Категория: медии

В. ФИЛТЪР

Светослав Станулов

Защо големите европейски летища са обзети от хаос, как преминаха през ковид ограниченията нашите превозвачите и кога секторът ще си върне предкризисните резултати коментира Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании.

– Г-н Станулов, от месец насам има невижден хаос по европейските летища. Защо?

-Защото никой не очакваше толкова залпово възстановяване на пътническия трафик след пандемията. Превозът на товари по време на ковод ограниченията не беше засегнат, дори леко дръпна нагоре, защото трудно се минаваха сухопътните граници, но пътническият трафик намаля с 65-70%. Приходите буквално се сринаха и  ако искаш да избегнеш фалита, трябва да направиш подобни съкращения на разходите. Наистина, половината разходи като гориво и такси са свързани с пътуванията и падат, но има и постоянни каквито са лизингите на самолетите, обслужването на кредитите, не можеш да спреш поддръжката дори машината да е на земята. За голямо съжаление трябваше да намали персоналът и сега е много тежко да го върнеш обратно. Част от хората, които имаха няколко години до пенсия, просто се преориентираха, защото не знаеха до кога ще продължи кризата. А един пилот първоначално се обучава 3 години и известно време е само подпомагащ. При стюардесите обучението е бързо, но тези момичета не знаеха дали изобщо ще се върнат и намериха работа другаде. Летищата също намалиха част от персонала си. Сега липсват служители за check-in, което е и причина за тези големи опашки. Появи се информация, че на летището в Амстердам се чака 5 часа за секюрити проверки.

– Кога авиационният сектор ще успее да навакса?

– Първоначалните прогнози сочеха, че пълното възстановяване ще е през 2024 г., сега се очаква нивата отпреди пандемията да се достигнат през 2023 г. Североамериканската авиация вече се е възстановила 99,5% и още тази година ще излезе на плюс. В Европа ще са на минус с 16-20%, а на печалба ще излязат догодина. Ние се намираме в по-благоприятна ситуация и тази година приходите на пътническата авиация ни ще бъдат само с 10-15% по-малки от предкризисните.

– Защо европейските авиокомпании по-бавно излизат от кризата?

– Първият задържащ фактор е цената на горивото. Освен това къде са пътуванията на Русия и Украйна? Само България загуби 15% от чартърния си пазар. Липсват и специфични метали като паладий, титан, алуминий, които са необходими за производство и ремонт на самолетни двигатели. Примерно, „Боинг“ и „Еърбъс“ по програма трябва да произвеждат около 60 нови самолета месечно. Но успяват да пуснат едва 30-35 заради дефицита на метали, голяма част от които идват от Русия. Около 12 – 15% от самолетите на нашата авиация стоят на земята заради липса на двигатели. Но нека да кажем, че българските авиокомпании са били по-внимателни през цялото време. През този май те и получиха 60 млн. лв. финансова подкрепа. Това са 5-6% от общите им годишни приходи, които преди пандемията бяха около 900 млн. лева, но много им помогна да се върнат на пазара и да летят.

– Как си обяснявате това, че българската авиация се оказа по-гъвкава от европейската?

– Защото сме яли много шамари през последните десетилетия. Българската гражданска авиация навърши 75 г. и за това време сме преминали през няколко сериозни кризи и все успяваме да излезем „сухи от водата“. Съвсем накратко ще ви разкажа: през 1947 г. е първият полет от София до Бургас, персоналът е основно от бивши военни. След това бързо се разширява мрежата от летища – Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Търговище, Горна Оряховица, Видин, Хасково. Постепено през 60-те години навлизат по-големи и тежки самолети. Но нещо куца, има висока аварийност и става ясно, че е трудно 50 – 55-годишни пенсионирани военни да преминат на друг вид машини. Във военното училище в Долна Митрополия започват да обучават летци, инженери и техници за гражданската авиация. Създава се учебен център на „Балкан“, а през 1971 г. и Институтът по въздушен транспорт. В експлоатация навлиза реактивната авиация, която е още по-голямо предизвикателство. И така идва 1990 г. с развита „Българска гражданска авиация Балкан“ (БГА Балкан). Започва разформированате на компанията, създават се 15-18 самостоятелни икономически субекти, а надзорните функции се поемат от Министерство на транспорта.  И тогава не се сгромолясахме заради генералния директор Величко Величков, който почина наскоро. Именно той въведе принципа на икономическото мислене в българската гражданска авиация.

– И все пак БГА „Балкан“ впоследствие се срива и компанията е разпродадена?

– Смятам, че екипът надцени своите мениджърските възможности. Веднага след 1989 г. пътническите превози брутално се сринаха. И в този момент да увеличиш почти двойно разходите си като вземеш на лизинг скъпи западни самолети, това е извън всякаква икономическа логика. Така се натрупаха 100 милиона лева загуби. Обаче никой не даде обективна оценка, че активите са поне 150 – 180 млн. лева и „Балкан“ беше продаден за 300 000 лева, т.е. беше фалиран. Тога се случи по времето на премиера Иван Костов. Настана поредната голяма криза и в отговор на цялото това разпиляване беше създадена Асоциацията на българските авиокомпании, която сега отбелязва 20 години. Започнаха да се създават частни превозвачи. Буквално заляхме Европа и станахме доста силни в карго авиацията.

След влизането ни в ЕС обаче самолетите без типов сертификат, а това са всички руски машини, трябваше да бъдат свалени от българския регистър. И пак наново. Фалираха карго авиокомпаниите, остана само една, която успя да премине на друг тип машини. Направена беше тотална смяна на флота, трябваше да се обучи персоналът. Нормативната уредба беше променена според регламентите на ЕС, които съдържат по-високи изисквания от средните световни стандарти за безопасност. В крайна сметка авиацията ни надскочи нивата до 1990 г., освен че броят на самолетите е възстановен, капацитетът на българските бази на техническото обслужване надхвърля три пъти нашите потребности. В София работи най-голямата база за обслужване на самолети на един от световните лидери Луфтханза техник. За бързото възстановяване има голямо значение и учебно тренировъчният център. В Източна Европа съществува още един подобен център – в Прага. Сега се възстановяваме бързо, но половината от операциите ще са извън България, ще обслужваме германския туризъм, който пътува до Египет и Турция. Наши самолети ще летят в Полша, Австрия и Португалия. И това се случва благодарение на високата конкурентоспособност на българския авиационен продукт.

– Има ли опасност при тази голяма криза да се свалят критериите за безопасност?

– Пак, и пак, и пак ще подчертая: никога компромис с безопасността на полетите! Както експлоатационно, така и при подготовката на екипажи, и при възстановяване на самолетите – това е червената линия, която никога не прекрачваме. Авиационната техника е така конструирана, че има два-три пъти по-големи резерви. Всичко ново в света първо влиза в авиацията и това е една от основните причини за ниската аварийност. А и нормативните документи не го позволяват. Надзорът е много стриктен и над българската въздухоплавателна администрация е европейската, която един-два пъти годишно проверява как ние надзираваме авиацията.

Авиационният сектор започна да се възстановява, заяви в интервю за БТА Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании. По повод на 75-годишнината от началото на българската гражданска авиация, която се отбелязва днес, Станулов разказа за текущото състояние на сектора у нас, в Европа и по света и как той излиза от кризата, причинена от световната пандемия.

„Авиацията се възстановява. Товарният поток не беше засегнат въобще от пандемията от COVID-19, но пътническият беше засегнат навсякъде – у нас, в Европа и в света. Сега започна възстановяването, което е доста интензивно и над очакванията на всички. Явно на хората им омръзна да стоят вкъщи, принудени от ограниченията, и сега започнаха да пътуват“, посочи Светослав Станулов.

Над 50% е бил спадът на пътуванията по редовни линии 

„Както в България, така и по света, с около 50% бяха намалели пътуванията по редовни линии. Спадът при чартърните полети достигна дори 70-80%, бяха практически спрели. Всичко това сега се завръща в по-нормални граници, като тази година се очаква да се възстанови пътническият трафик почти напълно“, обясни председателят на Асоциацията на българските авиокомпании.

Загубите в световен мащаб се измерват в милиарди

Почти 80-83% от трафика в Европа е на път да се възстанови, но все още се отчитат големи загуби, коментира Светослав Станулов. Най-добре се справя Северна Америка, където секторът е на път да се върне на равнищата отпреди пандемията, а тежко остава състоянието му в Азия, къде все още продължава да има много ограничителни мерки.

Секторът в България е проявил гъвкавост

„Ние сме с по-добри очаквания, отколкото средните за Европа“, посочи Станулов. По думите му секторът у нас е проявил по-голяма гъвкавост, отколкото големите западноевропейски компании.

„Спадът на пътуванията доведе до драстичен спад в приходите, някъде около 60-70%. Трябваше да съкращаваме разходите си. Част от тях са експлоатационни – гориво, такси и други. Постоянните разходи трябваше също да бъдат съкратени. Първо – голяма част от самолетите, включително в България, са на лизинг. Лизингодателите се съгласиха да отложат плащанията, но сега вноските трябва да бъдат платени. Намаляването на разходите за персонал също е тежък и болезнен проблем. При него ние бяхме много по-щадящи, отколкото западноевропейските ни колеги. Това ни помогна да сме относително по-рано готови при възстановяването“, посочи той.

Според него никой не може да прогнозира как ще се развие секторът у нас и в Европа, защото след утихването на пандемията има нови неизвестни – военният конфликт в Украйна, който прекъсна пътуванията на украински и руски туристи, както и влиянието на инфлацията и цените на горивата.

„Големите превозвачи от Западна Европа по-тромаво излизат от това състояние. Почти половината от нашия самолетен парк е ангажиран да работи този сезон в Европа, покривайки основно туристически дестинации, изходящи от Португалия, Германия, Австрия, Полша и насочени към Турция, Гърция и Египет. Това говори за адаптивност и за висока конкурентоспособност. Пазарът е капризен“, коментира още той.

Държавата помогна

„Освен мярката 60/40, която помогна донякъде за запазване на персонала, в последния възможен момент държавата подкрепи сектора с 60 млн. лв. Как се отрази това? Голяма част от самолетите бяха консервирани. За да се възстановят, трябва време и допълнителни разходи. За да започнеш интензивна работа, също ти трябват оборотни пари. Някои от авиокомпаниите бяха значително задлъжнели. Всичко това е проблем, а финансовата помощ, макар и в последния възможен момент, дойде като глътка въздух. Нека обаче сме наясно, че това е около 5-7% от годишните приходи на авиокомпаниите“, обясни председателят на Асоциацията на авиокомпаниите в България.

Липсата на някои метали затрудняват производството на самолети

Липсата и високите цени на някои метали, сред които паладий, титан и алуминий, затруднява производството на двигатели и възстановяването на стари. Това се отразява производството на Airbus и Boeing, но в България също има самолети, които не летят по същата причина, обясни Светослав Станулов.

България има богати традиции в обучението на екипажите

Институтът по въздушен транспорт – София (ИВТ) е основан през 1971 г. като част от Държавно стопанско обединение БГА „Балкан“, а през 1992 г. компанията получава правна и икономическа самостоятелност. Първоначално фирмата се занимава с технологична проектантска и консултантска дейност. От 1999 г. получава лиценз като авиационен учебен център и това поетапно става нейна основна дейност, разказа Станулов.

Сърцевината на обучението и текущите тренировки са симулаторите, допълни още той.

„Имаме на разположение модерни и сертифицирани от Европейската агенция за авиационна безопасност пълни полетни симулатори за обучение и тренировки на пилоти. Центърът е един от двата големи в Източна Европа, другият е в Прага. В него тренират пилоти от Балканите – Гърция, Румъния, Сърбия, Западните Балкани, част от Унгария, дори и от Близкия Изток“, разказа още той.

Българските пилоти са много добре подготвени, потвърди председателят на Асоциацията на българските авиокомпании. По думите му по отношение на безопасността на полетите не се правят никакви компромиси.

„Доколко екипажите владеят работата си, всеки пасажер го усеща по време на полет. Слава Богу, над 30 години няма инцидент с български пътнически самолет“, отбеляза още Станулов.

/ЛРМ/

28 фев 2022
pan.bg
По информация на СВБГА

Срещата се проведе на 25 февруари 2022 г. в „Клуб на авиацията с музейна експозиция “ на Терминал 1 на летище София. Целта на срещата беше да бъде представена  програмата за развитие на летище София и възможността за запазване на “ Клуб на авиацията“ за нуждите на ветераните от БГА – за  осигуряване приемственост между поколенията и популяризиране на успехите на родната авиация.

Г-н Кабайеро изложи подробно плановете на концесионера за периода до 2030 г. и потвърди необходимостта от запазване на клуба. Той обяви, че подобни срещи ще бъдат провеждани и в бъдеще.

От името на АБА/Асоциация на Българските авиокомпании/ г-жа Валeнтина Лулева разказа за основаването на клуба, благодарение на общите усилия на Летище София, Института по въздушен транспорт и авиокомпаниите, членуващи в АБА, ДП РВД, ГД ГВА и подкрепата на Министерството на транспорта; необходимостта от съществуването на този Клуб, мероприятията, които се провеждат и предстоящите задачи.

Г-н Кабайеро даде уверение, че „Клуб на авиацията“ ще се запази и  при необходимост ще бъде подпомаган от страна на концесионера, като ще поддържа връзка с ръководството на летище София. Той обяви, че се  среща с ветераните, за да сподели плана за развитие на летището и да покаже признателността си към миналото на българската авиация. Главният изпълнителен директор на Соф Конект отдаде уважение към постиженията на ветераните, а те от своя страна, заявявайки открито емоционалната си привързаност, обявиха Летище София за свой дом.

„България е авиационна страна със сериозен принос в световната авиация“, каза Иван Петков, почетен председател на Съюза на ветераните от Българската гражданска авиация по време на срещата. Иван Вълчинов – председател на СВ БГА, благодари за организирането на тази среща и пожела успех на концесионера при изпълнението на плановете му.

Sofia Flight Training прие Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара
http://www.pan.bg/view_article-1-510856-Sofia-Flight-Training-prie-upravitelniya-syvet-na-germano-bylgarskata-indust.html

Sofia Flight Training – Симулаторният център на Института по въздушен транспорт, стана домакин на изнесено заседание на Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара. Вече пета година Институтът осъществява добро сътрудничество и  като редовен член подкрепя активно инициативите на Камарата.

Sofia Flight Training (това е търговската марка на квалификационната дейност на фирмата) е сертифицирана и работи по обучението и тренировките на пилоти, кабинен състав и персонал по техническо обслужване на самолети.

Учебният център е важна структура от системата за обучение в гражданската авиация на България и региона.

Центърът разполага с 6 полетни симулатора, от които 4 пълнополетни симулатора (Full Flight Simulators), 4 тренировъчни установки за кабинен състав, 5 учебни работилници, специализиран авиационен софтуер за компютърно базирано обучение и 17 учебни зали.

След заседанието гостите разгледаха центъра, който е сертифициран по най-високите стандарти на Европейската  агенция за авиационна безопасност и ежегодно успешно се ресертифицира. Сред гостите бяха д-р Митко Василев – главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара и г-н Торстен Раабе – Sofia Flight Training – Симулаторният център на Института по въздушен транспорт, стана домакин на изнесено заседание на Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара. Вече пета година Институтът осъществява добро сътрудничество и  като редовен член подкрепя активно инициативите на Камарата.

Sofia Flight Training (това е търговската марка на квалификационната дейност на фирмата) е сертифицирана и работи по обучението и тренировките на пилоти, кабинен състав и персонал по техническо обслужване на самолети.

Учебният център е важна структура от системата за обучение в гражданската авиация на България и региона.

Центърът разполага с 6 полетни симулатора, от които 4 пълнополетни симулатора (Full Flight Simulators), 4 тренировъчни установки за кабинен състав, 5 учебни работилници, специализиран авиационен софтуер за компютърно базирано обучение и 17 учебни зали.

След заседанието гостите разгледаха центъра, който е сертифициран по най-високите стандарти на Европейската  агенция за авиационна безопасност и ежегодно успешно се ресертифицира. Сред гостите бяха д-р Митко Василев – главен управител на Германо-българската индустриално-търговска камара и г-н Торстен Раабе – главен изпълнителен директор на Луфтханза Техник София.

Институтът по въздушен транспорт посрещна УС на Германо-българската индустриално-търговска камара
https://transportal.bg/

Sofia Flight Training – Симулаторният център на Института по въздушен транспорт, стана домакин на изнесено заседание на Управителния съвет на Германо-българската индустриално-търговска камара. Вече пета година Институтът осъществява добро сътрудничество и  като редовен член подкрепя активно инициативите на Камарата.

Sofia Flight Training (това е търговската марка на квалификационната дейност на фирмата) е сертифицирана и работи по обучението и тренировките на пилоти, кабинен състав и персонал по техническо обслужване на самолети.

Учебният център е важна структура от системата за обучение в гражданската авиация на България и региона.

Центърът разполага с 6 полетни симулатора, от които 4 пълнополетни симулатора (Full Flight Simulators), 4 тренировъчни установки за кабинен състав, 5 учебни работилници, специализиран авиационен софтуер за компютърно базирано обучение и 17 учебни зали.

След заседанието гостите разгледаха центъра, който е сертифициран по най-високите стандарти на Европейската  агенция за авиационна безопасност и ежегодно успешно се ресертифицира.

Светослав Станулов: „Един от нерешените и най-тежки проблеми на гражданската ни авиация остава този с кадрите“

Един от нерешените и най-тежки проблеми на гражданската ни авиация остава този с кадрите, коментира председателят на Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/, Светослав Станулов за БТА. Професионалните пилоти в страната към момента са общо 750, около 50 от тях са на вертолети.     Продължава тенденцията за недостиг на пилоти и наемане на чуждестранни такива – около 10 на сто от пилотите в българските авиокомпании, посочи той.

По думите му пилотите, които „внасяме“ са предимно холандци, италианци, сърби, хървати, словаци, словенци, т. е. европейски кадри. За съжаление, държавата наистина тотално се отдръпна и вероятно самите авиокомпании в бъдеще ще осигуряват кредити, финансиране за обучение, посочи той. Проблемът е с т. нар. асесмънт /комплексен подход за подбор или атестация на служители/. Пилотът се пита – „вие хубаво ще ме наемете, ама дали ще завърша, дали ще ме одобрят?“. Другият проблем е намесата на застрахователния сектор, каза Станулов.

На годишната, 17-та по ред, среща на авиационния бизнес Светослав Станулов напомни, че вече десет години в България стои въпросът за държавната поръчка при обучението на пилоти, но досега няма резултат, въпреки че обучението в нашата страна е в пъти по-евтино, отколкото в други европейски страни.

На въпрос какво във време и пари представлява обучението на един пилот за гражданската авиация, експертът казва, че това са 230 часа летене, за да получи квалификация да управлява двумоторен и двупилотен самолет, както при визуални правила на полета, така и по прибори. Следва обучението за тип самолет, което е допълнително – 800 – 900 часа. Всичко това отнема 2-3 години и струва между 40 и 50 хиляди евро. Тези средства се поемат от самия обучаващ се. Ако успешно завърши, ще го наемат на работа, ще го вземат „като топъл хляб“, коментира Станулов. Това е така, защото в световен мащаб недостигът на пилоти е огромен, а сертификатът, който получава, е с европейска валидност, той не е български. Затова неправилно е да се смята, че отлив от професията има, точно обратното е. Единствената пречка е от финансов характер, казва Станулов.

От Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/ подчертават значението на подготовката и обучението на пилотите в съответствие с европейските изисквания. „Българските авиокомпании са добре приети на европейския авиационен пазар заради стандарта при поддръжката на безопасност, които са същите като на нашите контрагенти. Българските пилоти преминават обучение с тренажори, което е на световно ниво и се дължи на промяна в симулаторните комплекси“, е мнението на главния секретар на АБА Йовко Йоцев. Изследване за необходимостта от пилоти в световен мащаб за периода 2017-2031 г. сочи, че те трябва да са 537 хиляди, но до такъв брой, по неговите думи, няма да се достигне, защото капацитетът е хиляда нови пилоти на година. Като причина за това авиаторите сочат и недостатъчното обучение.

Във връзка с катастрофата на етиопския самолет, който се разби със 157 души на борда този месец, Светослав Станулов коментира, че със сигурност тя е удар по имиджа на „Боинг“, но това не е краят на този клас самолети /Боинг 737 МАКС/. Доработките, които има да се правят, или липси в обучението ще ги направят и този кризис ще премине. От този клас вече са произведени 350 самолета, но имаше огромни поръчки, каза още Станулов. Що се отнася до причината за катастрофата, това най-добре могат да анализират опитните пилоти, но и те се въздържат. От една страна става дума за недоработки в самия самолет, а от друга се вижда, че има и пропуски в тренинга на пилотите за работа с тези системи, които са въведени там, коментира експертът. Но това според него зависи от конкретните авиокомпании.

При нас не е така, допълва Станулов. „Не ме разбирайте криво, не се надуваме, но такива проблеми ние нямаме. Ако се загледате, пази Боже, откога не сме имали такива трагични инциденти с наш самолет, ще разберете за какво ви говоря,“ коментира председателят на АБА. Той е категоричен, че на този етап въздушният транспорт остава най-сигурният и безопасен.

От Асоциацията на българските авиокомпании посрещат 2019 година с умерен оптимизъм и очакване за задържане на ръстовете. За предходната 2018 г. превозените пътници са 9,2 на сто, като годишното увеличение за Летище София е 6,7 на сто, а за летищата във Варна и Бургас общо 12,6 на сто. По думите на Станулов миналата година е била успешна за българската авиация, тъй като „от една страна се затвърдиха пазарните позиции, а от друга се добавиха производствени мощности“.

Според авиационния експерт нивото на превозените пасажери през столичния аеропорт се е запазило, което е било основното предизвикателство през миналата година. Това е и основанието му да определи резултата като успех. Практически обслужените от и до България пътници през миналата година са близо 12 милиона, като близо 7 милиона от тях са преминали през Летище София. Това представлява около 55 на сто от общия брой. През летищата на Варна и Бургас преминалите са 5 милиона, или 45 на сто от общия брой, каза Станулов.

През 2018 г. ръстът на общия пътнически трафик по международните полети в България отново е съсредоточен в редовните международни линии и е на ниво от 13,6 на сто, а делът на чартърните полети продължава да намалява.

Увеличението на пътниците, минали през летищата на морските градове, е рекордно, което се обяснява с продължителността на туристическия сезон, коментира Светослав Станулов. Той съобщи, че за първи път през 2018 г. броят на превозените пътници от и до Варна и Бургас по редовни линии превишава пътниците от чартърните полети, като съотношението е 54:46.
София, 26 март /Людмила Спасова, БТА/

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Интервю – Светослав Станулов BGNES (видео)

12 млн. пътници през българските летища | | 25.03.2019 11:05 | www.economynews.bg | Новини

През миналата година през българските летища са преминали близо 12 милиона пътници, пътували с международни, редовни или чартърни полети. От тях почти 7 милиона са преминали през летище София. Това сочат данните на Асоциацията на българските авиокомпании . Увеличението на превозените пътници с международни полети до и от България е 9,2 процента. Летище София бележи ръст от 6,7 на сто. Летищата Варна и Бургас са обслужили над 5 милиона пътници, като отбелязват увеличение от 12,6 на сто. Пътниците, използвали вътрешните линии, са около 300 000. Светослав Станулов – председател на Асоциацията на българските авиокомпании : „В пътническите превози половината отавиокомпаниите работят със своите самолети навън, в Европа. Това е новото и това е същественото. Изключително капризен, труден пазар, с най-високи изисквания“. „България вече е забележим център за техническо обслужване и ремонти“, каза още Станулов: „Техническо обслужване и ремонти всъщност има изключително, според нас, висок ръст на капацитет и на възможности и ще продължи и през 2019-а“. През миналата година са построени две нови ремонтни места за 150-местни самолети. Две се строят в момента. Важно събитие през миналата година е възобновяването на производството на самолетни компоненти в България. Проблемът с недостига на пилоти не е решен, посочват още от Асоциацията на българските авиокомпании ./БНР
http://www.economynews.bg/12-млн-пътници-през-българските-летища-news88562.html

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Броят на пътниците през българските летища е нараснал с близо 10% през 2018 г. news.bg

Расте броят на пасажерите по редовните линии през Варна и Бургас за сметка на чартърните полети, отчетоха от Асоциацията на българските авиокомпании.

Миналата година беше успешна за българската авиация, тъй като от една страна се затвърдиха пазарните позиции, а от друга се добавиха производствени мощности. През 2018 г. ръстът на превозите на пътници е 9,2%, като годишното увеличение за Летище София е 6,7%, а за летищата във Варна и Бургас общо – 12,6%.

Това отчете Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании(АБА). Според него се е запазило нивото на превозените пасажери през столичния аеропорт, което е било основното предизвикателство през миналата година. Затова и този резултат по думите му е успех.Миналата година беше успешна за българската авиация, тъй като от една страна се затвърдиха пазарните позиции, а от друга се добавиха производствени мощности. През 2018 г. ръстът на превозите на пътници е 9,2%, като годишното увеличение за Летище София е 6,7%, а за летищата във Варна и Бургас общо – 12,6%.

Близо 12 милиона са практически обслужените от и до България пътници през миналата година, като близо 7 милиона от тях са преминали през Летище София. Това представлява около 55% от общия брой. През летищата на Варна и Бургас преминалите са 5 милиона, или 45% от общия брой, каза Станулов.

През 2018 г. ръстът на общия пътнически трафик по международните полети в България отново е съсредоточен в редовните международни линии и е на ниво от 13,6%, а делът на чартърните полети продължава да намалява. Съотношението между тях вече е 78:21.
Станулов посочи, че увеличението на пасажерите, минали през летищата на морските градове, е значим, което се обяснява с продължителността на туристическия сезон. Той съобщи, че за първи път през 2018 г. броят на превозените пътници от и до Варна и Бургас по редовни линии превишава пасажерите от чартърните полети, като съотношението е 54:46.

Действащите авиокомпании в края на 2018 г. в България са общо 11 и няма промяна в самолетния парк през годината. Промяната е в операциите на нашите превозвачи, тъй като половината от нашите компании работят в чужбина – изключително капризен и сериозен пазар, което доказва нивото на превозвачите ни. Десетте карго превозвача също работят навън, с доказано високо качество на услугата”, коментира председателят на АБА.Станулов обяви, че с най-висок ръст на капацитетни възможности през изминалата и тази година е техническото обслужване на самолети. Основните бази са на „ЛуфтханзаТехник София“, „Аеротехник“, „Роуз Еър“ и базата на авиокомпания „България Еър Чартър“. Хангар строи в момента и „Хели Еър“.

През 2018 г. има значителна инвеститорска активност в бази за техническо обслужване и ремонт на самолети. През годината са построени две нови работни места за 150-местни самолети, две се строят в момента. “Гражданската ни авиация има общо 15 места за обслужване на самолети тази година и с това България става забележим център за обслужване и ремонт на самолети за Югоизточна Европа”, каза председателят на АБА.

Станулов заяви, че през миналата година ръстът на обслужените от международните чартъри пътници от и до Летище София е 29% в сравнение с 2017 г., което се приближава до идеята за разширение на терминалите. „Но нямаме усещането, че заради качеството на обслужване положението е критично“, смята той.

Председателят на АБА обаче е на мнение, че по отношение на авиационния персонал изоставаме, като продължава тенденцията за недостиг на пилоти и наемане на чуждестранни, които са около 5% от командния състав на самолетите.

Професионалните пилоти в страната са общо 750, около 50 от тях са на вертолети.

Йовко Йоцев, главен секретар на АБА, подчерта значението на подготовката и обучениетона пилотите, в съответствие с европейските изисквания. “Българските авиокомпании са добре приети на европейския авиационен пазар заради стандарта  при поддръжката на безопасност, които са същите като на нашите контрагенти. Българските пилоти преминават обучение с тренажори, което е на световно ниво и се дължи на промяна в симулаторните комплекси“, подчерта той.

Йоцев съобщи обаче, че според изследване за необходимостта от пилоти в световен мащаб за периода 2017-2031 г. те трябва да са 537 хиляди, но до такъв брой няма да се достигне, защото капацитетът е хиляда нови пилоти на година. Като причина за това той посочи и недостатъчното обучение.

Светослав Станулов напомни, че вече десет години в България стои въпросът за държавната поръчка при обучението на пилоти, но досега няма резултат, въпреки че обучението в нашата страна е в пъти по-евтино, отколкото в други европейски страни и струва около 40-50 хиляди евро.

Янко Георгиев, изпълнителен директор на Bulgaria Air, прогнозира, че спад на пътниците през тази година няма да има, което вече констатират чужди авиокомпании. Той напомни, че българската авиокомпания дава външен лизинг на Air France, което е доказателство, че покриваме оценките и изискванията за безопасност.

Станимир Лешев, главен директор на Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ към транспортното министерство, подчерта, че проверка на Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (ЕВРОКОНТРОЛ) е преминала без нито една забележка.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Пилотът Ангел Аданов, капитан на Airbus А320, откри изложба с фотографии на природни явления и световни летища „Там, където птиците не летят“, които е.

Димитър СТАВРЕВ / сп. „Клуб КРИЛЕ“

На 22 март 2019 г. в Музея на авиацията на летище София се състоя традиционната годишна среща на Асоциацията на българските авиокомпании (АБА). На нея присъстваха председателят на УС на АБА и управител на ИВТ Светослав Станулов; главния директор на ГД ГВА Станимир Лешев; изп. директори на „България Ер“ капитан Янко Георгиев; на „Българиън еър чартър“ Апик Гаребедян; на „Хемус Ер“ Захари Манолов; секретарят на АБА капитан Йовко Йоцев, изп. Директор на “Летище София“ ЕАД Владимир Рапонджиев и сътрудника на АБА Валентина Лулева.

Светослав Станулов заяви: „2018 г. бе общо взето успешна за българската гражданска авиация. Към края на 2018 г. действащи са 11 авиационни оператора: „България Еър“, „Българиан Еър Чартър“, „Би Ейч Еър“, „Карго еър“, „Хели Ер“, „Бул Еър“, „АЛК“, „Виа Еъруейс“ сега „Fly2sky“, „Електра Еъруейс“, „Таяран Джет“, „Бългериън Игъл“, които изпълняват редовни пътнически полети, чартърни пътнически полети, товарни и специализирани авиационни превози. Една от тях, „Таяран Джет“, е новосъздадена през 2018 г. З асъжаление поради фалит ана компанията-майка Germania и дъщерната и структура в България „Бългериън ийгъл“ в началот она 2019 г. също прекрати съществуването си.

Въздухоплавателни средства
Въздухоплавателните средства с над 6600 кг. излетно тегло, с които българските авиокомпаниите оперират са 60, в това число:
• 39 пътнически самолета, от тях:
o 20 самолета от семейство Airbus A320
o 8 самолета Boeing 737
o 7 самолета McDonnell Douglass 82/83
o 4 самолета Embraer 190
• 10 карго самолета Boeing 737
• 6 самолета L410-UVP за специализираните превози
• 5 вертолета – 1 Augusta A109 и 4 Ми-8
Над 90% от самолетите са 150-местни. Броят на експлоатираните въздухоплавателни средства се запазва за 2018 г. спрямо 2017 г.

Пазари на авиокомпаниите
Разпределението по видове пазари е: 65% от пътническите самолети (25 самолета) работят на българския пазар; 35% (14 самолета) от пътническите самолети работят на външния пазар, почти изцяло в Европа. Всички 10 карго самолети работят в Е»вропа. Запазва се и се задълбочава тенденцията за забележимо и трайно навлизане на българските авиокомпании основно на европейския пазар – авиационният пазар с най-високи изисквания към предлаганите услуги и качество, което говори за нивото на съответствие на българските авиокомпании с европейските изисквания. Основно страните в които се работи са: Италия, Германия, Гърция, Испания, Португалия, