейност на фирмата) е сертифицирана и работи по обучението и тренировките на пилоти, кабинен състав и персонал по техническо обслужване на самолети.

Учебният център е важна структура от системата за обучение в гражданската авиация на България и региона.

Центърът разполага с 6 полетни симулатора, от които 4 пълнополетни симулатора (Full Flight Simulators), 4 тренировъчни установки за кабинен състав, 5 учебни работилници, специализиран авиационен софтуер за компютърно базирано обучение и 17 учебни зали.

След заседанието гостите разгледаха центъра, който е сертифициран по най-високите стандарти на Европейската  агенция за авиационна безопасност и ежегодно успешно се ресертифицира. Сред гостите бяха д-р Митко Василев – главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара и г-н Торстен Раабе – главен изпълнителен директор на Луфтханза Техник София.

 

Акценти Януари 2020

Sofia Flight Training прие Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара
http://www.pan.bg/view_article-1-510856-Sofia-Flight-Training-prie-upravitelniya-syvet-na-germano-bylgarskata-indust.html

Sofia Flight Training – Симулаторният център на Института по въздушен транспорт, стана домакин на изнесено заседание на Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара. Вече пета година Институтът осъществява добро сътрудничество и  като редовен член подкрепя активно инициативите на Камарата.

Sofia Flight Training (това е търговската марка на квалификационната дейност на фирмата) е сертифицирана и работи по обучението и тренировките на пилоти, кабинен състав и персонал по техническо обслужване на самолети.

Учебният център е важна структура от системата за обучение в гражданската авиация на България и региона.

Центърът разполага с 6 полетни симулатора, от които 4 пълнополетни симулатора (Full Flight Simulators), 4 тренировъчни установки за кабинен състав, 5 учебни работилници, специализиран авиационен софтуер за компютърно базирано обучение и 17 учебни зали.

След заседанието гостите разгледаха центъра, който е сертифициран по най-високите стандарти на Европейската  агенция за авиационна безопасност и ежегодно успешно се ресертифицира. Сред гостите бяха д-р Митко Василев – главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара и г-н Торстен Раабе – Sofia Flight Training – Симулаторният център на Института по въздушен транспорт, стана домакин на изнесено заседание на Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара. Вече пета година Институтът осъществява добро сътрудничество и  като редовен член подкрепя активно инициативите на Камарата.

Sofia Flight Training (това е търговската марка на квалификационната дейност на фирмата) е сертифицирана и работи по обучението и тренировките на пилоти, кабинен състав и персонал по техническо обслужване на самолети.

Учебният център е важна структура от системата за обучение в гражданската авиация на България и региона.

Центърът разполага с 6 полетни симулатора, от които 4 пълнополетни симулатора (Full Flight Simulators), 4 тренировъчни установки за кабинен състав, 5 учебни работилници, специализиран авиационен софтуер за компютърно базирано обучение и 17 учебни зали.

След заседанието гостите разгледаха центъра, който е сертифициран по най-високите стандарти на Европейската  агенция за авиационна безопасност и ежегодно успешно се ресертифицира. Сред гостите бяха д-р Митко Василев – главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара и г-н Торстен Раабе – главен изпълнителен директор на Луфтханза Техник София.

Институтът по въздушен транспорт посрещна УС на Германо-българската индустриално-търговска камара
https://transportal.bg/

Sofia Flight Training – Симулаторният център на Института по въздушен транспорт, стана домакин на изнесено заседание на Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара. Вече пета година Институтът осъществява добро сътрудничество и  като редовен член подкрепя активно инициативите на Камарата.

Sofia Flight Training (това е търговската марка на квалификационната дейност на фирмата) е сертифицирана и работи по обучението и тренировките на пилоти, кабинен състав и персонал по техническо обслужване на самолети.

Учебният център е важна структура от системата за обучение в гражданската авиация на България и региона.

