сп. Enterprise | Светослав ЗАГОРСКИ | 24.07.2013, Стр. 16 – 17, 18 – 19, 20, 22
От 5 месеца насам, след старта на първите протести у нас през февруари, икономиката на България е под обсада. Бизнесът е спрял на едно място и изчаква, като „двигателят е оставен да работи за да не изгасне“. Сериозни загуби засега не се инкасират. Поне докато има гориво в запас.
Тази констатация е на самия бизнес и последно бе заявена от шефа в „Хюлет Пакард“ Саша Безуханова, макар и доста по-просто – „икономиката ни е спряла“. Бизнесдамата не даде количествени измерения, но те са факт, ако се обърне внимание на последните данни на Националния статистически институт. В тези данни за стопанската конюнктура за изминалия юни ще видим една катастрофална картина по отношение на развитието на бизнеса в страната ни – спад в търговията на дребно с невижданите 5,3 пункта само за един месец. Най-сериозният фактор, затрудняващ дейността в сектора, продължава да бъде несигурната икономическа среда, чието негативно влияние нараства с 12,7 пункта. Никой вече не говори са търсене и конкуренция, защото при неработещ пазар и липса на каквото и да е потребление, тези индикатори на практика не мерят нищо.
В по-малка степен са засегнати другите два основни отрасъла, които се реализират изцяло на българския пазар – услуги и строителство, но и при тях спадът е с над 1 пункт за последния месец. Единствено при промишлеността се отбелязва ръст, но той идва основно от износа на предприятията за чуждите пазари. И при промишлеността се отчита силно негативно влияние от несигурната икономическа среда в страната, поради което даже най-големите оптимисти не предвиждат някакво увеличение на бизнеса в следващите 3 месеца.
Ако икономиката ни в момента се огледа в огледалото ще види, че срещу нейния застинал образ стои още по-голямо намаление на средните възнаграждения в провинцията, а от дълго време насам за първи път се отчита и намаляване на ръста на спестяванията на домакинствата в банките.
Това може би показва, че „черните дни“ най-после са дошли и хората са започнали да харчат „белите пари“, които неистово спестяваха от началото на икономическата криза през 2008 г. Проблемът сега е дали политическата ситуация в страната и промяната на икономическия модел, който се опитват да налагат новите управляващи, ще даде възможност на бизнеса наистина да заработи и да започне да генерира печалби и на вътрешния пазар и респективно нови работни места.
Оказва се обаче, че еднозначен отговор никой от бизнеса не дава, а обединяващото мнение е, че се намираме в патова ситуация. Големите бизнес организации станаха изключително предпазливи в последните дни, но това което установи проверка на ENTERPRISE е, че първоначално силно негативното отношение, характерно от първите дни на протестите, в момента отстъпва на мнението, че все пак ще е добре да се изчака и да се види дали правителството действително ще изпълни краткосрочните си ангажименти и това ще доведе наистина до по-добра икономическа и социална ситуация в държавата.
Председателят на едно от трите големи работодателски организации, коментира с уговорката, че няма да бъде цитиран лично, че голяма част от мерките на правителството са популистки и ще имат негативен ефект, особено в енергетиката, но изборите във Варна са показали, че изход в нови избори просто няма
Други икономисти бяха по-откровени, но и по-предпазливи.
„Промените, които се предлагат в плана „Орешарски“, безспорно са добри и звучат смислено и приложимо. Какви ще бъдат отделните секторни политики за реализацията им предстои да видим, и от това зависи дали и как тези мерки ще се проведат.
Досега не съм чул никой да е против мерките в плана „Орешарски“. По-скоро има само една бизнес организация, която е против кабинета и е за бързи предсрочни избори. Ясно е, че сегашната политическа нестабилност се отразява и ще се отразява негативно на развитието на икономиката в страната. Това негативно развитие означава увеличение на риска, увеличение на разходите и загуби за фирмите. От друга страна едни предсрочни избори в момента не биха променили нищо, само ще се възпроизведе сегашния политически модел. Полезният ход е всички да работим и да изчакаме по-добри времена, каквито безспорно ще настъпят. Виждаме, че външната пазарна конюнктура вече не се променя в негативен аспект. Тя продължава да е лоша за нас, но поне по отношение на общите разходи, като енергоносители например, негативни промени вече не се виждат, което предполага бизнеса да започне да работи по-спокойно“, коментира за ENTERPRISE финансистът Емил Хърсев.
Повечето анализатори обаче не са такива оптимисти и въпреки това се оказва, че нямат рецепта за излизане от ситуацията, освен магическо възстановяване на поне малко от загубеното доверие.
„Планът „Орешарски“ е изпълнен с типични за всички нови правителства много разбираеми обещания, адресирани до широк кръг от хора, които обаче в нашия случай няма да повлияят съществено на икономиката ни. Те ще са безвредни и за бюджета, т.е. няма да го натоварят, защото парите за социалните мерки ще дойдат от преразпределение на разходите, но ще засегнат ограничена група от хора – майки и социално слаби. На бизнеса няма да се отразят осезаемо.
