Над 85% от българските авиокомпании работят на чуждите пазари – Tравъл нюз

Над 85% от самолетите на българските компании работиха на чужди пазари, основно в Европа, заяви Светослав Станулов. Това е потвърждение на все по-голямата интеграция на българската авиация към общия европейски пазар. Той посочи, че работата на чуждестранни пазари осигурява по-голяма гъвкавост за икономическата стабилност и равномерност на заетостта.

Осигуряването на безопасност беше ключово и през 2023 г. за българските авиоператори, посочи той. България продължи да се утвърждава с бързи темпове като важен европейски център за техническо обслужване и ремонт на самолети, посочи Станулов.

Като водещите организации за техническо обслужване той посочи Луфтханза Техник София, Аеротехник, Юръпиън Еър Чартьр, Глоубьл Мейнтеньнс и Плейн тех в София, а сьщо и Електра във Варна. Към 2023г. общият капацитет на линиите за техническо обслужване на 150- местни самолети нараства до 17 (спрямо 12 през 2018 г.).

Силното търсене на пътувания по въздух е продължило да стимулира възстановяването на пътническите пазари през 2023 г., но авиоиндустрията продължава да се бори с последиците от пандемията. По думите му за съжаление 2023 г. е продължила да се характеризира с нестабилност в работата на повечето летища в света, като проблеми в наземното обслужване, закъснения и отменени полети, стачки. Като причина за забавянето във възстановяването на гражданските полети Станулов посочи конфликтите в Украйна и в Близкия изток.

В края на 2023 г. действащи са 20 авиопревозвача с валиден оперативен лиценз, като българските авиокомпании са оперирали със 78 самолета – 59 пътнически и 18 карго.

Над 85% от самолетите на българските компании работиха на чужди пазари, основно в Европа, заяви Светослав Станулов. Това е потвърждение на все по-голямата интеграция на българската авиация към общия европейски пазар. Той посочи, че работата на чуждестранни пазари осигурява по-голяма гъвкавост за икономическата стабилност и равномерност на заетостта.

Осигуряването на безопасност беше ключово и през 2023 г. за българските авиоператори, посочи той. България продължи да се утвърждава с бързи темпове като важен европейски център за техническо обслужване и ремонт на самолети, посочи Станулов.

Като водещите организации за техническо обслужване той посочи Луфтханза Техник София, Аеротехник, Юръпиън Еър Чартьр, Глоубьл Мейнтеньнс и Плейн тех в София, а сьщо и Електра във Варна. Към 2023г. общият капацитет на линиите за техническо обслужване на 150- местни самолети нараства до 17 (спрямо 12 през 2018 г.).

Необходим е анализ на възможностите за превръщане на летище София в хъб за транзитни полети, смятат от Асоциацията на българските авиокомпании

Източник: БТА

Необходим е анализ на възможностите за превръщане на летище София в хъб за транзитни и трансферни полети, за да се подобри свързаността. Това заяви председателят на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА) Светослав Станулов на пресконференция на тема „Анализ на българския авиационен пазар“ в София. Той представи доклад с основни акценти от гражданската авиация от 2023 г. и очерта тенденции.

Станулов заяви, че в момента страната ни е крайна точка на излитане и на кацане. Намираме се на пътя между Европа и Азия, над нас прелита огромен трафик, каза той и отбеляза, че поставената цел от държавата тряба да се предефинира. Станулов подчерта, че за тази цел е необходим задълбочен технико-икономически анализ.

Той отбеляза, че летище София е базово летище, на което е разположена почти цялата българска гражданска авиация, авиокомпании, бази за техническо обслужване, учебно-тренировъчни центрове. Според представения от него доклад това трябва да се има предвид при планирането и изпълнението на стратегията за развитие на гражданската авиация. Той подчерта, че развитието на летището трябва да осигурява достъп до наземната и до въздушната инфраструктура. По думите му в момента летище София няма бърза и пряка връзка с националната железопьтна инфраструктура, а гара „Искър“ е само на спирка с метрото от аерогарата.

Той очерта, че силното търсене на пътувания по въздух е продължило да стимулира възстановяването на пътническите пазари през 2023 г., но авиоиндустрията продължава да се бори с последиците от пандемията. По думите му за съжаление 2023 г. е продължила да се характеризира с нестабилност в работата на повечето летища в света, като проблеми в наземното обслужване, закъснения и отменени полети, стачки. Като причина за забавянето във възстановяването на гражданските полети Станулов посочи конфликтите в Украйна и в Близкия изток.