Центърът разполага с 6 полетни симулатора, от които 4 пълнополетни симулатора (Full Flight Simulators), 4 тренировъчни установки за кабинен състав, 5 учебни работилници, специализиран авиационен софтуер за компютърно базирано обучение и 17 учебни зали.

След заседанието гостите разгледаха центъра, който е сертифициран по най-високите стандарти на Европейската  агенция за авиационна безопасност и ежегодно успешно се ресертифицира.

Пета „Среща на поколенията“ от Българската гражданска авиация

Място: Клуб-музей на Летище София

Пета "Среща на поколенията" от Българската гражданска авиацияПризнателност и приемственост на поколенията – това беше мотото на тазгодишната Пета среща ма поколенията в гражданската авиация.

На срещата присъстваха юбиляри, които през 2019 г. навършват  60, 65,70, 75, 80, 85 и 90 години  – представители на всички авиационни предприятия, професии и възрасти.

„Истинската приемственост на поколенията се осъществява, когато се награждават 90-годишните инструктори и 60-65 годишните ученици“ каза във встъплението си председателят на Съюза на ветераните от БГА /СВ БГА/.

В организацията на срещата освен СВ БГА, участваха ръководствата на  АБА с председател инж. Светослав Станулов,  Летище София с Изпълнителен директор Владимир Рапонджиев, ДП „РВД“ с генерален директор Георги Пеев, ГД ГВА с главен директор Станимир Лешев.

Приветствие към присъстващите юбиляри поднесоха:

  • От името на организаторите  – Светослав Станулов, председател на АБА;
  • Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщeния – Росен Желязков.

Пета "Среща на поколенията" от Българската гражданска авиацияСлед словото на Министъра, председателят на Съюза на ветераните Иван Петков благодари от името на организаторите на срещата за приветствието и за помощта, която  министерството и лично министърът оказват за запазване авиационната памет на БГА. „Убедени сме, че с неговата подкрепа и волята и решителността на летище София, АБА, РВД, СВБГА и представители на авиационната общност следващата среща ще стане в новия модерен Клуб-музей на летище София на Терминал 1“- каза в заключение той.

Последва  Церемония по награждаване на юбилярите през 2019 г.

По решение на съорганизаторите на събитието награда получиха ветераните, навършили през 2019 г. 90 години,  а именно  юбилейно отличие – медал за личен принос в развитието на БГА. Така към изградения “ Клуб на 90- годишните ветерани“, в който членуват 28 ветерани, се присъединиха още 9 души.

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията връчи, лично или  роднини, отличието, както следва:

  1. Христо Костадинов Христов, летец-пилот, летял в БГА 30 години, пролетял 17 620 часа безаварийно, с изключителни заслуги към опазване авиационната памет на БГА. Посмъртно.  Наградата получи дъщеря му Гергана Христова.
  2. Мирчо Колев Калчев – летец пилот, лети в БГА 30 г., пролетял 16 300 ч. безаварийно, главен пилот на БГА, инструктор във ВНВУ „Г. Бенковски“ за нуждите на БГА. Сред тях са двама от учениците на Мирчо Калчев – Ватко Бешлиев и Пенчо Пенчев – възпитаници от първите два випуска, завършили ВНВУ „Г. Бенковски“
  3. Георги Христов Рендаков – летял в БГА 22 години,  безаварийно 13 850 часа, инструктор на младите летци в Тренажорния комплекс на учебния център.
  4. Йордан Кавалджиев – летец-пилот, първият началник на РВД в Бургас през 1967 г.
  5. Ненка Генова – авиодиспечeр в РВД.
  6. Георги Стоичко – авиотехник в РВД.
  7. Методи Стоянов – авиотехник в РВД.
  8. Стефанка Петрова Славова – първата стюардеса на ТАБСО, където лети 12 години (живее в чужбина, по здравословни причини не може да присъства. Наградата ще получи председателя на Дружеството на стюардесите – Тони Бунджулова
  9. Величка Кирилова Бъчварова – служител на летище София.

