Поздравление от председателя на АБА Светослав Станулов по случай Международния ден на гражданската авиация

Уверени сме, че заедно и в добро сътрудничество на бизнеса, науката и държавата, ще осигурим доброто бъдеще на българската гражданска авиация.

Българските авиокомпании са стабилен и надежден фактор за въздушната свързаност на страната, заяви Светослав Станулов, председател на АБА

24.10.2025 г.

БТА

Българските авиокомпании разполагат със стабилен пазар, модерен флот и добре обучен персонал, което гарантира ефективната им работа и в бъдеще, заяви Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА), по време на националната дискусия „Туризъм и въздушната свързаност. Традиционни дестинации и нови пазари. Ключът за устойчив растеж“, организирана от Националния борд по туризъм и Българската стопанска камара с институционалната подкрепа на Министерството на туризма.

Ето пълният текст на изложението, представен на форума:

Асоциацията на българските авиокомпании

Асоциацията на българските авиокомпании беше създадена в началото на 2002г., като изразител на интересите на по-голямата част от въздушните превозвачи в страната. Учредители на АБА бяха основните български авиокомпании и ИВТ. Днес в нея членуват авиокомпании, опериращи с 81% от транспортните (пътнически и товарни) самолети на България, както и базите за техническо обслужване на ВС на Луфтханза Техник София и Аеротехник БГ както и учебно-тренировъчният център с полетни симулатори на ИВТ.

Ние оценяваме темата на тази дискусия, посветена на въздушната свързаност като важна и актуална за днешния ден. Въздушната свързаност е ключова за състоянието и развитието на икономиката на страната. Не случайно в Стратегията за Развитие на Въздухоплаването в ЕС до 2050 се подчертава силната корелация на развитието на въздушния транспорт и БВП на страната. Участието на държавата и ръководителите на българските международни летища в този форум ни дават увереност, че вървим в правилната посока, и въздушната свързаност у нас има бъдеще. Надяваме се в бъдещите планове за развитие, на Летище Васил Левски да се гледа като на базово летище за  българската гражданска авиация, на което са разположени всички важни за нейното съществуване структури.

Среда на опериране на гражданската авиация през последните две години

Авиационният сектор в България функционира в условията на единен европейски пазар не само от търговска, но и от регулаторна гледна точка. Ние сме интегрална част от него, отчитайки достъпността на българските авиокомпании до европейските летища и маршрути, а също и достъпността на европейските авиокомпании до нашите летища. Еднакви са и регулаторните изисквания, които ние и останалите европейски авиокомпании, бази за техническо обслужване на самолети, летища, тренировъчни центрове трябва да спазваме в дейността си. В крайна сметка  от търговска гледна точка границите в областта на авиацията в Европа практически не съществуват.

Ето някои примери за състоянието и тенденциите в Европа и сравнението им с българския авиационен сектор.

  • Брой на полетите в Европа: По данни на Евроконтрол през следващите 25 години се предвижда постоянен ръст. Като цяло най-бърз растеж ще има в направление Азия, тоест в страните по източната граница на ЕС, където се намира и нашата страна. Което е добра географска предпоставка за България.
  • Значително нарастване бележи трафикът над Европа, като за последните 5 години прелитащият над България трафик се е увеличил с 20%.
  • Структурата на полетите в България е почти идентична с тази на Европа: полетите по редовни линии в Европа представляват 91,3% от общия брой полети, в България те са 87%. Чартърни полети в Европа представляват 8,7% от всички полети през 2024г, а в България са 12%. Делът на чартърните полети на българските летища за 2024 е както следва: София 4%, Варна 26%, Бургас 45%.
  • Най-големият пазарен сегмент в Европа остава този на класическите авиокомпании с дял от 36%, следван плътно от сегмента на нискотарифните авиокомпании с дял от 34%.
  • 41% от всички полети в Европа са извършени от самолети Airbus и 32% от Boeing. В българския въздушен флот (пътнически и товарен) 58% от самолетите са от типа Airbus, а 38% от типа Boeing.
  • Продължава проблемът със забавянето на доставките на нови самолети след Ковид периода в световен и Европейски мащаб. Поради тази причина авиокомпаниите и в България задържат в експлоатация разполагаеми самолети, които са все още ефективни.

Българските авиокомпании

Активно действащи български авиокомпании

През 2025г. пътнически превози изпълняват 11 активно работещи въздушни превозвачи, от които 9 са пътнически и 2- карго. Въздухоплавателните средства, с които българските авиокомпании оперират през 2025г. са 78.

