Автор: aba

Организационен комитет в състав Съюза на ветераните от БГА (СВБГА), Асоциацията на българските авиокомпании (АБА),ГД ГВА,  ДП РВД и Летище София  отбеляза 75-та годишнина на българската гражданска авиация с тържество в Централния военен клуб, на което присъстваха над 200 души от цялата страна.

На церемонията присъстваха Светослав Станулов, председател на АБА;  Иван Петков –  почетен председател и Иван Вълчинов – председател на Съюза на ветераните от БГА; Членовете на УС на АБА,  Димитър Костадинов, директор на Летище Варна; Даниел Хофман, изпълнителен директор на Луфтханза Техник София; ръководители ни на авиокомпании, учебни центрове и ветерани от Гражданската авиация на България, ръководители на партньорски неправителствени организации.

Получените бяха поздравителни адреси от Президента и върховен главнокомандващ Румен Радев; Министъра на транспорта и съобщенията Николай Събев;  Председателя на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев; командира на ВВС ген.-майор Димитър Петров; Председателят на УС на БАА бриг.генерал Пламен Богданов; генералния директор на ДП ВРД Георги Пеев;  Изп. директор на „СОФ Кънект“- Хесус Кабайеро.

Церемонията започна със словото на Иван Вълчинов, председател на СВБГА, който припомни събитията от далечната 1947 г –  повод за срещата.  Светослав Станулов, председател на АБА и управител на Института за въздушен транспорт благодари на ветераните от БГА, които са поставили здрави основи на гражданската авиация в България, и са обучили следващите поколения, осигурявайки приемственост и възможност за надграждане на успехите в БГА.

В словото си той подчерта, че Българската гражданска авиация преодоля няколко предизвикателства – първото – разделянето на БГА Балкан на няколко самостоятелни дружества със собствена стопанска сметка и взаимодействието им на пазарен принцип – нещо, което им помогна след 1990-та година при преминаването от планова към  пазарна икономика, както и усвояването на реактивната авиация; въвеждането на нормативните изисквания на Европейската агенция за безопасност и високите европейски и международни стандарти на  след това  приватизация на БГА „Балкан“; последва пълната замяна на авиопарка  2002-2007 г.; и в наши дни –  пандемията от COVID-19, довела до безпрецедентен спад в авиоиндустрията. „Можем да кажем с гордост за българската гражданска авиация, всички български авиокомпании преодоляха кризата с  COVID-19 и днес техните самолети са във въздуха. Те сумарно притежават 96 самолета, много повече от през 1989 г., изпълняват пътнически, карго, чартърни и специализирани превози на 3 континента. В България се намира най-голямата техническа база на Lufthansa Technik, а сумарният капацитет на всички технически бази в България надхвърля 3 пъти българския авиопарк, т. е. показва ясна експортна ориентация. В България е един от двата учебни центъра с пълнополетни симулатори в Източна Европа, през който преминават многобройни пилоти от Европа, Близкия изток и Африка. Другият е в Прага. Всичко това е постигнато и се постига благодарение на труда на хилядите професионалисти, заети в Българската гражданска авиация, на осигурената приемственост и на високоотговорността и себераздаващ се труд на всички в бранша“ .

С почетни знаци – медали  и грамоти „За личен принос в развитието на Българската гражданска авиация“ бяха наградени 140 заслужили авиационни специалисти, , ръководители  и ветерани.

Първата редовна въздушна линия София-Бургас е открита от Георги Димитров на 29 юни 1947 г. Тази дата е приета за рождена дата на  Българската гражданска авиация. Полетът е осъществен с Ju-52m3 на Дирекция „Въздушни съобщения“. По-късно по това направление излита с официални лица и втори самолет Ли-2, регистрация LZ-LIA.

Отменени полети, стачки, дълги опашки по летищата. Европа е изправена пред транспортен хаос това лято. В сезона на дългите летни ваканции и след отмяната на повечето ковид ограничения много европейци се отправят на път, но авиоиндустрията не е готова да ги посрещне.

Гняв и хаос по летищата в Европа. И причините са едни и същи – пост ковид пътуванията се възстановиха по-бързо от очакваното, създавайки огромни проблеми във въздушния транспорт.

„Това беше най-тежката криза в историята на авиацията“, коментира Хесус Кабайеро, изпълнителен директор на „СОФ Кънект“, оператор на Летище София.

От кабинния екипаж до служителите по сигурността, от товарачите на багаж до продавачите на билети – авиосекторът в света се е лишил от над 2 милиона работни места по време на пандемията, от които 600 000 в Европа. В България ситуацията е малко по-ведра.