Той посочи, че в края на 2023 г. действащи са 20 авиопревозвача с валиден оперативен лиценз, като българските авиокомпании са оперирали със 78 самолета – 59 пътнически и 18 карго.

Над 85% от самолетите на българските компании работиха на чужди пазари, основно в Европа, заяви Станулов. По думите му това е потвърждение на все по-голямата интеграция на българската авиация към общия европейски пазар. Той посочи, че работата на чуждестранни пазари осигурява по-голяма гъвкавост за икономическата стабилност и равномерност на заетостта.

Осигуряването на безопасност беше ключово и през 2023 г. за българските авиоператори, посочи той. България продължи да се утвърждава с бързи темпове като важен европейски център за техническо обслужване и ремонт на самолети, посочи Станулов.

Като водещите организации за техническо обслужване той посочи Луфтханза Техник София, Аеротехник, Юръпиън Еър Чартьр, Глоубьл Мейнтеньнс и Плейн тех в София, а сьщо и Електра във Варна. Към 2023г. общият капацитет на линиите за техническо обслужване на 150- местни самолети нарасна до 17 (спрямо 12 през 2018г.), каза още той.

Отбелязваме 76 години Българска гражданска авиация

Поздравление от Асоциацията на индустриалния капитал

Поздравление от Командването на ВВС

На 29 юни 2023 г. в Клуба на българската граждански авиация на Летище София, отбелязахме 76-годишната от Първия полет по редовни линии София – Бургас, приет за начало на Българската гражданска авиация.

Отбелязваме 76 години Българска гражданска авиация

Гости на събитието бяха: Командирът на ВВС ген. Димитър Петров, председателят на Българската авиационна асоциация -бриг. Ген. Пламен Богданов, ген. Михо Михов,   главният секретар Юлиян Димитров  и директора на дирекция Стоян Митев на ГД ГВА,  почетният председател на НТС по транспорт – Кирил Ерменков и представители на ръководството на НТС по транспорта, представители на община Божурище, бивши ръководители на авиационни фирми,  над 1О0 ветерани и представители на медиите.

Отбелязваме 76 години Българска гражданска авиация

Честването беше организирано от Съюза на ветераните от българската гражданска авиация и Асоциацията на българските авиокомпании, с подкрепата на Летище София , Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Отбелязваме 76 години Българска гражданска авиация

Поздравителни адреси бяха получени от АИКБ, АБА, Командира на ВВС, кмета на Район Триадица, който като инициатор за поставянето на паметна плоча на Асен Йорданов на едноименната улица в района, благодари за подкрепата на АБА и СВ БГА.

Иван Петков – почетен председател на СВ БГА представи новата си книга „С крилете на българската авиация над пет континента и четири океана „авто-разказ-пътепис.

Тържеството завърши с  кратък концерт на Вокална група „Приятели“.

Отбелязваме 76 години Българска гражданска авиация

Общото събрание на АБА преизбра своето ръководство

На 05-ти юни 2023 г. се състоя редовното Общо събрание на Асоциацията на българските авиокомпании. В дневния ред бяха включени приемане на годишния отчетен доклад и финансовия отчет  за 2022 г., избор на ръководство и приемане на бюджет за 2023 г.

След обсъждане, внесените материали бяха приети единодушно. ОС даде висока оценка на работата на ръководството и преизбра за председател – г-н Светослав Станулов, и за заместник председател – г-н Апик Гарабедян.

Съгласно Устава на АБА, беше препотвърдено решението на Управителния съвет за приемането на Авиокомпания Електра за редовен член. Пълният текст на доклада можете да намерите тук.

Асоциацията на българските авиокомпании проведе своята Традиционна годишна среща

След двегодишно прекъсване, наложено от Ковид-пандемичната обстановка, отново беше събрана авиационната общност, представена от над 200 участници – ръководители на авиокомпании, базите за техническо обслужване и ремонт на самолети, учебните центрове, ГДГВА, ДП РВД, партньорски организации, Съюз на ветераните от БГА и РВД, бивши и настоящи ръководители от министерството на транспорта и съобщенията и гражданската въздухоплавателна администрация.

Сред гостите беше председателят на АИКБ – Васил Велев, заместник- министърът на транспорта и съобщенията – Николай Найденов, председателят на Българската авиационна асоциация – бриг.ген.Пламен Богданов, председателят на НТС по транспорта – Ясен Ишев.

