26.06.2026 г.,ДП РВД

Съюзът на ветераните от БГА , Асоциация Клуб на авиацията с историческа/ музейна експозиция, Асоциацията на българските авиокомпании, с любезното домакинство на ДП РВД, и подкрепата на Соф Кънект- Летище „Васил Левски“ и  Научно-техническия съюз по транспорта, организираха тържество по повод 79 годишнината от първия полет по редовни линии – София- Бургас, приет за началото на българската гражданска авиация.

На тържеството присъстваха над 100 ветерани  и настоящи служители. Участие взеха Светослав Станулов – председател на  Асоциация Клуб на българската гражданска авиация и на Асоциация на българските авиокомпании, Ясен Ишев – председател на Научно- техническия съюз  по транспорта и главен секретар на Федерацията на научно-техническите съюзи, полк. Ангел Георгиев-  представител на Българска авиационна асоциация

От името на Министъра на транспорта и съобщенията и   Главна дирекция  „Гражданска въздухоплавателна администрация“ приветствие към участниците  поднесе Анелия Маринова – главен директор на ГД ГВА .

Поздравление от името на председателя на Асоциацията на индустриалния капита. В България /АИКБ/ – Румен Радев, направи доц. д-р Милена Ангелова- главен секретар на АИКБ.

Председателят на  Съюз на ветераните от БГА припомни събития от авиационната историята и поздрави присъстващите с празника. Актьорът Васил Бинев прочете есе от книга на Иван Петков – дългогодишен председател на    Съюза на ветераните.

С решение на Съюза на ветераните и АБА, по случай 55 –годишнината му,   бяха наградени Институтът по въздушен транспорт  и неговият дългогодишен управител- Светослав Станулов–  за принос за внедряване на научно-техническите постижения в българската гражданска авиация и за подготовката на авиационни кадри  .

 В словото си г-н Станулов посочи, че този принос е на всички 500 служители, работили в Института през годините и допринесли с научно- технологични решения и внедрени разработки за развитието на българската гражданска авиация.

По предложение на Съюза на ветераните от БГА и Съюза на ветераните от РВД по повод 79 годишнината са определени за награда – почетна грамота и медали за личен принос следните ветерани и изтъкнати авиационни специалисти:

• Димитър Антонов – Летец-пилот, Авиоотряд 28 – за личен принос и по повод неговата 90- годишнина.
• Иван Дяксов – генерален директор на ДП РВД – по предложение на Съюза на ветераните от ДП РВД
• Стефан Димитров –бивш генерален директор на ДП РВД
• Петър Русев – бивш генерален директор на ДП РВД
• Христо Данчев – Председател на Съвета на старейшините
• Иван Аврамов –Председател на Съюза на ветераните в РВД
• Цвятко Червенков – член на УС на СВ БГА
• Атанас Витков – летец-пилот
• Ангел Георгиев–член на Съвета на старейшините към СВ БГА
• Анна Скляренко– БГА БАЛКАН
• Петър Рангелов – БГА БАЛКАН
• Борис Текерлеков – БГА БАЛКАН
• Атанас Чернев – БГА БАЛКАН
• Христо Пехливанов – авиоинженер ДП РВД
• Христо Баларев – авиоинженер ДП РВД
• Красимир Атанасов – бивш административен ръководител ДП РВД
• Георги Марков – БГА БАЛКАН
• Георги Георгиев– БГА БАЛКАН
• Антоанета Бунджулова – БГА БАЛКАН
• Георги Любомиров Стоянов – БГА БАЛКАН
• Петко Ангелов Донев – БГА БАЛКАН
• Иван Петков – дългогодишен председател на СВ БГА
• Александър Матеев – Летец-пилот
• Стилиян Златарев – БГА БАЛКАН
• Венцислав Гигов– СВ БГА

Тържеството завърши с  кинопрожекция, концерт и чаша вино.

Президентът на Република България Илияна Йотова откри церемонията по връчването на националните награди „Икономика на светло“ за 2025 г., организирани от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Националният център „Икономика на светло“. Отличията се присъждат за тринадесета поредна година на личности, институции, организации и медии, които със своята работа допринасят за ограничаването на сивата икономика и утвърждаването на прозрачна и честна бизнес среда в България.