„Сега трафикът се увеличи изведнъж, но има недостиг на персонал, а обучаването на нови хора отнема време. През пандемията на Летище София взехме решение да запазим всичките си служители и затова сме в по-добра позиция при посрещането на този пиков летен сезон“, каза Хесус Кабайеро, изпълнителен директор на „СОФ Кънект“, оператор на Летище София.

„60-70% намалени разходи – това е ужасно трудно. Консервиране на самолети. И въпреки това в минимална степен се опитахме да съкратим персонал. Разбира се в някои от секторите имаше по-големи съкращения – бордни домакини, летищен персонал. Сега това ни спъва във възстановяването. Благодарение на опитния персонал, ръководния, мениджърски персонал и хората от авиацията и високата им квалификация и 60-те милиона помощ от страна на държавата. В последния възможен момент ние получихме парите от помощите, което ни позволи да се подготвим“, каза Светослав Станулов, Председател на УС на Асоциацията на българските авиокомпании.

Заради недостига на персонал на европейските летища се стигна до огромни опашки, а рутинни операции като обработката на багаж понякога отнемаше часове. На германските летища са свободни близо 20% от позициите. Искането на авио лобито е временно да бъдат наети 2000 души от Турция.

Повече от 20 000 служители са били уволнени на летище „Шарл де Гол“ по време на пандемията, а заедно с другото основно парижко летище „Орли“ спешно се нуждаят от 4000 души.

Едно от най-натоварените европейски летища „Схипхол“ има спешна необходимост от 500 служители по сигурността, а летищната управа се е съгласила да плаща по 5,25 евро на час допълнително през лятото на 15 000 чистачи, товарачи на багаж и служители по сигурността.

В Испания ще бъдат наети още 500 полицаи, с което общият им брой ще достигне 1700 души на най-натоварените летища в страната, включително Мадрид и Барселона. Брекзит допълнително усложнява ситуацията. Британските туристи, които представляват 20% от чужденците, посещаващи страната, подлежат на по-строг контрол при влизането на територията на ЕС, което изисква повече на брой полицейски служители.

Пабло Перес, говорител на полицейски профсъюз в Испания: „Британските туристи, които несъмнено са многобройни в нашата страна, сега трябва да преминават през дълга процедура при паспортния контрол. Всички тези усложнени процедури се изпълняват от един и същи персонал. Работата ни се удвоява, дори утроява, а полицията, подобно на медиите, не може да се клонира“.

У нас недостигът е в две посоки – липсата на ремонтирани двигатели и пилоти и кабинен персонал. Не малка част от освободените служители са намерили работа в други сектори на икономиката и не са готови да се върнат. Но отново имаме предимство.

В България се намира единствения на Балканите обучителен авиационен център. От началото на годината през тренажорите тук са преминали обучение над 1000 пилоти, стюардеси и стюарди, включително от чужбина.

Освен първоначално обучение, в тренировъчния център се правят и задължителните годишни тренировки, към които интерес проявяват не само от съседните страни, но дори от далечна Република Южна Африка. Българските авиокомпании успяват да привлекат и чуждестранни пилоти от Франция, Германия, Западните Балкани.

Първоначалното обучение на пилотите отнема между 2 и 3 години. Обучението за тип самолет е около два месеца. Първоначалното обучение на стюард е около месец и половина, но във всеки екипаж задължително трябва да има и опитни кадри.

Светослав Станулов, Председател на УС на Асоциацията на българските авиокомпании: Ние някак успяхме навреме да планираме този бум и още от февруари започнахме интензивни тренировки и обучение на нови стюардеси. Трудно, но успяхме да окомплектоваме екипажите си“.

Към проблемите в Европа освен недостигът на достатъчно подготвени служители, се добавя и искането за по-високо заплащане и по-добри условия на работа. Норвежките авиолинии, например, се съгласиха на 3,7% увеличение на пилотските заплати, но не навсякъде има компромис и се задават стачки. Следващия месец – на най-натовареното летище „Хийтроу“. Заради липсата на хора лондонският аеропорт поиска от авиокомпаниите да отменят 10% от полетите, вместо пътниците да чакат на дълги опашки за багаж.

В понеделник на международното летище в Брюксел бяха отменени 232 излитащи полета, а от четвъртък до събота още 315 полета.

„Притеснени сме, защото много полети бяха отменени. Пътуваме за Италия, имаме запазени хотели и кола под наем, това е сериозен разход, а накрая всичко има опасност да пропадне“, заяви Пабло Перес, говорител на полицейски профсъюз в Испания.

Служителите на основното френско летище „Роаси – Шарл де Гол“ стачкуваха на 9 юни с искане за повишаване на заплатите с 300 евро и по-добри условия за труд. Това доведе до отмяна на 25% от полетите. Следващият протест е насрочен за 2 юли.