Идеалният вариант в момента е правителството да заработи в поне някакво минимално доверие, за да осъществи тези мерки. Проблемът е, че такова доверие не се вижда, а не го виждат и самите управляващи. Именно затова в момента правителството се занимава главно с отбиването на проблеми пред самото него за седмица – две напред. Това правителство няма смелостта да промени едно заглавие от учебника по литература, камо ли да реализира мащабни стратегии за спасяване на БДЖ, например, или за реанимация на енергетиката.
Нищо по-съществено и по-дългосрочно не би могло да се реализира в такава обстановка, но от друга страна е ясно, че нови избори биха възобновили сегашния модел. Затова ситуацията е патова и не се вижда полезен ход, обясни пред ENTERPRISE Лъчезар Богданов от Индъстри Уоч.
Разбира се, има и бизнес организации като КРИБ например, които открито поискаха оставката на кабинета „Орешарски“. Банкерът Левон Хампарцумян също заяви пред ENTERPRISE, че начинът на формиране на кабинета и първите му стъпки са пропилели големите надежди, свързани с личността на премиера, като безспорен авторитет сред финансистите. Затова и според Хампарцумян, по-разумният ход е оставката, защото икономиката много негативно се влияе от политическата нестабилност.
В същото време обаче, правителството вече започна с реализация на пакета от мерки и всички трябва да се съобразим с новата реалност. Бяха вдигнати майчинските на 310 лв., беше разширен кръгът от хората, които ще получават енергийни помощи, а в същото време бяха вдигнати със 100 лв. сумите, които ще получат социално слабите семейства за всеки първокласник. Очаква се съвсем скоро да се тръгне и към промяна на пенсионната реформа, като се спре вдигането на пенсионната възраст и се върне швейцарското правило за индексиране на пенсиите. Третата стъпка е промяна на минималната работна заплата след съгласуване със синдикатите и вдигане на прага на максималните пенсии.
И, докато реакциите срещу първите промени в социалния пакет все още са слаби и са свързани главно с протест срещу рязкото вдигане на минималната работна заплата, то по отношение на реформите в енергетиката чрез променения и на второ четене енергиен закон, вече има значителни протести от страна на бизнеса.
„Хората в бизнеса сме обучени, че винаги, когато предлагаме възможности за решаване на даден проблем, трябва да показваме и рисковете. В момента по никакъв начин не чуваме какви ще са рисковете от промените, които правителството прави в енергийния сектор. Има един обаче, който се набива на очи и това е системата с връщането на единствения купувач. Излиза, че всички покупки и продажби ще минават през НЕК, с изключение на малкия свободен пазар. И, като си дадем сметката, че НЕК има изключително високи задължения -1,9 млрд. лв. при годишен оборот в системата от 6 млрд. лв. то е ясно, че това дружество е рисково да се натоварва с нови допълнителни функции. Поради това, че НЕК и ДКЕВР декларират, че имат модел за преразпределение на финансовите потоци, без да е ясно какъв е той, индустрията е притеснена, защото хората от бизнеса знаят от опит, че някой трябва да плати сметката, и най-вероятно е индустрията да бъде натоварена допълнително.
Ако в края на миналата година всички разбрахме, че енергетиката е в криза, то от 6 месеца се мъчим да избягаме от истината и въвеждането на разумни решения. Българската енергетика ще застане на по-добра позиция, ако държавата се оттегли постепенно от сектора. Трябва да се увеличи либерализацията на пазара и повече субекти да излязат на свободния пазар. Ние не говорим за оставки, но правителството пое изключително високи отговорности и скоро ще се види дали ще има положителни резултати и това трябва да е критерия за оставане на власт. Трябва да изчакаме резултатите“. Такова е мнението на члена на управителния съвет на Българския енергиен форум Антон Иванов, дадено специално за ENTERPRISE.
Енергетиката обаче, съвсем не е единственият отрасъл, който предизвиква силно безпокойство сред бизнеса. Вторият проблем, който ясно се откроява и по който правителството определено не работи, е договарянето на европейските фондове за втория програмен период от 2014 до 2020 г. И докато за усвояване на парите от първия програмен период има още две години, заради правилото п+2, то преговорите трябва да приключат до края на тази година иначе от 2014 оставаме и без европейски средства. В същото време се оказва, че даже нямаме министър за европейските фондове, а вместо това има човек на „инвестиционното планиране“ – конструкция, която до момента е куха без ясно съдържание.
Първи от работодателите за проблема с евро фондовете алармираха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. От АИКБ изразиха загриженост от чувствителното изоставане в подготовка на изключително важни документи, при много от оперативните програми за следващия програмен период. Особено големи са проблемите при бъдещите оперативни програми „Иновации и конкурентоспособност“ и „Наука и образование за интелигентен растеж“. Притеснителна за АИКБ се оказа публично обявената концепция за „Иновации и конкурентоспособност“, която е обект на остри критики от страна на всички представители на реалния бизнес. Те се обединиха около становището, че въпросният документ трябва да се бракува и да се напише наново, в партньорство и диалог с бизнеса. Основните недостатъци са свързани с липсата на приемственост на новия проект с постигнатите успехи и научените уроци от настоящия програмен период. Прави впечатление, че инвестиционните намерения са свързани основно с изграждане и оборудване на сграден фонд и създаване на различни финансови инструменти, въпреки ясната оценка на бизнеса, че най-голям положителен ефект за насърчаване на конкурентоспособността на реалната икономика дават грантовите схеми, насочени към максимално широк кръг фирми.