В приветствието си президентът Йотова подчерта, че сивата икономика лишава държавата и обществото от значителни ресурси. По думите ѝ всяка година страната ни губи милиарди евро приходи, които биха могли да бъдат инвестирани в по-добро здравеопазване, по-качествено образование и повече инвестиции в икономиката. Тя призова институциите, бизнеса, медиите и младите хора да бъдат активни в изграждането на силна обществена нетърпимост към подобни явления.

В своето слово председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев подчерта, че изсветляването на икономиката е стратегическа кауза за организацията и изисква дългосрочни усилия чрез политики, партньорства и активен обществен диалог. „За АИКБ изсветляването на икономиката не е просто тема на анализи и статистика – това е дългосрочна мисия“, посочи той. Румен Радев отбеляза, че композитният индекс „Икономика на светло“ за 2024 г. достига 79,44 пункта, което е поредна стъпка напред в тенденцията на изсветляване на българската икономика, наблюдавана от 2010 г. насам. Подобрението се дължи на редица фактори – по-добра събираемост на ДДС, разширяване на безкасовите разплащания, по-ефективен контрол върху акцизните стоки и относителната стабилност на пазара на труда.

Председателят на АИКБ отбеляза също, че разработените от организацията инструменти и политики за ограничаване на сивата икономика, включително индексите и инициативите на Обществения съвет „Икономика на светло“, са получили признание от Европейския орган по труда като добра европейска практика. В същото време той подчерта, че предизвикателствата пред пазара на труда остават, особено по отношение на недекларираната заетост и практиките за заплащане „в плик“.

На церемонията присъстваха представители на държавните институции, Народното събрание, изпълнителната и местната власт, дипломатическия корпус, работодателските и браншовите организации, бизнеса, академичната общност и медиите.

В категория „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на сивата икономика посредством активна позиция“ отличието бе присъдено на Българската народна банка за въвеждането на еврото в България. Наградата получи управителят на БНБ Димитър Радев, а отличието бе връчено от министъра на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов. Номинирани в категорията бяха още Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националният статистически институт, както и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“.

В категория „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към сивата икономика“ наградата получи Лора Инджова, водеща на предаването „Твоят ден“ по Nova News, за активното поставяне в обществен фокус на проблемите на недекларирания труд, укриването на обороти и нелоялната конкуренция. Отличието ѝ бе връчено от кмета на Столична община Васил Терзиев. Сред номинираните бяха още Bloomberg TV Bulgaria и Българската национална телевизия с предаването „Следите остават“ с водещ Богдана Лазарова.

В категория „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“ победител стана Министерството на труда и социалната политика за въвеждането на Единния електронен трудов запис – централизирана дигитална система за проследяване на трудовата история на работниците. Наградата получи министърът д-р Хасан Адемов, а призът беше връчен от президента Илияна Йотова.

Партньори на инициативата

Генерален спонсор на церемонията е „Асарел Медет“ АД, а основен спонсор – „Геотехмин“ ООД. Събитието се реализира и с подкрепата на Асоциацията на българските авиокомпании, Сдружение „Български съюз по балнеология и СПА туризъм“, „Парк-хотел Москва“ АД и минерална вода „Хисар“.

Медийни партньори на инициативата са Българската телеграфна агенция, Bloomberg TV Bulgaria, Investor.bg, Bulgaria Wants You, „Банкеръ“, „Икономически живот“, Dir.bg, Economic.bg, „Факти“, Tribune и Financial Tribune.

Наградите „Икономика на светло“ са част от дългогодишната инициатива на АИКБ за насърчаване на прозрачността в икономиката и за ограничаване на недекларираната заетост и нелоялните икономически практики.

БТА

√ АИКБ: Президентът Илияна Йотова откри церемонията на националните награди „Икономика на светло“ за 2025 г.

Президентът на Република България Илияна Йотова откри церемонията по връчването на националните награди „Икономика на светло“ за 2025 г., организирани от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Националният център „Икономика на светло“. Отличията се присъждат за тринадесета поредна година на личности, институции, организации и медии, които със своята работа допринасят за ограничаването на сивата икономика и утвърждаването на прозрачна и честна бизнес среда в България.