Отличени  за изключителни заслуги в развитието на БГА бяха:

  1. Апик Гарабедян – дългогодишен служител на летище София, изпълнителен директор на Българиен Ер чартър, бивш зам. министър на транспорта, навършил 70 г.
  2. Нистор Пенков Нисторов – дългогодишен авиоинжинер в АТБ София и началник на АТБ, навършил 75 г.
  3. Никола Бейски – авиоинжинер в ССА, бивш директор на авиокомпания „Хемус Еър“, навършил 80 г.
  4. Калин Барзов – бивш директор на летище София и летище Бургас, бивш главен директор на ГД ГВА, навършва 75 години.
  5. Любомир Георгиев Попов – бивш зам. директор на летище Софи, навършил 80 г.
  6. Цветан Доганов – летец-пилот бивш директор на Учебния център на БГА, навършил 75 г.
  7. Вато Милчев – авиомеханик от АТБ София, борден инженер на самолет АЕН 24, Ил 18 и ТУ 154, пролетял 15 520 ч., активен деятел на СВБГА. Навършил 85 години.
  8. Христо Пехливанов – авиоинжинер РВД, инструктор в отдел ВПТС, работи като инспектор в ГДГВА, навършил 75 години.
  9. Андрей Андреев – летец-пилот, бивш директор на летище Пловдив, навършил 65 години.
  10. Ватко Бешлиев – летец-пилот, управител на АУЦ Долна баня, навършил години.
  11. Пенчо Пенчев – летец-пилот, бивш командир на отряд 28 и бивш зам. министър на транспорта, навършил 65 години.
  12. Атанас Витков – летец.пилот, главен пилот на авиокомпания Ер Виа. Навършил 65 години.
  13. Николай Николов – бивш директор „авиационна сигурност“ в ГД ГВА.
  14. Милан Маринов – работи в РВД Варна 41 години и като главен специалист в ГДГВА. Навършил 70 г.
  15. Марийка Борисова Велева – уредник на Клуб-музея на летище София за всеотдайната й работа по създаването и развитието на музея, който се превърна с нейното активно участие в център на поколенията от БГА и подрастващото поколение в Училище за авиация на летище София. Дългогодишен експерт в Пресцентъра на летище София, член СБЖ, навършва 65 г.

Акценти Юни 2019

Летищата ни с 4 пъти повече пътници

| | 21.06.2019 00:00 | Телеграф | стр. 14 |

Четирикратно са се увеличили пътниците, превозвани през летища София, Варна и Бургас, за последните 30 години. 12,6 млн. души са летели през трите аеропорта през 2018 г., докато през 1989 г. техният брой е бил 3,5 млн. Това съобщи председателят на Асоциацията на българските авиокомпании Светослав Ста-нулов по време на Авиационен форум2019 г. Кон-цесионирането на столичния аеропорт ще подобри летищната инфраструктура, но инициативата е оставена само на концесионера, каза Станулов. С влизането на нискотарифните авиокомпании на нашия пазар българските авиокомпании работят при много силна конкуренция. В регистъра на авиационните оператори в България има 10 оператора, които изпълняват обществени превози с 61 самолети, тоест колкото през 1989 г. Но техният седалков капацитет е с около 27% по-голям. Нашите авиокомпании летят с Ербъс 320, Боинг 737, MD82, Ембрайер 190 и L410. В света се очаква удвояване на въздушния трафик в идните 20 г. с добавяне на 30-35 000 самолета. Но недостигът на пилоти и техници е все по-голям глобален проблем.

http://www.crossdisplay.bg/crossdisplay.php?mil=Vgp…


Учат летците в леката авиация на правилата във въздуха | | 21.06.2019 00:00 | Монитор | стр. 8 |

