Отбелязваме 76 години Българска гражданска авиация

Поздравление от Асоциацията на индустриалния капитал

Поздравление от Командването на ВВС

На 29 юни 2023 г. в Клуба на българската граждански авиация на Летище София, отбелязахме 76-годишната от Първия полет по редовни линии София – Бургас, приет за начало на Българската гражданска авиация.

Отбелязваме 76 години Българска гражданска авиация

Гости на събитието бяха: Командирът на ВВС ген. Димитър Петров, председателят на Българската авиационна асоциация -бриг. Ген. Пламен Богданов, ген. Михо Михов,   главният секретар Юлиян Димитров  и директора на дирекция Стоян Митев на ГД ГВА,  почетният председател на НТС по транспорт – Кирил Ерменков и представители на ръководството на НТС по транспорта, представители на община Божурище, бивши ръководители на авиационни фирми,  над 1О0 ветерани и представители на медиите.

Отбелязваме 76 години Българска гражданска авиация

Честването беше организирано от Съюза на ветераните от българската гражданска авиация и Асоциацията на българските авиокомпании, с подкрепата на Летище София , Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“.

Отбелязваме 76 години Българска гражданска авиация

Поздравителни адреси бяха получени от АИКБ, АБА, Командира на ВВС, кмета на Район Триадица, който като инициатор за поставянето на паметна плоча на Асен Йорданов на едноименната улица в района, благодари за подкрепата на АБА и СВ БГА.

Иван Петков – почетен председател на СВ БГА представи новата си книга „С крилете на българската авиация над пет континента и четири океана „авто-разказ-пътепис.

Тържеството завърши с  кратък концерт на Вокална група „Приятели“.

Отбелязваме 76 години Българска гражданска авиация

Общото събрание на АБА преизбра своето ръководство

На 05-ти юни 2023 г. се състоя редовното Общо събрание на Асоциацията на българските авиокомпании. В дневния ред бяха включени приемане на годишния отчетен доклад и финансовия отчет  за 2022 г., избор на ръководство и приемане на бюджет за 2023 г.

След обсъждане, внесените материали бяха приети единодушно. ОС даде висока оценка на работата на ръководството и преизбра за председател – г-н Светослав Станулов, и за заместник председател – г-н Апик Гарабедян.

Съгласно Устава на АБА, беше препотвърдено решението на Управителния съвет за приемането на Авиокомпания Електра за редовен член. Пълният текст на доклада можете да намерите тук.

Асоциацията на българските авиокомпании проведе своята Традиционна годишна среща

След двегодишно прекъсване, наложено от Ковид-пандемичната обстановка, отново беше събрана авиационната общност, представена от над 200 участници – ръководители на авиокомпании, базите за техническо обслужване и ремонт на самолети, учебните центрове, ГДГВА, ДП РВД, партньорски организации, Съюз на ветераните от БГА и РВД, бивши и настоящи ръководители от министерството на транспорта и съобщенията и гражданската въздухоплавателна администрация.

Сред гостите беше председателят на АИКБ – Васил Велев, заместник- министърът на транспорта и съобщенията – Николай Найденов, председателят на Българската авиационна асоциация – бриг.ген.Пламен Богданов, председателят на НТС по транспорта – Ясен Ишев.

Срещата беше предшествана от пресконференция, на която председателят на АБА – Светослав Станулов, направи анализ на авиационния пазар за периода след 2019 г и акцентира върху състоянието на българската гражданска авиация през 2022 г. Той посочи предизвикателствата и тенденциите, които се очаква да се отразят върху сектора през следващите години. Пълният текст на анализа може да намерите тук.

На срещата председателят на АБА Светослав Станулов  връчи Годишните награди на АБА LZ-22.

 

 

По традиция бяха присъдени две награди за опазване на историческото наследство на БГА:

  • на СЪЮЗ НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ БГА – грамота и почетен знак – медал. Наградата беше връчена от зам.министър Николай Найденов.
  • на  Глория Москова – автор на проекта на филателното  издание на АБА– 75 години БГА.

Наградата на Асоциацията LZ за 2022 г.- почетна статуетка и почетен знак –  медал, беше присъдена на Българската телеграфна агенция за  обективно отразяване на  авиационната проблематика и политиката на достъпност  и  достоверност, следвана от ръководството в лицето на   г-н Кирил Вълчев .

Наградени бяха следните медии и журналисти :