В приветствието си президентът Йотова подчерта, че сивата икономика лишава държавата и обществото от значителни ресурси. По думите ѝ всяка година страната ни губи милиарди евро приходи, които биха могли да бъдат инвестирани в по-добро здравеопазване, по-качествено образование и повече инвестиции в икономиката. Тя призова институциите, бизнеса, медиите и младите хора да бъдат активни в изграждането на силна обществена нетърпимост към подобни явления.

В своето слово председателят на Управителния съвет на АИКБ Румен Радев подчерта, че изсветляването на икономиката е стратегическа кауза за организацията и изисква дългосрочни усилия чрез политики, партньорства и активен обществен диалог. „За АИКБ изсветляването на икономиката не е просто тема на анализи и статистика – това е дългосрочна мисия“, посочи той. Румен Радев отбеляза, че композитният индекс „Икономика на светло“ за 2024 г. достига 79,44 пункта, което е поредна стъпка напред в тенденцията на изсветляване на българската икономика, наблюдавана от 2010 г. насам. Подобрението се дължи на редица фактори – по-добра събираемост на ДДС, разширяване на безкасовите разплащания, по-ефективен контрол върху акцизните стоки и относителната стабилност на пазара на труда.

Председателят на АИКБ отбеляза също, че разработените от организацията инструменти и политики за ограничаване на сивата икономика, включително индексите и инициативите на Обществения съвет „Икономика на светло“, са получили признание от Европейския орган по труда като добра европейска практика. В същото време той подчерта, че предизвикателствата пред пазара на труда остават, особено по отношение на недекларираната заетост и практиките за заплащане „в плик“. 

На церемонията присъстваха представители на държавните институции, Народното събрание, изпълнителната и местната власт, дипломатическия корпус, работодателските и браншовите организации, бизнеса, академичната общност и медиите.

В категория „За личност или организация, допринесла за ограничаване и превенция на сивата икономика посредством активна позиция“ отличието бе присъдено на Българската народна банка за въвеждането на еврото в България. Наградата получи управителят на БНБ Димитър Радев, а отличието бе връчено от министъра на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов. Номинирани в категорията бяха още Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националният статистически институт, както и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. 

В категория „За журналист или медия, допринесли за промяна на обществените нагласи към нетърпимост към сивата икономика“ наградата получи Лора Инджова, водеща на предаването „Твоят ден“ по Nova News, за активното поставяне в обществен фокус на проблемите на недекларирания труд, укриването на обороти и нелоялната конкуренция. Отличието ѝ бе връчено от кмета на Столична община Васил Терзиев. Сред номинираните бяха още Bloomberg TV Bulgaria и Българската национална телевизия с предаването „Следите остават“ с водещ Богдана Лазарова. 

В категория „За нормативен акт или административна практика, които водят до ограничаване на сивата икономика и подобряване на бизнес средата“ победител стана Министерството на труда и социалната политика за въвеждането на Единния електронен трудов запис – централизирана дигитална система за проследяване на трудовата история на работниците. Наградата получи министърът д-р Хасан Адемов, а призът беше връчен от президента Илияна Йотова.
Партньори на инициативата

Генерален спонсор на церемонията е „Асарел Медет“ АД, а основен спонсор – „Геотехмин“ ООД. Събитието се реализира и с подкрепата на Асоциацията на българските авиокомпании, Сдружение „Български съюз по балнеология и СПА туризъм“, „Парк-хотел Москва“ АД и минерална вода „Хисар“.

Медийни партньори на инициативата са Българската телеграфна агенция, Bloomberg TV Bulgaria, Investor.bg, Bulgaria Wants You, „Банкеръ“, „Икономически живот“, Dir.bg, Economic.bg, „Факти“, Tribune и Financial Tribune.

Наградите „Икономика на светло“ са част от дългогодишната инициатива на АИКБ за насърчаване на прозрачността в икономиката и за ограничаване на недекларираната заетост и нелоялните икономически практики.

24.10.2025 г.

БТА

Българските авиокомпании разполагат със стабилен пазар, модерен флот и добре обучен персонал, което гарантира ефективната им работа и в бъдеще, заяви Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА), по време на националната дискусия „Туризъм и въздушната свързаност. Традиционни дестинации и нови пазари. Ключът за устойчив растеж“, организирана от Националния борд по туризъм и Българската стопанска камара с институционалната подкрепа на Министерството на туризма.