Венцислав ГЕМСОВ Искат европейски стандарти за малките самолети. Пилотите на малките самолети ще бъдат обучавани на правилата във въздуха. По време на лекции ще им бъдат предавани знания на управление и обслужване на въздушното движение. Това обяви по време на „Авиационен 4юрум 2019 г.„ генералният директор ГД „Ръководство на въздушното движение„ (РВД/ Булатса) Георги Пеев. Безплатно ще бъде провеждан курс в програмите за обучение на пилотите в леката авиация с теми за управление на въздушното движение. В тази връзка вече е изготвен наръчник за правилата по визуални полети, допълни Пеев. РВД ще подпомогне дейността на колегите си от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация„ (ГД ГВА) при прегледа на плановете за обучение, уточни пред „Монитор„ Пеев. По думите му е важно пилотите от леката авиация да имат знания как да си планират полетите, кога трябва да осъществяват контакт с органите за въздушно движение и къде да гледат за забрани и ограничения. РВД в момента осъвременява наръчника си за правилата по визуални полети Със законодателни промени ще се регламентира дейността на малките летища, наричани още площадки. За тях ще се разработят специални процедури за безопасно летене. Персоналът им, по европейски пример, ще бъде обучаван също безплатно от РВД в рамките на един-два месеца да си изпълняват задълженията за безопасно излитане и кацане на самолетите и движението им в района на летищата. До мерките се стига, след като за последните шест месеца се случиха седем инцидента с малки самолети. За промени апелираха и от Асоциация на българските авиокомпании (АБА). Необходимо е подобряване и структуриране на нормативната уредба по отношение на сертифициране и надзор на леката, свръхлеката и спортната авиация. Добре е да се заимства опит от значително по-добре развитите в това отношение държави в Западна и Централна Европа, коментира председателят на АБА Светослав Станулов. За разлика от съвременното обучение на професионалните пилоти, което отговоря на европейските изисквания, любителите се учат по национални стандарти, което е сред причините за зачестилите инциденти Припомняме, че в момента продължава назначеният одит от транспортния министър Росен Желязков в ГВА, както и проверки на малките летища и самолетите, които са регистрирани на наша територия. *** Четирикратно е нараснал трафикът на пътници За трите летища -София, Варна и Бургас, през последните години се отчита силно увеличаване на броя на обслужените пътници -12,6 млн. пътници през миналата 2018 г., срещу 3,5 млн. през 1989-1990. Това става ясно от анализ на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА). С предстоящата концесия на летище София се очаква летищната инфраструктура да се подобри. Проблем е, че няма ясна визия на държавата как ще се развива летището в бъдеще и инициативата ще бъде на концесионера. В този смисъл много важна е бързината на промените – да не закъснеем с развитието, подчерта председателят на АБА Станулов.

http://www.crossdisplay.bg/crossdisplay.php?mil=VgpXDk5BD……


Четирикратно е нараснал въздушният трафик през последните години | | 20.06.2019 13:10 | www.24chasa.bg | Новини |

