Категория: Актуални новини

В присъствието на над 120 ветерани и действащи авиационни специалисти и ръководители, при голям интерес мина честването на 77 годишнината на Българската гражданска авиация.

Домакин на тържеството беше генералният директор на ДП Ръководство на въздушното движение – г-н Георги Пеев. Гости бяха: г-жа Анелия Маринова – Главен директор на Главна дирекция Българска въздухоплавателна администрация, доц. доктор Милена Ангелова – главен секретар на Асоциация на индустриалния капитал, Иван Вълчинов – председател на Съюз на ветераните от БГА, Светослав Станулов – председател на Асоциацията на българските авиокомпании, инж. Ясен Ишев и представители на ръководството на Научно-техническият съюз по транспорта, бриг. генерал Пламен Богданов – председател на Българската авиационна асоциация.

Прочетени бяха поздравителни адреси от Президента на РБългария Румен Радев, н-ка на ВВВУ Георги Бенковски – бриг. ген. Юлиан Радойски.

От името на Министъра на транспорта и съобщенията и от свое има поздравление поднесе г-жа Анелия Маринова.

Главният секретар на Асоциация на индустриалния капитал в България , доц. д-р Милена Ангелова, връчи почетен плакет oт името на председателя – г-н Васил Велев, на председателя на Асоциацията на българските авиокомпании –
г-н Светослав Станулов, за което той благодари и направи изказване по повод на празника. В него беше направена ретроспекция на развитието на съвременната българска гражданска авиация.

Председателят на Съюза на ветераните от БГА – Иван Вълчинов припомни факти от авиационното минало и приветства присъстващите за празника.

С изключителен интерес беше посрещнато виртуалното пъруване от София ( с поздравление от г-н Хесус Кабайеро – главен изпълнителен директор на Соф Кънект – Летище София) до Бургас ( с поздравление от г-н Васил Атанасов – директор на Летище Бургас), което предизвика аплодисментите на присъстващите, а в началото на тържеството – беше прожектиран архивен филм за полет по редовни линии София- Бургас от 1947 г. и за първи път бяха показани кадри от пристигането и посрещането на самолета в Бургас.

Тържеството завърши с концерт на Камерен оркестър Класика – Трио – Румяна Петрова ( флейта), Естер Шишкова ( виола) и Боян Цонев ( виолончело) и малкия носител на първа награда в Група 2А в конкурса ВИВА ВАЙОЛИН Виктор Пенчев – (цигулка)
Тържеството завърши на чаша вино и приятни спомени за ветераните.

26 април 2024 г.

Уважаеми кап. Вълчинов,

Уважаеми ветерани от гражданската авиация,

Селскостопанската авиация в България има вече 75-годишна история като помощник на модерното земеделие.

Благодарение на този авиационен сектор, земеделието успя да запази темповете си на развитие, независимо от отлива на хора, които са заети в обработването на земи и отглеждането на продукция.

Селскостопанската авиация е необходима както във всекидневните процеси като растителна защита и засяване, особено в трудно достъпни райони, така и при бедствия, когато за наземната техника няма достъп.

Професията на селскостопанските авиатори е изключително отговорна, защото помага за по-високи добиви в един от най-важните икономически сектори. Този сектор непрекъснато се развива технологично и днес вече използва безпилотни средства с висока прецизност.

Пожелавам здраве и професионални успехи!

Георги Гвоздейков

Министър на транспорта и съобщенията

Източник: БТА
Отдел „Репортери“ на БТА получи награда за коректно отразяване на авиационната тематика на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА). Наградата бе връчена от председателя на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев на генералния директор на БТА Кирил Вълчев и на ръководителя на отдел „Репортери“ – Екатерина Панова.

Благодарение на опита си със самолетите съм бил в 192 от 193 държави членки на ООН, отбеляза Вълчев. Той подчерта, че благодарение на този опит може да каже каква е приликата между екипажите на самолетите и работещите в БТА. Това е, че имената им стават известни, само ако има някакъв проблем. За това е голяма чест за БТА, че репортерите, както екипажите на борда, всеки ден работят така, че хората да бъдат информирани за авиационния бизнес, тези имена благодарение на тази награда могат да прозвучат, каза още Кирил Вълчев.

Коректното отразяване на събитията е обществен дълг и мисия на БТА. Всеки журналист в агенцията ежедневно работи в защита на тази мисия, каза Екатерина Панова. Тя благодари за отличието и заяви, че приема наградата от името на целия екип. Но едно сърце тупти с особен ентусиазъм за авиацията – това на репортера Иван Лазаров. Тази награда е до голяма степен благодарение на неговата работа, отбеляза Панова.