Ето пълният текст на изложението, представен на форума:

Асоциацията на българските авиокомпании

Асоциацията на българските авиокомпании беше създадена в началото на 2002г., като изразител на интересите на по-голямата част от въздушните превозвачи в страната. Учредители на АБА бяха основните български авиокомпании и ИВТ. Днес в нея членуват авиокомпании, опериращи с 81% от транспортните (пътнически и товарни) самолети на България, както и базите за техническо обслужване на ВС на Луфтханза Техник София и Аеротехник БГ както и учебно-тренировъчният център с полетни симулатори на ИВТ.

Ние оценяваме темата на тази дискусия, посветена на въздушната свързаност като важна и актуална за днешния ден. Въздушната свързаност е ключова за състоянието и развитието на икономиката на страната. Не случайно в Стратегията за Развитие на Въздухоплаването в ЕС до 2050 се подчертава силната корелация на развитието на въздушния транспорт и БВП на страната. Участието на държавата и ръководителите на българските международни летища в този форум ни дават увереност, че вървим в правилната посока, и въздушната свързаност у нас има бъдеще. Надяваме се в бъдещите планове за развитие, на Летище Васил Левски да се гледа като на базово летище за  българската гражданска авиация, на което са разположени всички важни за нейното съществуване структури.

Среда на опериране на гражданската авиация през последните две години

Авиационният сектор в България функционира в условията на единен европейски пазар не само от търговска, но и от регулаторна гледна точка. Ние сме интегрална част от него, отчитайки достъпността на българските авиокомпании до европейските летища и маршрути, а също и достъпността на европейските авиокомпании до нашите летища. Еднакви са и регулаторните изисквания, които ние и останалите европейски авиокомпании, бази за техническо обслужване на самолети, летища, тренировъчни центрове трябва да спазваме в дейността си. В крайна сметка  от търговска гледна точка границите в областта на авиацията в Европа практически не съществуват.

Ето някои примери за състоянието и тенденциите в Европа и сравнението им с българския авиационен сектор.

• Брой на полетите в Европа: По данни на Евроконтрол през следващите 25 години се предвижда постоянен ръст. Като цяло най-бърз растеж ще има в направление Азия, тоест в страните по източната граница на ЕС, където се намира и нашата страна. Което е добра географска предпоставка за България.
• Значително нарастване бележи трафикът над Европа, като за последните 5 години прелитащият над България трафик се е увеличил с 20%.
• Структурата на полетите в България е почти идентична с тази на Европа: полетите по редовни линии в Европа представляват 91,3% от общия брой полети, в България те са 87%. Чартърни полети в Европа представляват 8,7% от всички полети през 2024г, а в България са 12%. Делът на чартърните полети на българските летища за 2024 е както следва: София 4%, Варна 26%, Бургас 45%.
• Най-големият пазарен сегмент в Европа остава този на класическите авиокомпании с дял от 36%, следван плътно от сегмента на нискотарифните авиокомпании с дял от 34%.
• 41% от всички полети в Европа са извършени от самолети Airbus и 32% от Boeing. В българския въздушен флот (пътнически и товарен) 58% от самолетите са от типа Airbus, а 38% от типа Boeing.
• Продължава проблемът със забавянето на доставките на нови самолети след Ковид периода в световен и Европейски мащаб. Поради тази причина авиокомпаниите и в България задържат в експлоатация разполагаеми самолети, които са все още ефективни.

Българските авиокомпании

Активно действащи български авиокомпании

През 2025г. пътнически превози изпълняват 11 активно работещи въздушни превозвачи, от които 9 са пътнически и 2- карго. Въздухоплавателните средства, с които българските авиокомпании оперират през 2025г. са 78.

Самолетният флот на страната е съвремнен и отговарящ на нормативните изисквания. Въздухоплавателните средства са в добро техническо и оперативно състояние. Авиокомпаниите разполагат с добре обучени и тренирани пилоти и кабинен състав. Това се постига благодарение на разположените в България достатъчно на брой бази за техническо обслужване и модерен учебно-тренировъчния симулаторен център.

През последните 20 години българските авиокомпании показват умерен темп на развитие в количествено и качествено отношение.  Постепенно флотът беше обновен и бяха внедрени съвременни западноевропейски и американски самолети, отговарящи на всички европейски изисквания. В качествено отношение предлаганият продукт достигна добро ниво, което отвори нови пазарни хоризонти.