За трите летища – София, Варна и Бургас, през последните години отчитаме силно увеличаване на броя на обслужените пътници – 12,6 млн. пътници през миналата 2018 година, срещу 3,5 млн. през 1989-90-а. Това посочи по време на „Авиационен форум 2019 г.“ председателят на Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/ Светослав Станулов. Тенденцията за по-нататъшното му увеличение поставя въпроса ще отговори ли съществуващата инфраструктура на нуждите на увеличаващия се трафик, какви условия създава за успешно развитие на българската гражданската авиация, каза още авиоекспертът по гражданска авиация. Според Станулов чрез предстоящата концесия на Летище София се очаква летищната инфраструктура да се подобри. Проблем е, че няма ясна визия на държавата как ще се развива летището в бъдеще и инициативата ще бъде на концесионера. В този смисъл, много важна е бързината на промените – да не закъснеем с развитието, подчерта председателят на АБА. По думите му авиокомпаниите са икономически най-уязвимата част на гражданската авиация, защото са изложени на най-силен конкурентен натиск. Този процес е особено отчетлив след въвеждане на инициативата „Отворено небе“ /Open Sky/ в рамките на Европейските държави, предоставяща свободен достъп на чужди авиокомпании, основно нискотарифни, до българския пазар и съответно на българските до чужди пазари, включително работа в страните от ЕС. ЕС изключва всякаква протекция от страна на държавата и така участниците на пазара са поставени да работят в условията на изключително силна конкуренция, посочи Станулов. Регистърът на авиационните оператори в България включва 10 оператора, изпълняващи обществени превози, които експлоатират самолети с максимална излетна маса над 5700 кг. Става дума за 61 броя въздушни самолети, тоест колкото през 1989 г. Едновременно с това, през 2018 г. имаме с около 27 на сто по-висок седалков капацитет в сравнение с разполагаемия през 1989 г. Авиокомпаниите летят със самолети Ербъс 320, Боинг 737,MD82, Ембрайер 190 и L410, информира Станулов. Светослав Станулов отбеляза още, че „България е интегрална част от Европа, а Европа в авиацията действа все повече като единна държава, с еднакво законодателство и приоритети. Значението, което ЕК придава на въздухоплаването в Европа е впечатляващо – въздухоплаването е определено като силен двигател на икономическия растеж, заетостта, търговията и мобилността в ЕС“. Близката интеграция на българската авиация към световната, налага да отговорим на предизвикателствата на развитие на световната авиация. Те са свързани с нарастваща глобална потребност и удвояване на трафика в следващите 20 години с добавяне на 30-35 хиляди самолета. Друг проблем е недостигът на пилоти и авиационни техници в глобален мащаб. Сред предизвикателствата пред авиобизнеса са още еко ефективността на въздушния транспорт, изискващо ново поколение двигатели, материали и композити, дигитализацията, нарастващата зависимост на пътниците от персонални електронни устройства. Пазарът на въздушен транспорт в България, в частност международният трафик на пътници, се е увеличил с впечатляващите три пъти за последните 25 години, в условията на намалена свързаност, каза Станулов. Той обаче отбеляза, че въпреки очакваното значително развитие на редовния пътнически трафик до и в азиатско-тихоокеанския регион, отчитаме липсата на свързаност с него днес. Географското разположението на България дава предимство пред повечето страни на ЕС, защото се намираме най-близко до тези бързо развиващите пазари, смята авиоекспертът. На днешния форум бе отбелязано и значението на „Ръководство на въздушното движение“ /РВД/ като значима, стабилна, интегрална структура в системата на българската гражданска авиация, модернизираща се и участваща равнопоставено в ръководенето на международния трафик. Тази година отбелязваме 50 години от основаването й и състоянието на предприятието днес е стабилно – от техническа, технологична, кадрова и финансова гледна точка, посочи директорът му Георги Пеев. ДП РВД е готово да отговори на предизвикателствата на нарастващия трафик, разполагайки с модерни системи за управление на въздушното движение, заяви той. „Авиофорум 2019 г.“ се организра от МТИТС , Научно-техническият съюз по транспорта, АБА, ГД ГВА, ДП РВД и други.

https://www.24chasa.bg/novini/article/7515809


Четирикратно е нараснал въздушният трафик през последните години | | 20.06.2019 13:27 | www.utroruse.com | Новини |