Британските пилоти на „Раянеър“ приеха ново предложение за заплатите им, но синдикатите, представляващи кабинния персонал в Белгия, Португалия, Франция, Италия и Испания обявиха стачна готовност.

Филип Бойривен, пилот в нискотарифна авиокомпания: „Ако сравним настоящата ситуация с 2019-та, тогава имахме по 2500 полета на ден в цялата ни мрежа, а сега са повече от 3000 при същия брой персонал“.

Девет дни през юли смята да стачкува базирания в Испания кабинен персонал на друга нискотарифна компания „Ийзиджет“. Искането е за 40% увеличение на основните заплати, които според профсъюзите са по-ниски в сравнение с Франция и Германия.

В Германия наземния персонал на „Луфтханза“ иска най-малко 350 евро повишение на заплащането в продължение поне 12 месеца като мярка срещу инфлацията. През уикендите на юли авиокомпанията няма да извърши 900 полета в Германия и Европа, които е трябвало да бъдат изпълнени от летища Франкфурт и Мюнхен.

И докато авиокомпании отменят хиляди полети това лято, някои летища ще намалят броя на пътниците, които ще бъдат обслужени през ваканционния период. Лондонското летище „Гетуик“ ще ограничи броя на полетите до 825 на ден през юли и до 850 през август.

Амстердамското летище „Схипхол“ ще приема по около 70 000 пътници на ден или с около 13 500 по-малко, отколкото авиокомпаниите са планирали да превозят. Това означава отмяна на още полети.

Към икономическите проблеми, свързани с пандемията, се добави и войната в Украйна. В България се отчита намаляване на редовните и чартърните линии към Русия и Украйна, но тази година има ръст на чартърите като цяло.

Светослав Станулов, Председател на УС на Асоциацията на българските авиокомпании: Като резултат освен това, че успяваме да работим достатъчно добре на българския пазар, голяма част от нашите авиокомпании и самолети – при всички положения над 50%, 60-65%, работят на европейския пазар – Германия, Австрия, Португалия, Полша, Турция, Италия. Това е изключително капризен пазар. Наясно сте как ще влезеш в германския пазар. Трудничко. Това говори за конкурентоспособността на българския авиационен продукт, включително и неговото качество. Не само цената е определяща, в никакъв случай. С което ние всички българи можем да се гордеем“.

Авиационният сектор ще се отърси от ефектите на пандемията и ще излезе на печалба през 2023 г., според Международната асоциация за въздушен транспорт.

Уили Уолш, генерален директор на ИАТА: „Обстановката е по-добра от очакваното. Прогнозираме по-малки загуби, което е стъпка в правилната посока. За 2022 г. първоначално смятахме, че загубите ще са около 12 милиарда, но сега прогнозите са за под 10 милиарда долара. И това на фона на цена на петрола, която е много по-висока, отколкото сме заложили“.

За сравнение, загубите миналата година са били близо 42 милиарда долара. Европейските авиокомпании ще съкратят загубите си с около две трети до 3,9 милиарда долара, а тези в Северна Америка ще реализират печалба от около 8,8 милиарда долара, но в други части на света загубите могат да продължат.

Хесус Кабайеро, изпълнителен директор на оператора на Летище София: Кризата в авиосектора не е приключила, летищата и авиокомпаниите не са се възстановили. Конфликтът в Украйна се отрази на цените на горивото, което представлява повече от 30% от разходите на авиокомпаниите и това увеличава цените на билетите и цените на услугите като цяло. Това се отнася особено за следващата зима, защото тогава авиогоривото ще се вдигне. Опитваме се да бъдем атрактивни и конкурентни и да привличаме повече полети към нашата дестинация“.

Светослав Станулов, Председател на УС на Асоциацията на българските авиокомпании: И ние няма да успеем да стигнем нивата отпреди пандемията. Възможно е дори да имаме необходимост от допълнителни финансови средства, за да се възстановим напълно. Да не говорим, че е възможно от опита, който сега ще придобием, да може и да се увеличи и самолетния ни парк и въобще авиацията като цяло. Но това ще зависи от финансовите възможности на авиокомпаниите. И дали ще е възможно някакво държавно субсидиране. Най-вероятно ние ще излезем на печалба още 23-та година, въпреки че прогнозите бяха за 24-та година в света, в Европа. Аз съм малко по-голям оптимист“.

И за да не се окаже разочарование мечтаната лятна ваканция – ключът е в по-доброто планиране и повече гъвкавост, както при пътниците, така и в авиоинудстрията.