  • Марина Цекова – Българско национално радио – проверка на факти , ръководител на проекта от страна на БНР „За по-добра медийна среда“- наградата е индивидуална, но и като оценка на целия екип за проверка на факти на БНР;
  • Мила Младенова – БНР Хоризонт – неуморният репортер, коректно отразяващ авиационната тематика;
  • Запрян Запрянов –  Нова ТВ – за коректно отразяване на  авиационната тематика;
  • Цветелина Катанска- По света и у нас  Българска национална телевизия – за обективност в репортажите, свързани с авиационната тематика;
  • Румяна Стоилкова – Би ТВ Новините– за коректно отразяване на  авиационната тематика;
  • Мултимедиен формат Авиокаст – Ал. Богоявленски и Красимир Грозев – за обективно критично отразяване на авиационната проблематика и  търсене на добрите решения;
  • Отдел „ПАЗАРИ И КОМПАНИИ“ – в. 24 часа –за  поледователно аналитично и коректно отразяване на авиационната тематика;
  • Ирина Керемидчиева – Клуб Предприемач– за създаване на достъпна медийна среда за постиженията на българските компании и коректно отразяване на авиационната проблематика;
  • Мирослав Иванов – Травъл нюз– за отразяване на   тясната връзка между гражданската авиация и туризма и обективност при отразяване проблемите на БГА;
  • Маргарита Димитрова – в. Филтър– за цялостно творчество и коректно отразяване на транспортната тематика;
  • Димитър Ставрев –  за дългогодишна неуморна работа за авиационното сп. Криле ;
  • Богинка Матеева – Българска транспортна преса – за цялостно творчество и коректно отразяване на транспортната тематика.

Ние в медиите

Българската гражданска авиация през 2022г.

Четири години минаха от последната ни среща (2019г., анализирайки 2018г.), през които настъпиха сериозни промени, основна причина за които е COVID-19 пандемията – затваряне на граници, ограничаване на пътуванията до максимум, рязко намаляване на пътническите превози, развитие на карго полетите.

Основните предизвикателства през този период бяха запазване на авиокомпаниите,  техниката и персонала – почти спрени чартърни полети и силно намалели редовни линии до нива на 30% от 2019г., разтренираност на персонала, консервиране на самолетите. Освен авиокомпаниите, бяха засегнати и всички летища, бази за техническо обслужване на самолети, учебни центрове и други субекти на гражданската авиация у нас и в световен мащаб. Но като цяло секторът у нас прояви по-голяма гъвкавост, отколкото големите западноевропейски компании.

Преди отпадането на COVID-19 ограниченията през 2022г., авиационният сектор изпитваше сериозни финансови затруднения, ето защо от съществено значение беше финансовата подкрепа от страна на държавата в размер на 60 милиона лева.

На този фон ще разгледаме 2022г.

Голяма част от българските авиокомпании се запазиха, а след излизането от ограниченията на COVID-19, флотът им нарасна спрямо 2019г. Появиха се и нови авиокомпании.

Според IATA загубите в индустрията в света по време на COVID-19 годините достигнаха над 186 млрд. долара, въпреки получените финансови помощи от правителствата към авиокомпаниите.

През 2022г., след премахване на ограниченията, започна бързо възстановяване на авиационните пътнически превози, макар все още да не могат да се преодолеят акумулираните в предишните кризисни години загуби.

2022г. се характеризира с нестабилност в работата на повечето летища в света, като проблемите в наземното обслужване често бяха драстични. Закъснения, отменени полети, дълги опашки, стачки, по-малко полети, по-високи цени. Летният хаос при пътуванията премина в зимен такъв основно поради постпандемичен недостиг на персонал, консервирани самолети и неувереност в авиопревозвачите. За щастие българските летища не бяха толкова силно засегнати.

Ограниченията – липса на капацитет във флота, забавени доставки от страна на производителите на самолети, недостиг на капацитет на базите за техническо обслужване на самолети и работилниците за самолетни двигатели да реактивират самолетния флот (който беше с отложено техническо обслужване през пандемията). Към това се добави и недостигът на персонал в авиокомпаниите и летищата, които освободиха много служители по време на пандемията, а сега се оказва трудно да се възстановят в кратък срок.

Всички тези фактори доведоха до много отменени полети и закъснения.

На макроикономическо ниво през 2022г. най-голямото непредвидено събитие беше войната на Русия с Украйна, която хвърли глобалната икономика в рецесия, с неочаквано високи нива на инфлация, повишени лихвени проценти и цени на горива, загубени пазари, нарушени вериги за доставки на суровини и материали, затворено въздушно пространство и т.н.

През 2022г. поръчките на самолети бяха на най-високите нива от 2014г. насам, но доставените в авиокомпаниите самолети бяха значително под нивата преди COVID-19 поради проблеми във веригите за доставки на материали и компоненти.

Като цяло, по данни на IATA, в световен мащаб броят превозени пътници през 2022г. достигна 70% от нивата на 2019г., а за 2023г. се очаква да достигне 85,5% от нивата на 2019г.

Българската гражданска авиация през 2022г.

Българската авиация излиза бързо от кризата, в. Филтър

В. ФИЛТЪР

Светослав Станулов

Защо големите европейски летища са обзети от хаос, как преминаха през ковид ограниченията нашите превозвачите и кога секторът ще си върне предкризисните резултати коментира Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании.

– Г-н Станулов, от месец насам има невижден хаос по европейските летища. Защо?