Срещата беше предшествана от пресконференция, на която председателят на АБА – Светослав Станулов, направи анализ на авиационния пазар за периода след 2019 г и акцентира върху състоянието на българската гражданска авиация през 2022 г. Той посочи предизвикателствата и тенденциите, които се очаква да се отразят върху сектора през следващите години. Пълният текст на анализа може да намерите тук.

На срещата председателят на АБА Светослав Станулов  връчи Годишните награди на АБА LZ-22.

 

 

По традиция бяха присъдени две награди за опазване на историческото наследство на БГА:

  • на СЪЮЗ НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ БГА – грамота и почетен знак – медал. Наградата беше връчена от зам.министър Николай Найденов.
  • на  Глория Москова – автор на проекта на филателното  издание на АБА– 75 години БГА.

Наградата на Асоциацията LZ за 2022 г.- почетна статуетка и почетен знак –  медал, беше присъдена на Българската телеграфна агенция за  обективно отразяване на  авиационната проблематика и политиката на достъпност  и  достоверност, следвана от ръководството в лицето на   г-н Кирил Вълчев .

Наградени бяха следните медии и журналисти :

  • Марина Цекова – Българско национално радио – проверка на факти , ръководител на проекта от страна на БНР „За по-добра медийна среда“- наградата е индивидуална, но и като оценка на целия екип за проверка на факти на БНР;
  • Мила Младенова – БНР Хоризонт – неуморният репортер, коректно отразяващ авиационната тематика;
  • Запрян Запрянов –  Нова ТВ – за коректно отразяване на  авиационната тематика;
  • Цветелина Катанска- По света и у нас  Българска национална телевизия – за обективност в репортажите, свързани с авиационната тематика;
  • Румяна Стоилкова – Би ТВ Новините– за коректно отразяване на  авиационната тематика;
  • Мултимедиен формат Авиокаст – Ал. Богоявленски и Красимир Грозев – за обективно критично отразяване на авиационната проблематика и  търсене на добрите решения;
  • Отдел „ПАЗАРИ И КОМПАНИИ“ – в. 24 часа –за  поледователно аналитично и коректно отразяване на авиационната тематика;
  • Ирина Керемидчиева – Клуб Предприемач– за създаване на достъпна медийна среда за постиженията на българските компании и коректно отразяване на авиационната проблематика;
  • Мирослав Иванов – Травъл нюз– за отразяване на   тясната връзка между гражданската авиация и туризма и обективност при отразяване проблемите на БГА;
  • Маргарита Димитрова – в. Филтър– за цялостно творчество и коректно отразяване на транспортната тематика;
  • Димитър Ставрев –  за дългогодишна неуморна работа за авиационното сп. Криле ;
  • Богинка Матеева – Българска транспортна преса – за цялостно творчество и коректно отразяване на транспортната тематика.

Ние в медиите

Българската гражданска авиация през 2022г.

Четири години минаха от последната ни среща (2019г., анализирайки 2018г.), през които настъпиха сериозни промени, основна причина за които е COVID-19 пандемията – затваряне на граници, ограничаване на пътуванията до максимум, рязко намаляване на пътническите превози, развитие на карго полетите.

Основните предизвикателства през този период бяха запазване на авиокомпаниите,  техниката и персонала – почти спрени чартърни полети и силно намалели редовни линии до нива на 30% от 2019г., разтренираност на персонала, консервиране на самолетите. Освен авиокомпаниите, бяха засегнати и всички летища, бази за техническо обслужване на самолети, учебни центрове и други субекти на гражданската авиация у нас и в световен мащаб. Но като цяло секторът у нас прояви по-голяма гъвкавост, отколкото големите западноевропейски компании.

Преди отпадането на COVID-19 ограниченията през 2022г., авиационният сектор изпитваше сериозни финансови затруднения, ето защо от съществено значение беше финансовата подкрепа от страна на държавата в размер на 60 милиона лева.

На този фон ще разгледаме 2022г.

Голяма част от българските авиокомпании се запазиха, а след излизането от ограниченията на COVID-19, флотът им нарасна спрямо 2019г. Появиха се и нови авиокомпании.

Според IATA загубите в индустрията в света по време на COVID-19 годините достигнаха над 186 млрд. долара, въпреки получените финансови помощи от правителствата към авиокомпаниите.