За трите летища – София, Варна и Бургас, през последните години отчитаме силно увеличаване на броя на обслужените пътници – 12,6 млн. пътници през миналата 2018 година, срещу 3,5 млн. през 1989-90-а. Това посочи по време на „Авиационен форум 2019 г.“ председателят на Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/ Светослав Станулов. Тенденцията за по-нататъшното му увеличение поставя въпроса ще отговори ли съществуващата инфраструктура на нуждите на увеличаващия се трафик, какви условия създава за успешно развитие на българската гражданската авиация, каза още авиоекспертът по гражданска авиация. Според Станулов чрез предстоящата концесия на Летище София се очаква летищната инфраструктура да се подобри. Проблем е, че няма ясна визия на държавата как ще се развива летището в бъдеще и инициативата ще бъде на концесионера. В този смисъл, много важна е бързината на промените – да не закъснеем с развитието, подчерта председателят на АБА. По думите му авиокомпаниите са икономически най-уязвимата част на гражданската авиация, защото са изложени на най-силен конкурентен натиск. Този процес е особено отчетлив след въвеждане на инициативата „Отворено небе“ /Open Sky/ в рамките на Европейските държави, предоставяща свободен достъп на чужди авиокомпании, основно нискотарифни, до българския пазар и съответно на българските до чужди пазари, включително работа в страните от ЕС. ЕС изключва всякаква протекция от страна на държавата и така участниците на пазара са поставени да работят в условията на изключително силна конкуренция, посочи Станулов. Регистърът на авиационните оператори в България включва 10 оператора, изпълняващи обществени превози, които експлоатират самолети с максимална излетна маса над 5700 кг. Става дума за 61 броя въздушни самолети, тоест колкото през 1989 г. Едновременно с това, през 2018 г. имаме с около 27 на сто по-висок седалков капацитет в сравнение с разполагаемия през 1989 г. Авиокомпаниите летят със самолети Ербъс 320, Боинг 737,MD82, Ембрайер 190 и L410, информира Станулов. Светослав Станулов отбеляза още, че „България е интегрална част от Европа, а Европа в авиацията действа все повече като единна държава, с еднакво законодателство и приоритети. Значението, което ЕК придава на въздухоплаването в Европа е впечатляващо – въздухоплаването е определено като силен двигател на икономическия растеж, заетостта, търговията и мобилността в ЕС“. Близката интеграция на българската авиация към световната, налага да отговорим на предизвикателствата на развитие на световната авиация. Те са свързани с нарастваща глобална потребност и удвояване на трафика в следващите 20 години с добавяне на 30-35 хиляди самолета. Друг проблем е недостигът на пилоти и авиационни техници в глобален мащаб. Сред предизвикателствата пред авиобизнеса са още еко ефективността на въздушния транспорт, изискващо ново поколение двигатели, материали и композити, дигитализацията, нарастващата зависимост на пътниците от персонални електронни устройства. Пазарът на въздушен транспорт в България, в частност международният трафик на пътници, се е увеличил с впечатляващите три пъти за последните 25 години, в условията на намалена свързаност, каза Станулов. Той обаче отбеляза, че въпреки очакваното значително развитие на редовния пътнически трафик до и в азиатско-тихоокеанския регион, отчитаме липсата на свързаност с него днес. Географското разположението на България дава предимство пред повечето страни на ЕС, защото се намираме най-близко до тези бързо развиващите пазари, смята авиоекспертът. На днешния форум бе отбелязано и значението на „Ръководство на въздушното движение“ /РВД/ като значима, стабилна, интегрална структура в системата на българската гражданска авиация, модернизираща се и участваща равнопоставено в ръководенето на международния трафик. Тази година отбелязваме 50 години от основаването й и състоянието на предприятието днес е стабилно – от техническа, технологична, кадрова и финансова гледна точка, посочи директорът му Георги Пеев. ДП РВД е готово да отговори на предизвикателствата на нарастващия трафик, разполагайки с модерни системи за управление на въздушното движение, заяви той. „Авиофорум 2019 г.“ се организра от МТИТС , Научно-техническият съюз по транспорта, АБА, ГД ГВА, ДП РВД и други.

https://utroruse.com/article/760308/


Четирикратно нараснал трафик през последните години отчете авиацията ни 
София, 20 юни /Людмила Спасова, БТА/