-Защото никой не очакваше толкова залпово възстановяване на пътническия трафик след пандемията. Превозът на товари по време на ковод ограниченията не беше засегнат, дори леко дръпна нагоре, защото трудно се минаваха сухопътните граници, но пътническият трафик намаля с 65-70%. Приходите буквално се сринаха и  ако искаш да избегнеш фалита, трябва да направиш подобни съкращения на разходите. Наистина, половината разходи като гориво и такси са свързани с пътуванията и падат, но има и постоянни каквито са лизингите на самолетите, обслужването на кредитите, не можеш да спреш поддръжката дори машината да е на земята. За голямо съжаление трябваше да намали персоналът и сега е много тежко да го върнеш обратно. Част от хората, които имаха няколко години до пенсия, просто се преориентираха, защото не знаеха до кога ще продължи кризата. А един пилот първоначално се обучава 3 години и известно време е само подпомагащ. При стюардесите обучението е бързо, но тези момичета не знаеха дали изобщо ще се върнат и намериха работа другаде. Летищата също намалиха част от персонала си. Сега липсват служители за check-in, което е и причина за тези големи опашки. Появи се информация, че на летището в Амстердам се чака 5 часа за секюрити проверки.

– Кога авиационният сектор ще успее да навакса?

– Първоначалните прогнози сочеха, че пълното възстановяване ще е през 2024 г., сега се очаква нивата отпреди пандемията да се достигнат през 2023 г. Североамериканската авиация вече се е възстановила 99,5% и още тази година ще излезе на плюс. В Европа ще са на минус с 16-20%, а на печалба ще излязат догодина. Ние се намираме в по-благоприятна ситуация и тази година приходите на пътническата авиация ни ще бъдат само с 10-15% по-малки от предкризисните.

– Защо европейските авиокомпании по-бавно излизат от кризата?

– Първият задържащ фактор е цената на горивото. Освен това къде са пътуванията на Русия и Украйна? Само България загуби 15% от чартърния си пазар. Липсват и специфични метали като паладий, титан, алуминий, които са необходими за производство и ремонт на самолетни двигатели. Примерно, „Боинг“ и „Еърбъс“ по програма трябва да произвеждат около 60 нови самолета месечно. Но успяват да пуснат едва 30-35 заради дефицита на метали, голяма част от които идват от Русия. Около 12 – 15% от самолетите на нашата авиация стоят на земята заради липса на двигатели. Но нека да кажем, че българските авиокомпании са били по-внимателни през цялото време. През този май те и получиха 60 млн. лв. финансова подкрепа. Това са 5-6% от общите им годишни приходи, които преди пандемията бяха около 900 млн. лева, но много им помогна да се върнат на пазара и да летят.

– Как си обяснявате това, че българската авиация се оказа по-гъвкава от европейската?

– Защото сме яли много шамари през последните десетилетия. Българската гражданска авиация навърши 75 г. и за това време сме преминали през няколко сериозни кризи и все успяваме да излезем „сухи от водата“. Съвсем накратко ще ви разкажа: през 1947 г. е първият полет от София до Бургас, персоналът е основно от бивши военни. След това бързо се разширява мрежата от летища – Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Търговище, Горна Оряховица, Видин, Хасково. Постепено през 60-те години навлизат по-големи и тежки самолети. Но нещо куца, има висока аварийност и става ясно, че е трудно 50 – 55-годишни пенсионирани военни да преминат на друг вид машини. Във военното училище в Долна Митрополия започват да обучават летци, инженери и техници за гражданската авиация. Създава се учебен център на „Балкан“, а през 1971 г. и Институтът по въздушен транспорт. В експлоатация навлиза реактивната авиация, която е още по-голямо предизвикателство. И така идва 1990 г. с развита „Българска гражданска авиация Балкан“ (БГА Балкан). Започва разформированате на компанията, създават се 15-18 самостоятелни икономически субекти, а надзорните функции се поемат от Министерство на транспорта.  И тогава не се сгромолясахме заради генералния директор Величко Величков, който почина наскоро. Именно той въведе принципа на икономическото мислене в българската гражданска авиация.

– И все пак БГА „Балкан“ впоследствие се срива и компанията е разпродадена?

– Смятам, че екипът надцени своите мениджърските възможности. Веднага след 1989 г. пътническите превози брутално се сринаха. И в този момент да увеличиш почти двойно разходите си като вземеш на лизинг скъпи западни самолети, това е извън всякаква икономическа логика. Така се натрупаха 100 милиона лева загуби. Обаче никой не даде обективна оценка, че активите са поне 150 – 180 млн. лева и „Балкан“ беше продаден за 300 000 лева, т.е. беше фалиран. Тога се случи по времето на премиера Иван Костов. Настана поредната голяма криза и в отговор на цялото това разпиляване беше създадена Асоциацията на българските авиокомпании, която сега отбелязва 20 години. Започнаха да се създават частни превозвачи. Буквално заляхме Европа и станахме доста силни в карго авиацията.

След влизането ни в ЕС обаче самолетите без типов сертификат, а това са всички руски машини, трябваше да бъдат свалени от българския регистър. И пак наново. Фалираха карго авиокомпаниите, остана само една, която успя да премине на друг тип машини. Направена беше тотална смяна на флота, трябваше да се обучи персоналът. Нормативната уредба беше променена според регламентите на ЕС, които съдържат по-високи изисквания от средните световни стандарти за безопасност. В крайна сметка авиацията ни надскочи нивата до 1990 г., освен че броят на самолетите е възстановен, капацитетът на българските бази на техническото обслужване надхвърля три пъти нашите потребности. В София работи най-голямата база за обслужване на самолети на един от световните лидери Луфтханза техник. За бързото възстановяване има голямо значение и учебно тренировъчният център. В Източна Европа съществува още един подобен център – в Прага. Сега се възстановяваме бързо, но половината от операциите ще са извън България, ще обслужваме германския туризъм, който пътува до Египет и Турция. Наши самолети ще летят в Полша, Австрия и Португалия. И това се случва благодарение на високата конкурентоспособност на българския авиационен продукт.