През 2022г., след премахване на ограниченията, започна бързо възстановяване на авиационните пътнически превози, макар все още да не могат да се преодолеят акумулираните в предишните кризисни години загуби.

2022г. се характеризира с нестабилност в работата на повечето летища в света, като проблемите в наземното обслужване често бяха драстични. Закъснения, отменени полети, дълги опашки, стачки, по-малко полети, по-високи цени. Летният хаос при пътуванията премина в зимен такъв основно поради постпандемичен недостиг на персонал, консервирани самолети и неувереност в авиопревозвачите. За щастие българските летища не бяха толкова силно засегнати.

Ограниченията – липса на капацитет във флота, забавени доставки от страна на производителите на самолети, недостиг на капацитет на базите за техническо обслужване на самолети и работилниците за самолетни двигатели да реактивират самолетния флот (който беше с отложено техническо обслужване през пандемията). Към това се добави и недостигът на персонал в авиокомпаниите и летищата, които освободиха много служители по време на пандемията, а сега се оказва трудно да се възстановят в кратък срок.

Всички тези фактори доведоха до много отменени полети и закъснения.

На макроикономическо ниво през 2022г. най-голямото непредвидено събитие беше войната на Русия с Украйна, която хвърли глобалната икономика в рецесия, с неочаквано високи нива на инфлация, повишени лихвени проценти и цени на горива, загубени пазари, нарушени вериги за доставки на суровини и материали, затворено въздушно пространство и т.н.

През 2022г. поръчките на самолети бяха на най-високите нива от 2014г. насам, но доставените в авиокомпаниите самолети бяха значително под нивата преди COVID-19 поради проблеми във веригите за доставки на материали и компоненти.

Като цяло, по данни на IATA, в световен мащаб броят превозени пътници през 2022г. достигна 70% от нивата на 2019г., а за 2023г. се очаква да достигне 85,5% от нивата на 2019г.

Българската гражданска авиация през 2022г.

75 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ

НА 29-ТИ ЮНИ В ЦЕНТРАЛНИЯ ВОЕНЕН КЛУБ В СОФИЯ БЕШЕ ОТБЕЛЯЗАНА 75-ТА ГОДИШНИНА ОТ ПЪРВИЯ ПОЛЕТ ПО РЕДОВНИ ЛИНИИ СОФИЯ- БУРГАС, ПРИЕТА ЗА НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКАТА ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ.

ОРГАНИЗАТОРИ БЯХА СЪЮЗЪТ НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ БГА, АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ, БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИОННА АСОЦИАЦИЯ, ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, ДП РВД И ГД ГВА.

В ПРИСЪСТВИЕТО НА НАД 200 ДУШИ – ВЕТЕРАНИ, АВИАЦИОННИ СПЕЦИАЛИСТИ, РЪКОВОДИТЕЛИ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИНСТИТУЦИИТЕ БЕШЕ ПРИПОМНЕНА ИСТОРИЯТА, ПОКАЗАНО СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ГРАЖДАНСКАТА НИ АВИАЦИЯ В МОМЕНТА, БЯХА ОЧЕРТАНИ ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА ПО-НАТАТЪШНОТО Й РАЗВИТИЕ. ОТ ИМЕТО НА АБА СЛОВО ПРОИЗНЕСЕ Г-Н СВЕТОСЛАВ СТАНУЛОВ, ОТ ИМЕТО НА СВ БГА – Г-Н ИВАН ВЪЛЧИНОВ.

ПОЛУЧЕНИ БЯХА ПОЗДРАВИТЕЛНИ АДРЕСИ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РБЪЛГАРИЯ, МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА, КОМАНДВАЩИЯ НА ВВС, АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИОННА АСОЦИАЦИЯ, ДП РВД И ЛЕТИЩЕ СОФИЯ.

ПО ПОВОД 75- ГОДИШНИНАТА ОТЛИЧИЯ – ПОЧЕТЕН ЗНАК-МЕДАЛ ЗА ЛИЧЕН ПРИНОС ПОЛУЧИХА ВЕТЕРАНИ И ДЕЙСТВАЩИ АВИАЦИОННИ РЪКОВОДИТЕЛИ И СЛУЖИТЕЛИ; ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ПАРТНЬОРИ. ОТЛИЧИЯ ЗА ДЪЛГОГОДИШНО ДОБРО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПОЛУЧИХА И ПРЕДСТАВИТЕЛНИЯТ АНСАМБЪЛ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И ИА“ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ПОЧИВНО ДЕЛО”.

