Категория: новини

По случай 7 декември, Международния ден на гражданската авиация, Асоциацията на българските авиокомпании обявява своите ГОДИШНИ НАГРАДИ 2020. Наградите се връчват в два раздела: за значителен принос към българската гражданска авиация и опазване на историческото наследство; и за журналистика.

Имаме удоволствието да Ви съобщим, че тази година почетна статуетка, грамота и почетен знак – медал за принос към БГА получава Авиомедицински център към НАЦИОНАЛНАТА МНОГОПРОФИЛНА ТРАНСПОРТНА БОЛНИЦА „ЦАР БОРИС III“ – СОФИЯ, с ръководител д-р Николай Райнов, за цялостен принос за опазване здравето на авиационните кадри.

Отличието е заслужено признание за дългогодишните усилия на целия екип, който с дейността и професионализма си допринася за постигане на основния приоритет на гражданската авиация- висока безопасност на полетите.

С единодушно съгласие наградата се присъжда съвместно със Съюз на ветераните на БГА, ГД Гражданска въздухоплавателна администрация , ДП Ръководство на въздушното движение и Летище София. Тези организации, съвместно с Асоциацията на българските авиокомпании, присъдиха и 150 награди – почетни грамоти, на юбиляри- ветерани и действащи авиационни кадри от цялата страна. 14 от наградените – 90 и 95 годишни ветерани, са удостоени с почетни медали за принос към БГА.

Наградите по традиция се връчваха на организираната ежегодно Среща на поколенията, провеждането на която се отмени, поради извънредната обстановка.

Отличия се присъждат още на НТС по транспорта – по случай неговата 55- годишнина и за добро сътрудничество.

За коректно отразяване на проблемите на българската гражданска авиация получават журналистически награди:

1. Ирина Цонева – БНТ – за цялостно творчество- почетна статуетка и билет от Авиокомпания България ер по избрана дестинация
2. Наделина Анева – Канал 3 – за серия предавания за българската гражданска авиация – почетна статуетка билет от Авиокомпания България ер по избрана дестинация
3. Александър Богоявленски –Тв България Он Ер- за серия предавания, свързани с историята и съвремието на българската гражданска авиация

за коректно отразяване на авиационната тематика почетни грамоти получават:

4. Цветелина Катанска – Бнт
5. Габриела Наплатанова – БТв
6. Мила Младенова – БНР
7. Екатерина Катрачева – Дарик радио
8. Ирина Керемидчиева – Клуб Предприемач
9. Мариана Желева – в.24 часа
10. Наталия Малчева – в.Труд
11. Венцислав Генков – Информационна агенция и в. Монитор
12. Димитър Ставрев – сп. КРИЛЕ

Авиошоу – ТВ България Он Ер, 17.10.2020 – 24.10.2020

• Ексклозивни интервюта –  с Франк Кванте –  главен изпълнителен директор на „Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД, и  със Светослав Станулов – Председател на АБА , част 1 – за състоянието на сектора.
  https://www.youtube.com/watch?v=nLUJ8Vn-BJQ
• Втората част на интервюто на Светослав Станулов за състоянието на гражданската авиация пред телевизия България Он ЕР може да видите тук:
  https://www.youtube.com/watch?v=RJMiJ7iuB-Y

Брюксел засилва реакцията срещу заразата в целия ЕС с нови 8 мерки

Европейската комисия представя нов набор от действия за ограничаване на разпространението на коронавируса, спасяването на човешки живот и засилване на устойчивостта на вътрешния пазар. По-конкретно мерките имат за цел по-добро разбиране на разпространението на вируса и ефективността на реакцията, увеличаване броя на извършваните тестове, по-активно проследяване на контактите, подобряване на подготовката за кампании за ваксиниране и запазване на достъпа до основни консумативи, като например оборудване за ваксиниране, като същевременно се запази свободното движение на всички стоки на единния пазар и се улесни безопасното пътуване.

Готвеният пакет предшества видео срещата на европейските лидери на 29 октомври, на която ще се обсъди координирането на действията във връзка с COVID-19, за което призова Европейският съвет на 15 октомври. Въпреки че държавите членки са по-добре подготвени и действат по-координирано в сравнение с първите месеци на пандемията, гражданите, семействата и общностите в цяла Европа продължават да са изправени пред безпрецедентен риск за здравето и благосъстоянието си, посочват от ЕК

В съобщението си за допълнителни мерки в отговор на COVID-19 Комисията определя следващите стъпки в ключови области за подобряване на реакцията на ЕС на втората вълна на COVID-19:

1. Подобряване на информационния поток, за да се даде възможност за информирано вземане на решения;
2. Въвеждане на по-ефективни и бързи тестове;
3. Пълноценно използване на трансгранични приложения за проследяване на контактите и за предупреждение;
4. Ефективно ваксиниране;
5. Ефективна комуникация с гражданите;
6. Осигуряване на основни доставки;
7. Улесняване на безопасното пътуване;
8. Разширяване на прилагането на зелените ленти за преминаване.

07.10.2020 00:00 | 24 Часа | стр. 10 |

Марияна БОЙКОВА Щети, по-големи дори от тези в туризма заради пандемията, удариха българските международни летища и авиокомпаниите , както и авиационния сектор в целия свят. Извънредната ситуация заради коронакризата, чийто край не се вижда, се оценява като безпрецедентна от Втората световна война насам. Авиацията ни е поразена, коментираха пред „24 часа“ авиоексперти. Летището в София започва годината с ръст на пътници от 5,9 и 8,8 % през януари и февруари. Извънредното положение от средата на март доведе до спад от 52,9% за третия месец на годината, а за април е вече минус 94 Д на сто. След този огромен срив започва леко и постепенно възстановяване до -57,1 % през август (виж графиката). За разлика от някои европейски летища София не затвори, както и българските авиокомпании не паркираха самолетите си, а продължиха да летят и да прибират българите от всички краища на света. Още по-драматична е ситуацията на морските летища, които понесоха отлива на чуждестранните туристи, докато туристическият бранш все пак бе подкрепен от българските летовници. От 1 януари до 20 септември 2020 г. пътниците на летището в Бургас са едва 389136, при 2 748 243 през 2019 г., което е спад от 86%. Излитащите и кацащите самолети в Бургас са 3634 (през 2019 г. са били 18 717), спадът е 81%. На летище Варна пътниците са 500 029, при 1 728 830 за същия период на 2019 г., намалението е 71%. Спадът при самолетите е 57%, или са кацнали и излетели 5371 машини, при 12 584 за същите месеци на 2019 г. В световен мащаб пандемията е заличила за две тримесечия 26 летища с размера на аеропорта с най-голям трафик както на самолети, така и на пътници – Хартсфийлд-Джаксън в Атланта. C този пример илюстрира размера на щетите доклад за авиацията на Международния съвет на летищата (ACI).

През март в резултат на извънредните мерки пътническите превози са спаднали спрямо предходната година с 56,7%. Най-големият срив е през април – 93,7 на сто, като се отчита, че в Европа гражданската авиация на практика е спряла -процентът в сриването на пътническия трафик е 98,4. Броят на движенията на самолетите е намален с 3/4 в сравнение с предходната година (-75,3%). Следващите месеци постепенно започва увеличаване на полетите и на броя пътници. През май е регистриран лек подем в броя на излитащите и кацащите машини, спадът е със 70,8%. Положителната тенденция продължава през юни, около 1/3 от полетите са възстановени и трендът надолу е 62,9%. Общо за второто тримесечие на 2020 г. спадът е минус 69,6% на годишна база. Загубата на пътнически трафик за първите две тримесечия на 2020 г. е 2,6 милиарда души, което е минус 60%. Преди кризата се очакваше летищната индустрия да генерира около 172 млрд. долара за 2020 г. При нормални обстоятелства летищата в света биха генерирали около 53 % от годишните приходи през второто и третото тримесечие. Напротив, тези две тримесечия те са с рекордни загуби от 39,5 и 33,6 милиарда долара пропуснати или намалени летищни приходи. Юли, август и септември традиционно се считат за сезон на печелене на пари по цялата верига на въздушния транспорт и свързани индустрии като хотелиерството и туризма. Ваканционният сезон обаче бе сериозно провален от епидемичната ситуация, административни усложнения и несигурност, страх от пътуване и мрачна макроикономика. Очаква се Европа, Азиатско-Тихоокеанският регион и Северна Америка да имат дефицит на приходи от 38,8,27,6 и съответно 21 млрд. долара, отчита още докладът.

В ситуацията на пандемия и на действия за преодоляване на икономическите последствия от нея всяка държава предприемаше собствени мерки съобразно ресурсите си. В Германия едно от действията бе държавата да влезе като собственик в „Луфтханза“. Франция, Нидерландия и други страни в ЕС подпомогнаха авиационния сектор с директни държавни помощи. За такъв подход настояваха с писма до премиера Бойко Борисов и от Асоциацията на българските авиокомпании . У нас към пътническата авиация беше приложена мярката 60 на 40, по-късно беше разширена, като в нея бяха включени по настояване на асоциацията каргоавиацията, тренировъчните и обучителни центрове и техническо-ремонтните бази. Бяха намалени летищни такси. Предприе се и субсидиране на туроператорите при чартърните полети с над 100 места с 35 евро, като от националния бюджет са заделени 55 млн. лв. Вицепремиерката и министър на туризма Марияна Николова очаква това да доведе 400 хил. нови туристи. Преди дни тя съобщи, че в министерството вече има постъпили 12 заявления за предоставяне на държавна помощ за туроператори.

Държавна помощ получи и „Фрапорт“, която държи концесията на морските летища във Варна и Бургас, като правителството прие на 30 септември решение да отложи с 1 г. плащането на концесионно възнаграждение на държавата. Преди това – на 17 август, бе получено разрешение от ЕК за помощ за „Фрапорт“ от 4,4 млн. евро. Въпреки мерките обаче българската авиация е зле. Авиокомпаниите не могат да свалят разходите под определено ниво, тъй като това би било компромис с безопасността на полетите , и изходът е да вземат кредити, казва Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании . Редовните линии са възстановени 50-60%, но при чартърните полети летният сезон приключва при невиждан спад на туристи. От статистиката на двете морски летища се вижда драматичен спад на полети от Великобритания, Германия, Австрия, Белгия, Израел, Украйна, те варират от над 50 до над 90%. Ударът идва и от спрените полети от Русия. Анализите и на Международния съвет на летищата показват драстично намаляване на полети в летния сезон, когато обикновено авиокомпаниите и аеропортите си осигуряват финансови резерви за есента и зимата, в които трафикът се свива. Индустрията върви към най-лошото финансово състояние в историята си, е заключението на ACI. И въпреки че подготовката на авиационен персонал и най-вече на пилоти е скъп и дълъг процес, у нас се е наложило да се прибегне към съкращения. Първо са били освободени стюардеси и друг персонал, но са съкратени и летци. От години в авиацията твърдят, че пилотите не достигат, сега те са в повече, а някои са без работа. При свити полети и приземени самолети, ако 90 дни не летят, пилотите са длъжни да тренират на тренажор, за да поддържат лицензите си, което носи още разходи. Никой не може да прогнозира какво ще се случи -дали пътниците ще продължат да се страхуват да пътуват заради вируса, дали няма да се стовари нова вълна, или пък ще има възстановяване на тази индустрия. През май се прогнозираше възстановяване на авиацията до 2022 г., в началото на лятото срокът се премести с 1 г. – 2023 г. Текущите прогнози обаче са, че до 2024-а количеството пътници няма да се върне на нивото от 2019-а. Чуват се гласове и за 2025 г. Стр. 10

http://www.crossdisplay.bg/