Статуетка получи Симеон Идакиев, човек, посетил всички държави и континенти, емблематична фигура и любимо лице на телевизионния екран, филолог, журналист и пътешественик и приятел на българската гражданска авиация с отношение към нейната история.

Награда за принос за запазване на историческото наследство на Българската гражданска авиация получи проф. Борис Бонев. Отличието е и за подготовката на кадри за авиацията. Той получи и грамота от колежа по въздушен транспорт.

Награда за борба с фалшивите новини и за цялостно творчество получи Евгения Марчева от Би Ти Ви.

Награда за коректно отразяване на авиационната тематика получи и Наталия Герджикова от Нова телевизия.

Отличия получиха още Весела Смилец – продуцент в Дирекция „Новини и актуални предавания“ на БНТ; Румен Стоичков от БНР Нощен Хоризонт – първо предаване с тричасово интервю със стюардеса; Мила Младенова – репортер от БНР; Христо Николов -Bloomberg TV Bulgariа; Марияна Желева – „24 часа“; Стефан Кючуков – началник отдел „Икономика“ и Наталия Малчева –редактор в отдел „Икономика“ на в. „Труд“; Мирослав Иванов- „Травъл нюз“.

Днес е хубав ден, защото отчетохме 2023 г. като успешна година – Българската гражданска авиация се възстанови от този колапс -пандемията, възраждайки се като птица феникс, каза председателят на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА) Светослав Станулов в началото на церемонията.

По-рано днес той представи доклад с основни акценти от гражданската авиация от 2023 г. и очерта тенденции на пресконференция в София.

Източник: БТА

Необходим е анализ на възможностите за превръщане на летище София в хъб за транзитни и трансферни полети, за да се подобри свързаността. Това заяви председателят на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА) Светослав Станулов на пресконференция на тема „Анализ на българския авиационен пазар“ в София. Той представи доклад с основни акценти от гражданската авиация от 2023 г. и очерта тенденции.

Станулов заяви, че в момента страната ни е крайна точка на излитане и на кацане. Намираме се на пътя между Европа и Азия, над нас прелита огромен трафик, каза той и отбеляза, че поставената цел от държавата тряба да се предефинира. Станулов подчерта, че за тази цел е необходим задълбочен технико-икономически анализ.

Той отбеляза, че летище София е базово летище, на което е разположена почти цялата българска гражданска авиация, авиокомпании, бази за техническо обслужване, учебно-тренировъчни центрове. Според представения от него доклад това трябва да се има предвид при планирането и изпълнението на стратегията за развитие на гражданската авиация. Той подчерта, че развитието на летището трябва да осигурява достъп до наземната и до въздушната инфраструктура. По думите му в момента летище София няма бърза и пряка връзка с националната железопьтна инфраструктура, а гара „Искър“ е само на спирка с метрото от аерогарата.

Той очерта, че силното търсене на пътувания по въздух е продължило да стимулира възстановяването на пътническите пазари през 2023 г., но авиоиндустрията продължава да се бори с последиците от пандемията. По думите му за съжаление 2023 г. е продължила да се характеризира с нестабилност в работата на повечето летища в света, като проблеми в наземното обслужване, закъснения и отменени полети, стачки. Като причина за забавянето във възстановяването на гражданските полети Станулов посочи конфликтите в Украйна и в Близкия изток.

Той посочи, че в края на 2023 г. действащи са 20 авиопревозвача с валиден оперативен лиценз, като българските авиокомпании са оперирали със 78 самолета – 59 пътнически и 18 карго.

Над 85% от самолетите на българските компании работиха на чужди пазари, основно в Европа, заяви Станулов. По думите му това е потвърждение на все по-голямата интеграция на българската авиация към общия европейски пазар. Той посочи, че работата на чуждестранни пазари осигурява по-голяма гъвкавост за икономическата стабилност и равномерност на заетостта.

Осигуряването на безопасност беше ключово и през 2023 г. за българските авиоператори, посочи той. България продължи да се утвърждава с бързи темпове като важен европейски център за техническо обслужване и ремонт на самолети, посочи Станулов.

Като водещите организации за техническо обслужване той посочи Луфтханза Техник София, Аеротехник, Юръпиън Еър Чартьр, Глоубьл Мейнтеньнс и Плейн тех в София, а сьщо и Електра във Варна. Към 2023г. общият капацитет на линиите за техническо обслужване на 150- местни самолети нарасна до 17 (спрямо 12 през 2018г.), каза още той.