За трите летища – София, Варна и Бургас, през последните години отчитаме силно увеличаване на броя на обслужените пътници – 12,6 млн. пътници  през миналата 2018 година, срещу 3,5 млн. през 1989-90-а. .нараснал трафик, посочи по време на „Авиационен форум 2019 г.“ председателят на Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/ Светослав Станулов.
Тенденцията за по-нататъшното му увеличение поставя въпроса ще отговори ли съществуващата инфраструктура на нуждите на увеличаващия се трафик, какви условия създава за успешно развитие на българската гражданската авиация, каза още авиоекспертът по гражданска авиация.
Според Станулов чрез предстоящата концесия на Летище София се очаква летищната инфраструктура да се подобри. Проблем е, че няма ясна визия на държавата как ще се развива летището в бъдеще и инициативата ще бъде на концесионера. В този  смисъл, много важна е бързината на промените – да не закъснеем с  развитието, подчерта председателят на АБА.
По думите му авиокомпаниите са икономически най-уязвимата част на гражданската авиация, защото са изложени на най-силен конкурентен натиск. Този процес е особено отчетлив след  въвеждане на инициативата „Отворено небе“ /Open Sky/ в рамките на  Европейските държави, предоставяща свободен достъп на чужди  авиокомпании, основно нискотарифни, до българския пазар и съответно на  българските до чужди пазари, включително работа в страните от ЕС.  ЕС изключва всякаква протекция от страна на държавата и така участниците  на пазара са поставени да работят в условията на изключително силна  конкуренция, посочи Станулов.
Регистърът на авиационните оператори в България включва 10  оператора, изпълняващи обществени превози, които експлоатират самолети с  максимална излетна маса над 5700 кг. Става дума за 61 броя въздушни самолети, тоест колкото през 1989 г. Едновременно с това, през 2018 г. имаме с около 27 на сто по-висок  седалков капацитет в сравнение с разполагаемия през 1989 г.  Авиокомпаниите летят със самолети Ербъс 320, Боинг 737,MD82, Ембрайер 190  и L410, информира Станулов.
Светослав Станулов отбеляза още, че „България е интегрална част от Европа, а Европа в авиацията действа все повече като единна държава, с еднакво законодателство и приоритети.  Значението, което ЕК придава на въздухоплаването в Европа е впечатляващо – въздухоплаването е определено като силен двигател на икономическия  растеж, заетостта, търговията и мобилността в ЕС“.
Близката интеграция на българската авиация към световната, налага да  отговорим на предизвикателствата на развитие на световната  авиация. Те са свързани с нарастваща глобална потребност и удвояване на трафика в следващите 20 години с добавяне на 30-35 хиляди самолета.
Друг проблем е недостигът на пилоти и авиационни техници в глобален мащаб.
Сред предизвикателствата пред авиобизнеса са още еко ефективността на въздушния транспорт, изискващо ново поколение двигатели, материали и композити, дигитализацията, нарастващата зависимост на пътниците от персонални електронни устройства.
Пазарът на въздушен транспорт в България, в частност международният трафик на  пътници, се е увеличил с  впечатляващите три пъти за последните 25  години, в условията на намалена свързаност, каза Станулов. Той обаче отбеляза, че въпреки очакваното значително развитие на редовния пътнически трафик до и в азиатско-тихоокеанския регион, отчитаме липсата на свързаност с него днес. Географското разположението на България дава предимство пред повечето страни на ЕС, защото се намираме най-близко до тези  бързо развиващите пазари, смята авиоекспертът.
На днешния форум бе отбелязано и значението на „Ръководство на въздушното движение“ /РВД/ като значима, стабилна, интегрална структура в системата на българската  гражданска авиация, модернизираща се и участваща равнопоставено в  ръководенето на международния трафик. Тази година отбелязваме 50 години от основаването й и състоянието на предприятието днес е стабилно – от техническа, технологична, кадрова и  финансова гледна точка, посочи директорът му Георги Пеев.
ДП РВД е готово да отговори на предизвикателствата на нарастващия трафик,  разполагайки с модерни системи за управление на въздушното движение, заяви той.
„Авиофорум 2019 г.“ се организра от МТИТС, Научно-техническият съюз по транспорта, АБА, ГД ГВА, ДП РВД и други.


ЧЕТИРИ ПЪТИ Е НАРАСТНАЛ ВЪЗДУШНИЯ ТРАФИК В БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ГОДИНИ

Българска свободна телевизия

ВИДЕО: Централна емисия новини – https://bstv.bg/news/tsentralna-emisiia-novini-20-06-2019

Само за 2018г. са обслужени 12 милиона и 600 хиляди пътници.