КВАРТЕТ АРМЕЙСКА ПЕСЕН ПОДНЕСЕ ПОЗДРАВ С НЯКОЛКО СВОИ ИЗПЪЛНЕНИЯ.

ПРОЖЕКТИРАНИ БЯХА ФИЛМИ ОТ АВИАЦИОННАТА ИСТОРИЯ И СЪВРЕМИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ.

Възстановяване на авиационния сектор

Авиационният сектор започна да се възстановява, заяви в интервю за БТА Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании. По повод на 75-годишнината от началото на българската гражданска авиация, която се отбелязва днес, Станулов разказа за текущото състояние на сектора у нас, в Европа и по света и как той излиза от кризата, причинена от световната пандемия.

„Авиацията се възстановява. Товарният поток не беше засегнат въобще от пандемията от COVID-19, но пътническият беше засегнат навсякъде – у нас, в Европа и в света. Сега започна възстановяването, което е доста интензивно и над очакванията на всички. Явно на хората им омръзна да стоят вкъщи, принудени от ограниченията, и сега започнаха да пътуват“, посочи Светослав Станулов.

Над 50% е бил спадът на пътуванията по редовни линии 

„Както в България, така и по света, с около 50% бяха намалели пътуванията по редовни линии. Спадът при чартърните полети достигна дори 70-80%, бяха практически спрели. Всичко това сега се завръща в по-нормални граници, като тази година се очаква да се възстанови пътническият трафик почти напълно“, обясни председателят на Асоциацията на българските авиокомпании.

Загубите в световен мащаб се измерват в милиарди

Почти 80-83% от трафика в Европа е на път да се възстанови, но все още се отчитат големи загуби, коментира Светослав Станулов. Най-добре се справя Северна Америка, където секторът е на път да се върне на равнищата отпреди пандемията, а тежко остава състоянието му в Азия, къде все още продължава да има много ограничителни мерки.

Секторът в България е проявил гъвкавост

„Ние сме с по-добри очаквания, отколкото средните за Европа“, посочи Станулов. По думите му секторът у нас е проявил по-голяма гъвкавост, отколкото големите западноевропейски компании.

„Спадът на пътуванията доведе до драстичен спад в приходите, някъде около 60-70%. Трябваше да съкращаваме разходите си. Част от тях са експлоатационни – гориво, такси и други. Постоянните разходи трябваше също да бъдат съкратени. Първо – голяма част от самолетите, включително в България, са на лизинг. Лизингодателите се съгласиха да отложат плащанията, но сега вноските трябва да бъдат платени. Намаляването на разходите за персонал също е тежък и болезнен проблем. При него ние бяхме много по-щадящи, отколкото западноевропейските ни колеги. Това ни помогна да сме относително по-рано готови при възстановяването“, посочи той.

Според него никой не може да прогнозира как ще се развие секторът у нас и в Европа, защото след утихването на пандемията има нови неизвестни – военният конфликт в Украйна, който прекъсна пътуванията на украински и руски туристи, както и влиянието на инфлацията и цените на горивата.

„Големите превозвачи от Западна Европа по-тромаво излизат от това състояние. Почти половината от нашия самолетен парк е ангажиран да работи този сезон в Европа, покривайки основно туристически дестинации, изходящи от Португалия, Германия, Австрия, Полша и насочени към Турция, Гърция и Египет. Това говори за адаптивност и за висока конкурентоспособност. Пазарът е капризен“, коментира още той.

Държавата помогна

„Освен мярката 60/40, която помогна донякъде за запазване на персонала, в последния възможен момент държавата подкрепи сектора с 60 млн. лв. Как се отрази това? Голяма част от самолетите бяха консервирани. За да се възстановят, трябва време и допълнителни разходи. За да започнеш интензивна работа, също ти трябват оборотни пари. Някои от авиокомпаниите бяха значително задлъжнели. Всичко това е проблем, а финансовата помощ, макар и в последния възможен момент, дойде като глътка въздух. Нека обаче сме наясно, че това е около 5-7% от годишните приходи на авиокомпаниите“, обясни председателят на Асоциацията на авиокомпаниите в България.

Липсата на някои метали затрудняват производството на самолети

Липсата и високите цени на някои метали, сред които паладий, титан и алуминий, затруднява производството на двигатели и възстановяването на стари. Това се отразява производството на Airbus и Boeing, но в България също има самолети, които не летят по същата причина, обясни Светослав Станулов.