Неясна остава и схемата за допълнително подпомагане на малкия и среден бизнес през Българската банка за инвестиции. Първоначално се говореше за увеличение на капитала на банката, а впоследствие се оказа, че банката ще ползва само кредитна линия, което е коренно различна опция – т.е. ресурсът ще е по-скъп.
Единствената положителна новина, свързана с европейските фондове, е по линия на младежката безработица
Този проблем е залегнал за разрешаване и в мерките на плана „Орешарски“. Оказва се, че България ще вземе минимум 100 млн. евро от допълнителния пакет за младежка безработица, гласуван след приемането на бюджета на ЕС, но прави впечатление, че никой у нас от управляващите не прави стъпки за увеличение на сумата, а това е напълно възможно и отново излиза на преден план липсата на ресорен министър за евро фондовете.
Тук е мястото да се отбележат и проблемите, до които биха довели предлаганите спасителни мерки от правителството, особено в социалната сфера. Европейският съюз при гласуването на бюджета ясно каза, че парите за младежка безработица и малък и среден бизнес ще се отпускат при ясно ангажименти от страна на правителствата. Специално за малкия бизнес сред изискванията са изравняване на възрастта за пенсиониране на мъже и жени и ограничаване на ранното пенсиониране. Точно в обратна насока са мерките на „Орешарски“ и това може да доведе до рестрикции и намаляване на сумите по линия на евро фондовете. Другият проблем е свързан със събираемостта на приходите в хазната. Мерки, като тези за намаляване на цените на тока, чрез ограничаване на приходи и печалби на големите енергийни компании и електроразпределителните дружества, директно ще ударят по приходната част на бюджета по линия на събираемостта на данъците.
За да се компенсира тази дупка е твърде вероятно да се стигне до увеличение на данъците и осигуровките a кабинетът „Орешарски“ вече направи заявка в тази насока чрез деклариране на желанието за вдигане на максималния осигурителен праг от 2200 на 2400 лв. От тук до премахването на плоския данък и до вдигане на данъците за „богатите“ има само една крачка. Въпросът е дали тази крачка няма да е връщане назад и дали действително ще доведе до препълване на хазната или ще стимулира още повече „сивата икономика“.
Този въпрос е актуален по една много проста причина, която ни връща в самото начало на патовата ситуация – липсата на чуждестранни инвестиции, които да генерират естествен растеж на икономиката и да облекчат ситуацията на родния бизнес. Именно за привличането на чужди инвеститори в момента не се прави нищо, а и да се прави то това едва ли ще даде плодове, защото силно нестабилната икономическа обстановка е враг номер едно. Парите от чужбина буквално заобикалят България, защото не се знае как ще се променят правилата, а без яснота за правилата, никой не иска да прави бизнес. Поне тези, които имат чисти пари и чисти намерения. Докато за първото тримесечие на тази година преките чужди инвестиции у нас бяха над 380 млн. евро, то още от април започна срив, като за този месец те слязоха до 43 млн. евро, показват данните на БНБ.
Изненадващо и за икономисти и за протестиращи обаче, правителството реши да не разчита на бюджета, приет от правителството на ГЕРБ за 2013 г., и напъните да увеличи събираемостта на данъците, а ще предприеме неговата актуализация
Това обяви в първия ден от юли финансовият министър Петър Чобанов. Обяснението е, че резервите на сегашния бюджет са изпразнени, а се очаква дупка, която в края на годината далеч да надхвърли 1 млрд. лв. Другото обяснение е изтегленият заем за парите на зърнопроизводителите в началото на годината, заради който най-вероятно правителството ще емитира нов кредит до 1 млрд. лв.
Зад това изненадващо действие с актуализацията на бюджета, най-вероятно стоят съвсем други подбуди. Правителството ще иска да използва летните месеци през които смята, че протестите ще поутихнат, като побърза да налее пари в невралгични отрасли. Ще се платят заплати и ще осигурят оборотни средства на големи закъсали държавни фирми, като ВМЗ Сопот, с което ще се спечелят цели региони. Заявка за това направи вече икономическият министър Драгомир Стойнев. Крайната цел е обаче да се върнат забавените средства от ДДС на фирмите, което бе сред основните обещания на новото правителство. Не случайно премиерът Орешарски заяви, че парите ще започнат да се връщат по план от август, когато ще дойдат и парите от ЕС за зърнопроизводителите. Така може да се окаже, че, докато голяма част от протестиращите прекарват летните горещини на плажа, правителството ще получи възможността спокойно да си „напазарува“ популярност и доверие.
Това е още една причина протестите по-бързо да дадат категоричен отговор на въпроса – ще се стигне ли до край и ще се свали правителството с цел да се даде нов рестарт на системата, или ще се остави да работи и да покаже резултати, по които да се прецени дали вървим в правилната посока, или отново сме загубили цяла година.