Това обаче поставя въпроса дали съществуващата инфраструктура ще отговори на нуждите на увеличаващия се трафик.

На фона на предстоящото отдаване на концесията на Летище София тези въпроси са важни. Държавата обаче няма визия за развитието на летището и това ще се решава от концесионера в бъдеще, категорични са експертите.
Авиокомпаниите са най-уязвими, защото са изложени на най-силен конкурентен натиск.

За трите летища – София, Варна и Бургас, през последните години отчитаме силно увеличаване на броя на обслужените пътници – 12,6 млн. пътници през миналата 2018 година, срещу 3,5 млн. през 1989-90-а. Това посочи по време на „Авиационен форум 2019 г.“председателят на Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/ Светослав Станулов.
Тенденцията за по-нататъшното му увеличение поставя въпроса ще отговори ли съществуващата инфраструктура на нуждите на увеличаващия се трафик, какви условия създава за успешно развитие на българската гражданската авиация, каза още авиоекспертът по гражданска авиация.

Според Станулов чрез предстоящата концесия на Летище София се очаква летищната инфраструктура да се подобри. Проблем е, че няма ясна визия на държавата как ще се развива летището в бъдеще и инициативата ще бъде на концесионера. В този смисъл, много важна е бързината на промените – да не закъснеем с развитието, подчерта председателят на АБА.

По думите му авиокомпаниите са икономически най-уязвимата част на гражданската авиация, защото са изложени на най-силен конкурентен натиск. Този процес е особено отчетлив след въвеждане на инициативата „Отворено небе“ /Open Sky/ в рамките на Европейските държави, предоставяща свободен достъп на чужди авиокомпании, основно нискотарифни, до българския пазар и съответно на българските до чужди пазари, включително работа в страните от ЕС. ЕС изключва всякаква протекция от страна на държавата и така участниците на пазара са поставени да работят в условията на изключително силна конкуренция, посочи Станулов.

Регистърът на авиационните оператори в България включва 10 оператора, изпълняващи обществени превози, които експлоатират самолети с максимална излетна маса над 5700 кг. Става дума за 61 броя въздушни самолети, тоест колкото през 1989 г. Едновременно с това, през 2018 г. имаме с около 27 на сто по-висок седалков капацитет в сравнение с разполагаемия през 1989 г. Авиокомпаниите летят със самолети Ербъс 320, Боинг 737,MD82, Ембрайер 190 и L410, информира Станулов.

Светослав Станулов отбеляза още, че „България е интегрална част от Европа, а Европа в авиацията действа все повече като единна държава, с еднакво законодателство и приоритети. Значението, което ЕК придава на въздухоплаването в Европа е впечатляващо – въздухоплаването е определено като силен двигател на икономическия растеж, заетостта, търговията и мобилността в ЕС“.

Близката интеграция на българската авиация към световната, налага да отговорим на предизвикателствата на развитие на световната авиация. Те са свързани с нарастваща глобална потребност и удвояване на трафика в следващите 20 години с добавяне на 30-35 хиляди самолета.

Друг проблем е недостигът на пилоти и авиационни техници в глобален мащаб.

Сред предизвикателствата пред авиобизнеса са още еко ефективността на въздушния транспорт, изискващо ново поколение двигатели, материали и композити, дигитализацията, нарастващата зависимост на пътниците от персонални електронни устройства.

Пазарът на въздушен транспорт в България, в частност международният трафик на пътници, се е увеличил с впечатляващите три пъти за последните 25 години, в условията на намалена свързаност, каза Станулов. Той обаче отбеляза, че въпреки очакваното значително развитие на редовния пътнически трафик до и в азиатско-тихоокеанския регион, отчитаме липсата на свързаност с него днес.

Географското разположението на България дава предимство пред повечето страни на ЕС, защото се намираме най-близко до тези бързо развиващите пазари, смята авиоекспертът.