Бзовите данни за самолетния парк на българските авиокомпании са следните:

• 57 пътнически самолета:
  • 38 самолета от семейство Airbus A320
  • 6 самолета Boeing 737
  • 4 самолета Embraer 190
  • 2 самолет Airbus A330
  • 7 самолета Airbus A220
• 21 карго самолета:
  • 18 самолета Boeing 737
  • 3 самолета Boeing 747

От самолетите, изпълняващи пътнически превози, 11 са 100-140-местни (Airbus A220 и Embraer 190), 44 са 150-180–местни (Airbus A320, Boeing 737) и 2 са 240-300-местни (Airbus A330). Преобладаващият брой самолети А320/321 са най-подходящи за полети на средни разстояния и постигат най-висока ефективност при полети на разстояния 2500-3000 км.

Повечето от пътническите превозвачи,  след успешно преминат IOSA-одит, вече притежават и ИАТА сертификат за качество. Те се доказаха като авиокомпании, осигуряващи високо ниво на безопасност на полетите.

Като цяло активните авиокомпании имат натрупан достатъчен опит и работят икономически стабилно.

Какво показва  анализът в пазарно отношение:

• През последните години на българския пазар работят над 20% от активните български самолети , като превозват пътници с редовни и чартърни полети до столицата и морските ни летища и Пловдив. Останалите 80% изпълняват превози извън страната.
• Полети по редовни международни и вътрешни линии от свое име изпълнява традиционно една българска авиокомпания – България Еър. Основният самолет, с който тя оперира в последните години е Airbus А220.
• За осъществяване на редовни полети до САЩ и други далечни дестинации, съществуват планове и е извършена значителна подготовката  в тази посока от авиокомпания Гъливеър. В близко бъдеще не може да се очаква други български да изпълняват полети по редовни линии. Очакваме това да се случи в скоро време.
• Останалите български авиокомпании участват на авиационния пазар като изпълняват чартърни полети и такива по ACMI. Освен в България те работят на пазар на ЕС в страни като Германия, Белгия, Португалия, Гърция, Полша, както и Сърбия, Косово и други.

Това стабилно навлизане на българските превозвачи на тези пазари се дължи на високото качество на предлагания продукт и традиционно високата безопасност на полетите, които те обезпечават. От друга страна, експортната насоченост осигурява по-равномерна заетост през годината и от тук добра икономическа стабилност и ефективност на дейността.

Нашите авиокомпании разполагат със стабилен пазар, капацитет и икономическа устойчивост, което ни дава увереност за успешната им  работа и в бъдеще. Таке те могат да бъдат участник в осигуряване на въздушната свързаност на България.

Научно-техническият съюз по транспорта и Федерацията на научно-техническите съюзи в България организираха форум по случай отбелязването на 60- годишнината на съюза и 75-  годишнината  на научно-изследователската дейност на транспорта в България.

Тържеството беше открито от председателят на НТС по транспорта инж. Ясен Ишев.

За водещ беше определен  доц. д-р инж. Борислав Трайков.

Доклад по повод честването изнесе почетният председател на УС на НТСТ инж.Кирил Ерменков. Последваха доклади за развитието на транспортната наука, както следва:

• 75 години научно-изследователска дейност в гражданската авиация и приносът за устойчивото й развитие в съвременните условия – от инж. Светослав Станулов- директор на Института по въздушен транспорт и председател на АБА .
• 75 години научно-изследователска дейност в железопътния транспорт и приносът й за развитието на Българските железници – инж.д-р Йордан Костадинов – бивш директор на Научно-изследователския транспортен институт по железопътен транспорт.
• 75 години научно – изследователска дейност в автомобилния транспорт и приносът й за развитието на автомобилния обществен транспорт – инж.икн. Васил Рангелов -бивш директор на Научно-изследователския транспортен институт по автомобилен транспорт

Следвайки политиката на приемственост на поколенията, беше представена и предизвика голям интерес разработката: „Музей на техниката и транспорта“– гр.София – на дипломанта Кристиян Йоцев, с ръководител ас. д-р арх. Антонина Илиева – УАСГ 1

Последва прожекцията на  филм за развитието на транспортната инфраструктура, транспортната индустрия и транспортната наука от 1983  до 1990 година.