България има богати традиции в обучението на екипажите

Институтът по въздушен транспорт – София (ИВТ) е основан през 1971 г. като част от Държавно стопанско обединение БГА „Балкан”, а през 1992 г. компанията получава правна и икономическа самостоятелност. Първоначално фирмата се занимава с технологична проектантска и консултантска дейност. От 1999 г. получава лиценз като авиационен учебен център и това поетапно става нейна основна дейност, разказа Станулов.

Сърцевината на обучението и текущите тренировки са симулаторите, допълни още той.

„Имаме на разположение модерни и сертифицирани от Европейската агенция за авиационна безопасност пълни полетни симулатори за обучение и тренировки на пилоти. Центърът е един от двата големи в Източна Европа, другият е в Прага. В него тренират пилоти от Балканите – Гърция, Румъния, Сърбия, Западните Балкани, част от Унгария, дори и от Близкия Изток“, разказа още той.

Българските пилоти са много добре подготвени, потвърди председателят на Асоциацията на българските авиокомпании. По думите му по отношение на безопасността на полетите не се правят никакви компромиси.

„Доколко екипажите владеят работата си, всеки пасажер го усеща по време на полет. Слава Богу, над 30 години няма инцидент с български пътнически самолет“, отбеляза още Станулов.

Писмо до институциите относно: Безвъзмездна помощ за българските авиокомпании, засегнати от Ковид – кризата

Пандемията предизвикана от COVID-19 оказа най – голямо негативно влияние в страната ни, Европейския съюз, а и в световен мащаб на туристическия бизнес, авиационния сектор и транспорта. С въвеждането на локдаун в България и в целия свят бе напълно блокирана дейността на тези сектори. Предвид съществуващата обвързаност между тези икономически сфери, спирането на дейността им доведе до лишаване от приходи на всички дружества и субекти. В същото време се увеличиха задълженията, свързани с дейността им като поддържане на летателната годност на въздухоплавателните средства, дори, когато са на земята; наем на самолетите, застраховки, поддържане на бази за ремонт и обслужване и подготовка на персонала и поддържане на неговата квалификация и разрешителни , обслужване на кредити, задължения за осигуровки и бяха изчерпани напълно резервите на авиационните фирми. Това доведе и до огромна междуфирмена задлъжнялост.

Българската гражданска авиация е в ситуация на невъзможност да продължи да съществува без cпeшнa пoдĸpeпa, зa дa oцeлeе в тeзи бeзпpeцeдeнтни форсмажорни ycлoвия.

Трудно може да се удържи на конкуренцията на останалите държави- членки на Европейския съюз, които само за 2020 година са осигурили безвъзмездна помощ на своите авиокомпании както следва:

  • Австрия – 150 милиона евро
  • Белгия – 290 милиона евро
  • Дания – 137 милиона евро
  • Италия – 350 милиона евро
  • Швеция – 455 милиона евро
  • Румъния – 62 милиона евро
  • Гърция – 120 милиона евро

Използваме тези факти за да подчертаем важността на реакцията Ви в подкрепа и осигуряване на спешна безвъзмездна помощ на авиационния сектор на България.

През месец септември 2021 с решение на Народното събрания бяха определени 60 млн. лева държавна помощ за българските авиокомпании. В началото на месец ноември 2021г. Министерство на транспорта и съобщенията чрез Министерство на финансите, са нотифицирали със съответните текстове компетентните служби на Европейската комисия посредством предварително уведомление (пре-нотификация) за одобряване на тази помощ под номер SA.100321.

Четвърти месец от така направената пре-нотификация няма никаква реакция, въпреки постоянно осъществяваните контакти с ЕК на Министерството на транспорта и съобщенията.

Българските авиокомпании изпитват сериозни затруднения да оцеляват вече почти две години без да получат държавна помощ за преодоляване на негативните последици от продължаващата COVID-19 криза, като изключим мярката 60/40.

Забавянето на помощта е тревожен факт. Други български министерства с пре-нотификации за одобряване на държавна помощ от декември 2021 г. вече получиха нотификация през януари 2022 г.

Призоваваме Българската държава да направи всичко възможно като равноправен член на ЕС за активиране на помощта от безвъзмездни средства за българските авиокомпании, чиято дейност беше спряна със законов акт през март 2020 година.

Ситуацията налага неотложни действия и всяко забавяне би могло да се окаже фатално за градените с години бизнеси и пагубно за съдбите на хилядите действащи в тях висококвалифицирани специалисти, както и да доведе до дългосрочни загуби и влошени перспективи за българската икономика.

7 декември – Световен ден на гражданската авиация

На 7 декември, в рамките на втори модул на Авиационния форум, беше отбелязан Международния ден на гражданската авиация. Форумът се организира от Асоциацията на българските авиокомпании, Научно-техническият съюз по транспорта и Съюзът на ветераните от БГА, със съдействието на ДП РВД, Летище София ЕАД и ГД Гражданска въздухоплавателна администрация. За участие в модула беше поканен да изнесе презентация г-н Франк Кванте – Главният изпълнителен директор на„Фрапорт Тун Стар Еърпорт Мениджмънт“. Темата: Фрапорт – 15 години концесия на морските летища в България. Присъстваха зам.-министъра на транспорта Христина Велинова; Георги Пеев – генерален директор на ДП РВД ; Христо Ханджиев – изп. директор на „Летище София“ ЕАД; Светослав Станулов, председател на УС на АБА и управител на ИВТ; Ясен Ишев – председател на НТС по транспорта и членовете на неговия Управителен съвет, ветерани от гражданската авиация. В изложението си г-н Кванте очерта миналото и настоящето на морските летища, подкрепен от данни за растежа и инвестициите, последиците от Ковид пандемията и опита да се погледне с оптимизъм в бъдещето. Решения като дигитализацията на процесите, зелените проекти и основно подобряване качеството на услугите за клиента, приоретизирането на безопасността на полетите и повишаването на квалификацията на работещите бяха акцент в презентацията.

Присъстващите се обединиха около мнението, че развитието на двете морски летища е добър пример за успешна концесия.

Христина Велинова – зам.министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията поздрави присъстващите за празника и пожела успешно преодоляване на последиците от кризата, засегнала тежко авиационния отрасъл.

От името на Асоциацията на българските авиокомпании поздравление за празника направи Светослав Станулов – председател на АБА. Той подчерта, че като доказала се като авиационна държава, България и българските авиационни специалисти и ръководители по нищо не отстъпват на европейските си партньори. Успешно развитие и доказано място в Европа имат българските авиокомпании, базите за техническо обслужване и ремонт на самолети, Института по въздушен транспорт, който тази година отбеляза своята 50-годишнина като единствен оцелял и развил се през годините от 14-те бивши научно-изследователски института, със своя единствен по рода си в тази част на Европа симулаторен център.

Васил Рангелов – зам.председател на НТС по транспорта, припомни събитието от преди 15 години, когато беше подписан договора за концесия от тогавашния министър на транспорта Петър Мутафчиев. Изслушвайки направената презентация констатираме факта на едно успешно публично-частно партньорство.

Иван Петков – председател на Съюза на ветераните от БГА предложи текст на поздравителен адрес до всички структури на гражданската авиация, който беше приет от форума.

 

ПОЗДРАВИТЕЛЕН АДРЕС ПО СЛУЧАЙ 7-МИ ДЕКЕМВРИ – МЕЖДУНАРОДЕН ДЕН НА ГРАЖДАНСКАТА АВИАЦИЯ

Уважаеми колеги,

От името на Съюза на ветераните от Българската гражданска авиация, Асоциацията на българските авиокомпании и Научно- техническия съюз по транспорта поздравяваме всички ветерани и работещи днес в системата на българското въздухоплаване с Международния ден на гражданската авиация.

През 77-та година от създаването на Международната организация за гражданско въздухоплаване ИКАО, можем да кажем, че въпреки трусовете, които преживяха и световната и българската авиация, те продължават да символизират напредъка на човечеството с високо технологичните си решения и професионализма на своите кадри и с вечния стремеж към летенето.

Уверени сме, че и последиците от настоящата Ковид криза, нанесла тежък удар върху цялата авиация, ще бъдат преодолени, защото сме заедно и обединени – бизнес, наука, държава, опит и мъдрост.

Бъдещето на авиацията ще бъде по-добро с общите ни усилия. Никога не забравяме, че е чест и отговорност да работим за него.

Бъдете здрави!

Честит празник!

 

Иван Петков – Председател на СВ БГА

инж. Светослав Станулов – Председател на АБА

инж. Ясен Ишев – Председател на НТС по транспорта