– Има ли опасност при тази голяма криза да се свалят критериите за безопасност?

– Пак, и пак, и пак ще подчертая: никога компромис с безопасността на полетите! Както експлоатационно, така и при подготовката на екипажи, и при възстановяване на самолетите – това е червената линия, която никога не прекрачваме. Авиационната техника е така конструирана, че има два-три пъти по-големи резерви. Всичко ново в света първо влиза в авиацията и това е една от основните причини за ниската аварийност. А и нормативните документи не го позволяват. Надзорът е много стриктен и над българската въздухоплавателна администрация е европейската, която един-два пъти годишно проверява как ние надзираваме авиацията.

Transportal.bg – Над 200 души празнуваха 75-годишнината на гражданската ни авиация

Организационен комитет в състав Съюза на ветераните от БГА (СВБГА), Асоциацията на българските авиокомпании (АБА),ГД ГВА,  ДП РВД и Летище София  отбеляза 75-та годишнина на българската гражданска авиация с тържество в Централния военен клуб, на което присъстваха над 200 души от цялата страна.

На церемонията присъстваха Светослав Станулов, председател на АБА;  Иван Петков –  почетен председател и Иван Вълчинов – председател на Съюза на ветераните от БГА; Членовете на УС на АБА,  Димитър Костадинов, директор на Летище Варна; Даниел Хофман, изпълнителен директор на Луфтханза Техник София; ръководители ни на авиокомпании, учебни центрове и ветерани от Гражданската авиация на България, ръководители на партньорски неправителствени организации.

Получените бяха поздравителни адреси от Президента и върховен главнокомандващ Румен Радев; Министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев;  Председателя на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев; командира на ВВС ген.-майор Димитър Петров; Председателят на УС на БАА бриг.генерал Пламен Богданов; генералния директор на ДП ВРД Георги Пеев;  Изп. директор на „СОФ Кънект“- Хесус Кабайеро.

Церемонията започна със словото на Иван Вълчинов, председател на СВБГА, който припомни събитията от далечната 1947 г –  повод за срещата.  Светослав Станулов, председател на АБА и управител на Института за въздушен транспорт благодари на ветераните от БГА, които са поставили здрави основи на гражданската авиация в България, и са обучили следващите поколения, осигурявайки приемственост и възможност за надграждане на успехите в БГА.

В словото си той подчерта, че Българската гражданска авиация преодоля няколко предизвикателства – първото – разделянето на БГА Балкан на няколко самостоятелни дружества със собствена стопанска сметка и взаимодействието им на пазарен принцип – нещо, което им помогна след 1990-та година при преминаването от планова към  пазарна икономика, както и усвояването на реактивната авиация; въвеждането на нормативните изисквания на Европейската агенция за безопасност и високите европейски и международни стандарти на  след това  приватизация на БГА „Балкан“; последва пълната замяна на авиопарка  2002-2007 г.; и в наши дни –  пандемията от COVID-19, довела до безпрецедентен спад в авиоиндустрията. „Можем да кажем с гордост за българската гражданска авиация, всички български авиокомпании преодоляха кризата с  COVID-19 и днес техните самолети са във въздуха. Те сумарно притежават 96 самолета, много повече от през 1989 г., изпълняват пътнически, карго, чартърни и специализирани превози на 3 континента. В България се намира най-голямата техническа база на Lufthansa Technik, а сумарният капацитет на всички технически бази в България надхвърля 3 пъти българския авиопарк, т. е. показва ясна експортна ориентация. В България е един от двата учебни центъра с пълнополетни симулатори в Източна Европа, през който преминават многобройни пилоти от Европа, Близкия изток и Африка. Другият е в Прага. Всичко това е постигнато и се постига благодарение на труда на хилядите професионалисти, заети в Българската гражданска авиация, на осигурената приемственост и на високоотговорността и себераздаващ се труд на всички в бранша“ .

С почетни знаци – медали  и грамоти „За личен принос в развитието на Българската гражданска авиация“ бяха наградени 140 заслужили авиационни специалисти, , ръководители  и ветерани.

Първата редовна въздушна линия София-Бургас е открита от Георги Димитров на 29 юни 1947 г. Тази дата е приета за рождена дата на  Българската гражданска авиация. Полетът е осъществен с Ju-52m3 на Дирекция „Въздушни съобщения“. По-късно по това направление излита с официални лица и втори самолет Ли-2, регистрация LZ-LIA.

БТА – Авиационният сектор започна да се възстановява

Авиационният сектор започна да се възстановява, заяви в интервю за БТА Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании. По повод на 75-годишнината от началото на българската гражданска авиация, която се отбелязва днес, Станулов разказа за текущото състояние на сектора у нас, в Европа и по света и как той излиза от кризата, причинена от световната пандемия.

