31.03.2011 , Стандарт – 17 стр.
Да се приземиш след дълги години полети на крилете на мечтите не е особено приятно. Но да кацнеш сред хиляди завинаги приземени от живота хора, за да се грижиш за тях, и то задълго – за това се иска не само смелост и чувство за отговорност, но и голямо човешко сърце.
Цели 16 години стюардесата Валентина Пенева събира погледите на пътници и пилоти в самолетите на авиокомпания „Балкан“. След Гад-ното (заради приватизатора Гад Зееви) приземяване на превозвача през 2001-ва събира усмивки и благодарности от хилядите пътници с увреждания на летище София.
„Работим по Регламент на Европейския парламент 1107/2006 за правата на хората с увреждания и ограничена подвижност при пътуванията им с въздушен транспорт“, обяснява Пенева в качеството си на началник-отдел „Индивидуални пътнически асистенти“ към дирекция „Летищно осигуряване на полетите“ на столичния аеропорт. „Регламентът създаде правила за защитата на тези пътници от дискриминация и условия да им бъде оказвана помощ да пътуват безпрепятствено с авиотранспорт. За да им гарантираме качествено съдействие, съвместно с представители на асоциациите на хората с увреждания и на Комитета на потребителите на летището изработихме специални стандарти“, обяснява Пенева. Те са публикувани на сайта на аеропорта, така че всеки пътник, прочитайки ги, може да се ориентира как ще премине пътят му от пристигането му на летището до качването му в самолета и обратно.
„Наша грижа е да поемем тези хора от техните изпращачи и да ги съпроводим до самолета, където ги предаваме на екипажа. При това нито в регламента, нито в създадените от нас стандарти за качество на съдействието не се говори за инвалиди. Не само защото става дума за пътници с всякакви – както физически, така и психомоторни увреждания, но и за хора с възрастова и дори езикова бариера
Примерно възрастен човек трябва да отиде при дъщеря си в Канада и ще пътува със самолет за първи път. Такъв пътник трудно се ориентира на летище и трябва задължително да му се помогне“, казва Пенева. „Затова е въведен терминът „пътници с ограничена подвижност“, които ние професионално наричаме със съкращението PRM (от английски Rassengers with Reduced Mobility). Обслужваме пътници с всякакви проблеми – не само трайно обездвижени, но и претърпели операции, счупили крайници на ски, със старческа деменция, с психични проблеми и пр. Нашата цел е да съдействаме качествено на тези хора, и то така, че те в никакъв случай да не се почувстват по-различни от останалите пътуващи. Единственото задължение на пътника е да уведоми своята авиокомпания или туристическата агенция за специфичните си нужди. Ако билетът е купен през интернет, формите на всички авиопревозвачи за закупуване на билети дават възможност пътникът да сподели свои специални изисквания. За нас е много важно предварително да бъдем уведомени, за да можем да планираме дейността си в съответния ден и час така, че да осигурим необходимия брой хора и техника да посрещнем тези пътници. И все пак дори и да има пътници, които са пропуснали да ни уведомят предварително, ние също им предоставяме съдействие,“ посочва Пенева. В стандартите е разчетено определено време за реакция, за което трябва да се стигне до пътника и да му се окаже пълно съдействие. Както навън, така и вътре в двете терминални сгради се намират специални колонки, маркирани с всички знаци за инвалидност, на които пътниците могат да се обадят и да поискат помощ.
Достатъчно е само да вдигнат слушалката за да реагираме веднага. Имаме 24-часово дежурство и служителите ни в оперативния център веднага се ориентират откъде постъпва обаждането. Екипът ни от 25 души засега е напълно достатъчен да оказва пълно съдействие на преминаващите през летище София PRM пътници“, категорична е Валентина Пенева.
Подготовката и подборът на служителите са от изключителна важност, допълва тя. Владеенето на английски език е задължително. „Голям плюс за нас е фактът, че имаме и колеги с добър френски, испански, руски, италиански и дори японски език! Служителите ни са с богат опит, натрупан в други звена на летището, две колежки са с медицинско образование, а един е изпълнявал същата дейност на летище Фиумичино в Рим.“
Опитът на големи европейски летища показва, че там нерядко има случаи на забравени пътници в зоната за изчакване. Случва се PRM асистентът да поеме съответния пътник на входа на летището, да премине с него всички процедури по регистрация и след като го остави в зоната за изчакване на полета, да го забрави. „Такива пътници са ми споделяли: Чувам, че обявяват моя полет, че ме викат по радиоуредбата, но не мога нищо да направя. Колко хубаво е, че на летище София никога не ме забравят“, не без гордост разказва Валентина Пенева. Причината е, че на летище София един и същи PRM асистент се грижи за своя пътник от пристигането му на летището до качването му в самолета.
„Освен конкретните ангажименти ние трябва максимално да отговорим и на критериите на авиокомпаниите за точност, бързина и безопасност на обслужването“, обяснява Пенева. „Това поставя пред нас високи изисквания всичко да бъде перфектно организирано и стриктно изпълнено. Работата не е лека, има пътници с тегло над 150 кг. През зимния сезон се случва на ден да обслужваме по 40-50 скиори със счупени крайници. През октомври миналата година през летище София са преминавали средно по 81 пътници със специфични нужди на ден. Това означава, че тези хора са информирани, че могат да пътуват спокойно въпреки състоянието си и че за тях има кой да се погрижи на летище София“, коментира Валентина Пенева. „Което пък е признание за нас, че работим добре и тези пътници ни имат пълно доверие. И нерядко го показват“, твърди тя. „Получаваме много благодарствени писма, особено от англичани, които явно са писмовна нация. В крайна сметка ние сме щастливи, когато виждаме благодарните усмивки в очите на тези хора“, завършва бившата стюардеса и днешна надежда на всички трудноподвижни пътници на летище София.