Самолетният флот на страната е съвремнен и отговарящ на нормативните изисквания. Въздухоплавателните средства са в добро техническо и оперативно състояние. Авиокомпаниите разполагат с добре обучени и тренирани пилоти и кабинен състав. Това се постига благодарение на разположените в България достатъчно на брой бази за техническо обслужване и модерен учебно-тренировъчния симулаторен център.

През последните 20 години българските авиокомпании показват умерен темп на развитие в количествено и качествено отношение.  Постепенно флотът беше обновен и бяха внедрени съвременни западноевропейски и американски самолети, отговарящи на всички европейски изисквания. В качествено отношение предлаганият продукт достигна добро ниво, което отвори нови пазарни хоризонти.

Бзовите данни за самолетния парк на българските авиокомпании са следните:

  • 57 пътнически самолета:
    • 38 самолета от семейство Airbus A320
    • 6 самолета Boeing 737
    • 4 самолета Embraer 190
    • 2 самолет Airbus A330
    • 7 самолета Airbus A220
  • 21 карго самолета:
    • 18 самолета Boeing 737
    • 3 самолета Boeing 747

От самолетите, изпълняващи пътнически превози, 11 са 100-140-местни (Airbus A220 и Embraer 190), 44 са 150-180–местни (Airbus A320, Boeing 737) и 2 са 240-300-местни (Airbus A330). Преобладаващият брой самолети А320/321 са най-подходящи за полети на средни разстояния и постигат най-висока ефективност при полети на разстояния 2500-3000 км.

Повечето от пътническите превозвачи,  след успешно преминат IOSA-одит, вече притежават и ИАТА сертификат за качество. Те се доказаха като авиокомпании, осигуряващи високо ниво на безопасност на полетите.

Като цяло активните авиокомпании имат натрупан достатъчен опит и работят икономически стабилно.

Какво показва  анализът в пазарно отношение:

  • През последните години на българския пазар работят над 20% от активните български самолети , като превозват пътници с редовни и чартърни полети до столицата и морските ни летища и Пловдив. Останалите 80% изпълняват превози извън страната.
  • Полети по редовни международни и вътрешни линии от свое име изпълнява традиционно една българска авиокомпания – България Еър. Основният самолет, с който тя оперира в последните години е Airbus А220.
  • За осъществяване на редовни полети до САЩ и други далечни дестинации, съществуват планове и е извършена значителна подготовката  в тази посока от авиокомпания Гъливеър. В близко бъдеще не може да се очаква други български да изпълняват полети по редовни линии. Очакваме това да се случи в скоро време.
  • Останалите български авиокомпании участват на авиационния пазар като изпълняват чартърни полети и такива по ACMI. Освен в България те работят на пазар на ЕС в страни като Германия, Белгия, Португалия, Гърция, Полша, както и Сърбия, Косово и други.

Това стабилно навлизане на българските превозвачи на тези пазари се дължи на високото качество на предлагания продукт и традиционно високата безопасност на полетите, които те обезпечават. От друга страна, експортната насоченост осигурява по-равномерна заетост през годината и от тук добра икономическа стабилност и ефективност на дейността.

Нашите авиокомпании разполагат със стабилен пазар, капацитет и икономическа устойчивост, което ни дава увереност за успешната им  работа и в бъдеще. Таке те могат да бъдат участник в осигуряване на въздушната свързаност на България.

78 години българска гражданска авиация

Асоциацията на българските авиокомпании, Съюзът на ветераните от БГА ‚ Асоциация Клуб на авиацията с историческа/ музейна експозиция, с подкрепата на ДП РВД и Научно-техническия съюз по транспорта, отбелязаха 78-годишнината от първия полет по редовни линии София-Бургас с тържество, в присъствието на над 120 ветерани ръководители на авиационни предприятия и партньорски неправителствени организации.

От името на домакините- ДП РВД, приветствие поднесе зам. генералният директор – Иван Дяксов, а от името на организаторите – председателят на Съюза на ветераните от БГА – Иван Вълчинов. Получен беше поздравителен адрес от председателя на АИКБ – Румен Радев.

Тържеството продължи с прожекция на документални филми от историята и настоящето на българската гражданска авиация.

Изнесена беше концертна програма от вокална група „Приятели“ и младия композитор и изпълнител – Ники Захариев.

Поздравителен адрес от Асоциация на индустриалния капитал в България.

Честване 60 години НТСТ и 75 години транспортна наука – 11.06.2025 г.

Научно-техническият съюз по транспорта и Федерацията на научно-техническите съюзи в България организираха форум по случай отбелязването на 60- годишнината на съюза и 75-  годишнината  на научно-изследователската дейност на транспорта в България.

Тържеството беше открито от председателят на НТС по транспорта инж. Ясен Ишев.

За водещ беше определен  доц. д-р инж. Борислав Трайков.

 

Доклад по повод честването изнесе почетният председател на УС на НТСТ инж.Кирил Ерменков. Последваха доклади за развитието на транспортната наука, както следва:

  • 75 години научно-изследователска дейност в гражданската авиация и приносът за устойчивото й развитие в съвременните условия – от инж. Светослав Станулов- директор на Института по въздушен транспорт и председател на АБА .
  • 75 години научно-изследователска дейност в железопътния транспорт и приносът й за развитието на Българските железници – инж.д-р Йордан Костадинов – бивш директор на Научно-изследователския транспортен институт по железопътен транспорт.
  • 75 години научно – изследователска дейност в автомобилния транспорт и приносът й за развитието на автомобилния обществен транспорт – инж.икн. Васил Рангелов -бивш директор на Научно-изследователския транспортен институт по автомобилен транспорт

Следвайки политиката на приемственост на поколенията, беше представена и предизвика голям интерес разработката: „Музей на техниката и транспорта“– гр.София – на дипломанта Кристиян Йоцев, с ръководител ас. д-р арх. Антонина Илиева – УАСГ 1

Последва прожекцията на  филм за развитието на транспортната инфраструктура, транспортната индустрия и транспортната наука от 1983  до 1990 година.

23-тата годишна среща на АБА!

На 16 април 2025 г. Асоциацията на българските авиокомпании проведе своята 23-та годишна среща, която събра представителите на авиационния бранш от гражданската авиация на България. Гости на тържеството бяха: Ангел Забуртов – Заместник-министър на транспорта и съобщения; Анелия Маринова – Главен директор ГД ГВА;  Румен Радев – Председател на УС на АИКБ ;Георги Пеев – Ген. директор на РВД; Представители на туризма, на авиокомпаниите;бивши министри и зам. министри на авиацията ;Иван Вълчинов – Председателят на съюза на ветераните от БГА; Ясен Ишев- Председател на НТС по транспорта и сектетар на Федерацията на научно- техническите съюзи.

Във встъпителното си слово Председателят на АБА – Светослав Станулов, каза:

„Ползвам повода да представя състоянието на гражданската авиация:

Това е добра и успешна година за гражданската авиация с всички предизвикателства след COVID-19. Авиацията се развива балансирано и успешно в качествено и количествено отношение. Още един път това е доказателство че българската гражданска авиация е интегрална част от европейската авиация.

Активно действащи авиокомпании с валиден оперативен лиценз, които изпълняват пътнически и карго полети са 12. Те експлоатират 80 въздухоплавателни средства, които изпълняват пътнически редовни и чартърни полети, както и товарни превози. От тях 59 са пътнически самолета и 21 карго самолета. 46 са Airbus 320, 330, 220 и 21 са Boeing 737 и 747, както и 4 самолета Embraer. Това е най-голямото количество 150-местни и по-големи самолети досега. Те успешно работят както на пазара от и до България, 85% от тях основно на пазарите в ЕС и други Европейски държави. Работата в този капризен пазар е доказателство за конкурентоспособност и високо качество на продукта.

Базите за техническо обслужване и ремонт на авиационна техника – Луфтханза Техник София, Аеротехник, Юръпиън Еър Чартър, Глоубъл Мейнтенънс и Плейн тех в София, а също и Електра във Варна се развина успешно.  Към 2024г. има 17 линии за техническо обслужване на самолети с над 150 места, което 4-кратно надхвърля нуждите на местните авиокомпании и създава значителни експортни възможности. По класацията на някои рейтингови агенцииСофия се нарежда на 9-то място в света по капацитет на активно работещи бази за техническо обслужване и ремонт на самолети.

Учебно-тренировъчният център с авиационни симулатори е с капацитет надхвърлящ двойно потребностите на българската авиация и създава отлични експортни възможности.

От и до българките летища през изминалата година бяха превозени 11 377 440 пътници, с ръст от 3,4% спрямо 2023 г. По редовни международни линии – 10 905 281 пътника.

РВД през 2024г. обслужи рекордни над 1 млн. въздухоплавателни средства прелитащи, долитащи или отлитащи от България.

Още един път: Като цяло, това е една добра година за гражданската авиация. Разбира се не отричаме проблемите и предизвикателствата, които стоят пред нас. На първо място това се дължи на висококвалифицирания труд на служителите в авиацията, на отличните традиции и колегиалната атмосфера, създадена включително и от АБА, за което благодарим на всички. Много дължим и на справедливата атмосфера, за която се погрижиха и журналистите, които отразяват работата ни.

Пред журналистите беше направен обзор за развитието на авиационния пазар през 2024 г.

За коректно отразяване на авиационната тематика бяха наградени следните журналисти и медии:

  • Димитър Ставрев- Клуб Криле- за цялостно творчество,  и за основаването на Журналистически клуб към Клуба на БГА с историческа/ музейна експозиция. (Наградата беше връчеба от зам.министър Ангел Забуртов)
  • 90 г. БНР – статуетка за цялостен принос
  • Програма „Хоризонт“- Направление „Собствени източници на информация“ с ръководител Виолета Ашикова
  • Даниела Стойнова-кореспондент на БНР във Варна
  • ОТДЕЛ „РЕПОРТЕРИ“ на  БТА с ръководител Екатерина Панова (наградата беше връчеха от Румен Радев- Председател на АИКБ)
  • Отдел „Международни- новини“с ръководител Тоня Димитрова – БНТ
  • Весела Смилец продуцент в Дирекция „Новини и актуални предавания“ на БНТ
  • Запрян Запрянов Нова тв 
  • Алекс Донев – Би Тв
  • Александър Богоявленски – Авиошоу
  • Мариaна Желева – 24 часа
  • Стефан Кючуков – в. Труд
  • Калина Горанова – в. Капитал
  • Деян Дянков – в. Телеграф
  • Мирослав Иванов, главен редактор Травълнюз

Среща на поколенията в българската гражданска авиация – 80 години ИКАО

На 5 ноември 2024 г. в Клуба българската гражданска авиация, на Терминал 1 на Летище София, беше отбелязана 80-ата годишнина от създаването на ICAO (International Civil Aviation Organization) – Международната организация за гражданска авиация /ИКАО/.

Събитието съвпадна с традиционната среща на поколенията е българската гражданска авиация. На тържеството присъстваха над 150 ветерани и действащи авиационни ръководители и специалисти.

Срещата бе организирана от СВБГА, Асоциацията на българските авиокомпании (АБА), Асоциация „Клуб на авиацията с музейна експозиция“, БАА, Съюз по транспорта на НТС .

Беше прочетен поздравителен адрес от министъра на транспорта и съобщенията – Керасимира Стоянова и изпратеното от името на АБА и АИКБ поздравление до президента и генералния секретар на ИКАО.

Припомнено беше,че ИКАО е учредена на 7 ноември 1944 г. чрез подписването на т. нар. „Чикагска конвенция“- „Конвенция за международната гражданска авиация“ .

От 1992 г. 7 декември е обявен за Международен ден на гражданската авиация. В организацията към момента членуват 193 страни, от които 190 са членове на ООН – без Лихтенщайн и Островите Кук). Лихтенщайн е делегирал на Швейцария правата за изпълнение на договора, за да го направи изпълним на територията й.

България ратифицира Чикагската конвенция през 1967 г. и това се определя като важна предпоставка българският носител на националния флаг „Балкан“ да стъпи активно на международния пазар на авиационни услуги и за две десетилетия да стане авиокомпания, втора по големина и по извършвана работа в Източния блок.

На срещата присъстваха Иван Вълчинов, председател на Съюза на ветераните от Българска гражданска авиация (СВБГА); Иван Петков, почетен председател на СВБГА; Кирил Ерменков, бивш министър на транспорта и председател на НТС по транспорт; А нелия Маринова, гл. директор на ГД ГВА; о.з. бриг. ген. Пламен Богданов, председател на Българската авиационна асоциация (БАА); Атанас Витков, изпълнителен директор на Бул ер, Тодор Иванджиков, председател на АБАИ, представители на авиокомпаниите и Института по въздушен транспорт, ветерани от всички професии в авиацията.

Беше осъществена пряка видео връзка с Летище Бургас, където се бяха събрали колеги и ветерани от авиацията от региона.

Поздравление поднесоха Васил Атанасов – директор на Летище Бургас и Калин Барзов, бивш директор на летищата в Бургас и София и гл. директор на ГД ГВА.

На всички ветерани, навършили кръгли годишнини, бяха връчени почетни грамоти, а на 10 деветдесет годишни – грамоти и медали.

Бяха връчени свидетелства за дарители на музейната експозиция – Иван Петков, Анриета Йонова, Стилиян Златарев, Александър Бадински.