„Авиацията се възстановява. Товарният поток не беше засегнат въобще от пандемията от COVID-19, но пътническият беше засегнат навсякъде – у нас, в Европа и в света. Сега започна възстановяването, което е доста интензивно и над очакванията на всички. Явно на хората им омръзна да стоят вкъщи, принудени от ограниченията, и сега започнаха да пътуват“, посочи Светослав Станулов.

Над 50% е бил спадът на пътуванията по редовни линии 

„Както в България, така и по света, с около 50% бяха намалели пътуванията по редовни линии. Спадът при чартърните полети достигна дори 70-80%, бяха практически спрели. Всичко това сега се завръща в по-нормални граници, като тази година се очаква да се възстанови пътническият трафик почти напълно“, обясни председателят на Асоциацията на българските авиокомпании.

Загубите в световен мащаб се измерват в милиарди

Почти 80-83% от трафика в Европа е на път да се възстанови, но все още се отчитат големи загуби, коментира Светослав Станулов. Най-добре се справя Северна Америка, където секторът е на път да се върне на равнищата отпреди пандемията, а тежко остава състоянието му в Азия, къде все още продължава да има много ограничителни мерки.

Секторът в България е проявил гъвкавост

„Ние сме с по-добри очаквания, отколкото средните за Европа“, посочи Станулов. По думите му секторът у нас е проявил по-голяма гъвкавост, отколкото големите западноевропейски компании.

„Спадът на пътуванията доведе до драстичен спад в приходите, някъде около 60-70%. Трябваше да съкращаваме разходите си. Част от тях са експлоатационни – гориво, такси и други. Постоянните разходи трябваше също да бъдат съкратени. Първо – голяма част от самолетите, включително в България, са на лизинг. Лизингодателите се съгласиха да отложат плащанията, но сега вноските трябва да бъдат платени. Намаляването на разходите за персонал също е тежък и болезнен проблем. При него ние бяхме много по-щадящи, отколкото западноевропейските ни колеги. Това ни помогна да сме относително по-рано готови при възстановяването“, посочи той.

Според него никой не може да прогнозира как ще се развие секторът у нас и в Европа, защото след утихването на пандемията има нови неизвестни – военният конфликт в Украйна, който прекъсна пътуванията на украински и руски туристи, както и влиянието на инфлацията и цените на горивата.

„Големите превозвачи от Западна Европа по-тромаво излизат от това състояние. Почти половината от нашия самолетен парк е ангажиран да работи този сезон в Европа, покривайки основно туристически дестинации, изходящи от Португалия, Германия, Австрия, Полша и насочени към Турция, Гърция и Египет. Това говори за адаптивност и за висока конкурентоспособност. Пазарът е капризен“, коментира още той.

Държавата помогна

„Освен мярката 60/40, която помогна донякъде за запазване на персонала, в последния възможен момент държавата подкрепи сектора с 60 млн. лв. Как се отрази това? Голяма част от самолетите бяха консервирани. За да се възстановят, трябва време и допълнителни разходи. За да започнеш интензивна работа, също ти трябват оборотни пари. Някои от авиокомпаниите бяха значително задлъжнели. Всичко това е проблем, а финансовата помощ, макар и в последния възможен момент, дойде като глътка въздух. Нека обаче сме наясно, че това е около 5-7% от годишните приходи на авиокомпаниите“, обясни председателят на Асоциацията на авиокомпаниите в България.

Липсата на някои метали затрудняват производството на самолети

Липсата и високите цени на някои метали, сред които паладий, титан и алуминий, затруднява производството на двигатели и възстановяването на стари. Това се отразява производството на Airbus и Boeing, но в България също има самолети, които не летят по същата причина, обясни Светослав Станулов.

България има богати традиции в обучението на екипажите

Институтът по въздушен транспорт – София (ИВТ) е основан през 1971 г. като част от Държавно стопанско обединение БГА „Балкан“, а през 1992 г. компанията получава правна и икономическа самостоятелност. Първоначално фирмата се занимава с технологична проектантска и консултантска дейност. От 1999 г. получава лиценз като авиационен учебен център и това поетапно става нейна основна дейност, разказа Станулов.

Сърцевината на обучението и текущите тренировки са симулаторите, допълни още той.

„Имаме на разположение модерни и сертифицирани от Европейската агенция за авиационна безопасност пълни полетни симулатори за обучение и тренировки на пилоти. Центърът е един от двата големи в Източна Европа, другият е в Прага. В него тренират пилоти от Балканите – Гърция, Румъния, Сърбия, Западните Балкани, част от Унгария, дори и от Близкия Изток“, разказа още той.

Българските пилоти са много добре подготвени, потвърди председателят на Асоциацията на българските авиокомпании. По думите му по отношение на безопасността на полетите не се правят никакви компромиси.

„Доколко екипажите владеят работата си, всеки пасажер го усеща по време на полет. Слава Богу, над 30 години няма инцидент с български пътнически самолет“, отбеляза още Станулов.

/ЛРМ/

БНТ – Бързото възстановяване на въздушния транспорт изненада авиоиндустрията

Отменени полети, стачки, дълги опашки по летищата. Европа е изправена пред транспортен хаос това лято. В сезона на дългите летни ваканции и след отмяната на повечето ковид ограничения много европейци се отправят на път, но авиоиндустрията не е готова да ги посрещне.

Гняв и хаос по летищата в Европа. И причините са едни и същи – пост ковид пътуванията се възстановиха по-бързо от очакваното, създавайки огромни проблеми във въздушния транспорт.

„Това беше най-тежката криза в историята на авиацията“, коментира Хесус Кабайеро, изпълнителен директор на „СОФ Кънект“, оператор на Летище София.

От кабинния екипаж до служителите по сигурността, от товарачите на багаж до продавачите на билети – авиосекторът в света се е лишил от над 2 милиона работни места по време на пандемията, от които 600 000 в Европа. В България ситуацията е малко по-ведра.

„Сега трафикът се увеличи изведнъж, но има недостиг на персонал, а обучаването на нови хора отнема време. През пандемията на Летище София взехме решение да запазим всичките си служители и затова сме в по-добра позиция при посрещането на този пиков летен сезон“, каза Хесус Кабайеро, изпълнителен директор на „СОФ Кънект“, оператор на Летище София.

„60-70% намалени разходи – това е ужасно трудно. Консервиране на самолети. И въпреки това в минимална степен се опитахме да съкратим персонал. Разбира се в някои от секторите имаше по-големи съкращения – бордни домакини, летищен персонал. Сега това ни спъва във възстановяването. Благодарение на опитния персонал, ръководния, мениджърски персонал и хората от авиацията и високата им квалификация и 60-те милиона помощ от страна на държавата. В последния възможен момент ние получихме парите от помощите, което ни позволи да се подготвим“, каза Светослав Станулов, Председател на УС на Асоциацията на българските авиокомпании.

Заради недостига на персонал на европейските летища се стигна до огромни опашки, а рутинни операции като обработката на багаж понякога отнемаше часове. На германските летища са свободни близо 20% от позициите. Искането на авио лобито е временно да бъдат наети 2000 души от Турция.

Повече от 20 000 служители са били уволнени на летище „Шарл де Гол“ по време на пандемията, а заедно с другото основно парижко летище „Орли“ спешно се нуждаят от 4000 души.

Едно от най-натоварените европейски летища „Схипхол“ има спешна необходимост от 500 служители по сигурността, а летищната управа се е съгласила да плаща по 5,25 евро на час допълнително през лятото на 15 000 чистачи, товарачи на багаж и служители по сигурността.

В Испания ще бъдат наети още 500 полицаи, с което общият им брой ще достигне 1700 души на най-натоварените летища в страната, включително Мадрид и Барселона. Брекзит допълнително усложнява ситуацията. Британските туристи, които представляват 20% от чужденците, посещаващи страната, подлежат на по-строг контрол при влизането на територията на ЕС, което изисква повече на брой полицейски служители.

Пабло Перес, говорител на полицейски профсъюз в Испания: „Британските туристи, които несъмнено са многобройни в нашата страна, сега трябва да преминават през дълга процедура при паспортния контрол. Всички тези усложнени процедури се изпълняват от един и същи персонал. Работата ни се удвоява, дори утроява, а полицията, подобно на медиите, не може да се клонира“.

У нас недостигът е в две посоки – липсата на ремонтирани двигатели и пилоти и кабинен персонал. Не малка част от освободените служители са намерили работа в други сектори на икономиката и не са готови да се върнат. Но отново имаме предимство.

В България се намира единствения на Балканите обучителен авиационен център. От началото на годината през тренажорите тук са преминали обучение над 1000 пилоти, стюардеси и стюарди, включително от чужбина.

Освен първоначално обучение, в тренировъчния център се правят и задължителните годишни тренировки, към които интерес проявяват не само от съседните страни, но дори от далечна Република Южна Африка. Българските авиокомпании успяват да привлекат и чуждестранни пилоти от Франция, Германия, Западните Балкани.

Първоначалното обучение на пилотите отнема между 2 и 3 години. Обучението за тип самолет е около два месеца. Първоначалното обучение на стюард е около месец и половина, но във всеки екипаж задължително трябва да има и опитни кадри.

Светослав Станулов, Председател на УС на Асоциацията на българските авиокомпании: Ние някак успяхме навреме да планираме този бум и още от февруари започнахме интензивни тренировки и обучение на нови стюардеси. Трудно, но успяхме да окомплектоваме екипажите си“.

Към проблемите в Европа освен недостигът на достатъчно подготвени служители, се добавя и искането за по-високо заплащане и по-добри условия на работа. Норвежките авиолинии, например, се съгласиха на 3,7% увеличение на пилотските заплати, но не навсякъде има компромис и се задават стачки. Следващия месец – на най-натовареното летище „Хийтроу“. Заради липсата на хора лондонският аеропорт поиска от авиокомпаниите да отменят 10% от полетите, вместо пътниците да чакат на дълги опашки за багаж.

В понеделник на международното летище в Брюксел бяха отменени 232 излитащи полета, а от четвъртък до събота още 315 полета.

„Притеснени сме, защото много полети бяха отменени. Пътуваме за Италия, имаме запазени хотели и кола под наем, това е сериозен разход, а накрая всичко има опасност да пропадне“, заяви Пабло Перес, говорител на полицейски профсъюз в Испания.

Служителите на основното френско летище „Роаси – Шарл де Гол“ стачкуваха на 9 юни с искане за повишаване на заплатите с 300 евро и по-добри условия за труд. Това доведе до отмяна на 25% от полетите. Следващият протест е насрочен за 2 юли.

Британските пилоти на „Раянеър“ приеха ново предложение за заплатите им, но синдикатите, представляващи кабинния персонал в Белгия, Португалия, Франция, Италия и Испания обявиха стачна готовност.

Филип Бойривен, пилот в нискотарифна авиокомпания: „Ако сравним настоящата ситуация с 2019-та, тогава имахме по 2500 полета на ден в цялата ни мрежа, а сега са повече от 3000 при същия брой персонал“.

Девет дни през юли смята да стачкува базирания в Испания кабинен персонал на друга нискотарифна компания „Ийзиджет“. Искането е за 40% увеличение на основните заплати, които според профсъюзите са по-ниски в сравнение с Франция и Германия.

В Германия наземния персонал на „Луфтханза“ иска най-малко 350 евро повишение на заплащането в продължение поне 12 месеца като мярка срещу инфлацията. През уикендите на юли авиокомпанията няма да извърши 900 полета в Германия и Европа, които е трябвало да бъдат изпълнени от летища Франкфурт и Мюнхен.

И докато авиокомпании отменят хиляди полети това лято, някои летища ще намалят броя на пътниците, които ще бъдат обслужени през ваканционния период. Лондонското летище „Гетуик“ ще ограничи броя на полетите до 825 на ден през юли и до 850 през август.

Амстердамското летище „Схипхол“ ще приема по около 70 000 пътници на ден или с около 13 500 по-малко, отколкото авиокомпаниите са планирали да превозят. Това означава отмяна на още полети.

Към икономическите проблеми, свързани с пандемията, се добави и войната в Украйна. В България се отчита намаляване на редовните и чартърните линии към Русия и Украйна, но тази година има ръст на чартърите като цяло.

Светослав Станулов, Председател на УС на Асоциацията на българските авиокомпании: Като резултат освен това, че успяваме да работим достатъчно добре на българския пазар, голяма част от нашите авиокомпании и самолети – при всички положения над 50%, 60-65%, работят на европейския пазар – Германия, Австрия, Португалия, Полша, Турция, Италия. Това е изключително капризен пазар. Наясно сте как ще влезеш в германския пазар. Трудничко. Това говори за конкурентоспособността на българския авиационен продукт, включително и неговото качество. Не само цената е определяща, в никакъв случай. С което ние всички българи можем да се гордеем“.

Авиационният сектор ще се отърси от ефектите на пандемията и ще излезе на печалба през 2023 г., според Международната асоциация за въздушен транспорт.

Уили Уолш, генерален директор на ИАТА: „Обстановката е по-добра от очакваното. Прогнозираме по-малки загуби, което е стъпка в правилната посока. За 2022 г. първоначално смятахме, че загубите ще са около 12 милиарда, но сега прогнозите са за под 10 милиарда долара. И това на фона на цена на петрола, която е много по-висока, отколкото сме заложили“.

За сравнение, загубите миналата година са били близо 42 милиарда долара. Европейските авиокомпании ще съкратят загубите си с около две трети до 3,9 милиарда долара, а тези в Северна Америка ще реализират печалба от около 8,8 милиарда долара, но в други части на света загубите могат да продължат.

Хесус Кабайеро, изпълнителен директор на оператора на Летище София: Кризата в авиосектора не е приключила, летищата и авиокомпаниите не са се възстановили. Конфликтът в Украйна се отрази на цените на горивото, което представлява повече от 30% от разходите на авиокомпаниите и това увеличава цените на билетите и цените на услугите като цяло. Това се отнася особено за следващата зима, защото тогава авиогоривото ще се вдигне. Опитваме се да бъдем атрактивни и конкурентни и да привличаме повече полети към нашата дестинация“.

Светослав Станулов, Председател на УС на Асоциацията на българските авиокомпании: И ние няма да успеем да стигнем нивата отпреди пандемията. Възможно е дори да имаме необходимост от допълнителни финансови средства, за да се възстановим напълно. Да не говорим, че е възможно от опита, който сега ще придобием, да може и да се увеличи и самолетния ни парк и въобще авиацията като цяло. Но това ще зависи от финансовите възможности на авиокомпаниите. И дали ще е възможно някакво държавно субсидиране. Най-вероятно ние ще излезем на печалба още 23-та година, въпреки че прогнозите бяха за 24-та година в света, в Европа. Аз съм малко по-голям оптимист“.

И за да не се окаже разочарование мечтаната лятна ваканция – ключът е в по-доброто планиране и повече гъвкавост, както при пътниците, така и в авиоинудстрията.

ИАНМСП и водещото световно издание Financial Times организират съвместен уебинар на 7-ми юли

Уважаеми госпожи и господа,

От Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия информират, че заедно с водещото световно издание Financial Times организират съвместен уебинар на 7-ми юли 2022 г.

Настоящата покана дава възможност за включване и на живо от залата на ИАНМСП на ул. „Леге“ 2-4 в София.

ИАНМСП и водещото световно издание Financial Times (FT) организират съвместен уебинар, който ще запознае родните МСП с всички комуникационни формати на медията, включително редица онлайн и офлайн събития, посветени на бизнес сектора, на 7-ми юли от 11 часа.

Те ще бъдат представени от Робърт Грейндж, глобален директор „Реклама“ на Financial Times, който ще представи още предстоящия специален обзор, посветен на бизнес  и инвестиционните възможности в България. В повече от 100 специални обзора годишно журналистите на FT предоставят на своите читатели ценна информация, анализи и прогнози, които са източник и бизнес гид при вземане на управленски решения, за инвестиции, бизнес партньорства, сключване на сделки, закупуване на имоти, потребление на продукти  и ползване на услуги, туризъм и др.

Наред с това участниците в уебинара ще могат да се включат с въпроси в специалната Q&A сесия, както към Financial Times, така и към ИАНМСП.

Работен език на събитието: Английски

РЕГИСТРИРАЙ СЕ БЕЗПЛАТНО ЗА ОНЛАЙН ИЛИ ПРИСЪСТВЕНО УЧАСТИЕ ТУК:

https://docs.google.com/forms/d/e/1FAIpQLSefPoUNarlLSYEHmAaWNoQ3OMKSfiW91s36kOYcOe_H4GatbA/viewform

75 ГОДИНИ БЪЛГАРСКА ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ

НА 29-ТИ ЮНИ В ЦЕНТРАЛНИЯ ВОЕНЕН КЛУБ В СОФИЯ БЕШЕ ОТБЕЛЯЗАНА 75-ТА ГОДИШНИНА ОТ ПЪРВИЯ ПОЛЕТ ПО РЕДОВНИ ЛИНИИ СОФИЯ- БУРГАС, ПРИЕТА ЗА НАЧАЛО НА БЪЛГАРСКАТА ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ.

ОРГАНИЗАТОРИ БЯХА СЪЮЗЪТ НА ВЕТЕРАНИТЕ ОТ БГА, АСОЦИАЦИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ АВИОКОМПАНИИ, БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИОННА АСОЦИАЦИЯ, ЛЕТИЩЕ СОФИЯ, ДП РВД И ГД ГВА.

В ПРИСЪСТВИЕТО НА НАД 200 ДУШИ – ВЕТЕРАНИ, АВИАЦИОННИ СПЕЦИАЛИСТИ, РЪКОВОДИТЕЛИ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ИНСТИТУЦИИТЕ БЕШЕ ПРИПОМНЕНА ИСТОРИЯТА, ПОКАЗАНО СЪВРЕМЕННОТО СЪСТОЯНИЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ГРАЖДАНСКАТА НИ АВИАЦИЯ В МОМЕНТА, БЯХА ОЧЕРТАНИ ПЕРСПЕКТИВИТЕ ЗА ПО-НАТАТЪШНОТО Й РАЗВИТИЕ. ОТ ИМЕТО НА АБА СЛОВО ПРОИЗНЕСЕ Г-Н СВЕТОСЛАВ СТАНУЛОВ, ОТ ИМЕТО НА СВ БГА – Г-Н ИВАН ВЪЛЧИНОВ.

ПОЛУЧЕНИ БЯХА ПОЗДРАВИТЕЛНИ АДРЕСИ ОТ ПРЕЗИДЕНТА НА РБЪЛГАРИЯ, МИНИСТЪРА НА ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА, КОМАНДВАЩИЯ НА ВВС, АСОЦИАЦИЯТА НА ИНДУСТРИАЛНИЯ КАПИТАЛ В БЪЛГАРИЯ, БЪЛГАРСКАТА АВИАЦИОННА АСОЦИАЦИЯ, ДП РВД И ЛЕТИЩЕ СОФИЯ.

ПО ПОВОД 75- ГОДИШНИНАТА ОТЛИЧИЯ – ПОЧЕТЕН ЗНАК-МЕДАЛ ЗА ЛИЧЕН ПРИНОС ПОЛУЧИХА ВЕТЕРАНИ И ДЕЙСТВАЩИ АВИАЦИОННИ РЪКОВОДИТЕЛИ И СЛУЖИТЕЛИ; ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ПАРТНЬОРИ. ОТЛИЧИЯ ЗА ДЪЛГОГОДИШНО ДОБРО СЪТРУДНИЧЕСТВО ПОЛУЧИХА И ПРЕДСТАВИТЕЛНИЯТ АНСАМБЪЛ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ И ИА“ВОЕННИ КЛУБОВЕ И ПОЧИВНО ДЕЛО”.

КВАРТЕТ АРМЕЙСКА ПЕСЕН ПОДНЕСЕ ПОЗДРАВ С НЯКОЛКО СВОИ ИЗПЪЛНЕНИЯ.

ПРОЖЕКТИРАНИ БЯХА ФИЛМИ ОТ АВИАЦИОННАТА ИСТОРИЯ И СЪВРЕМИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ.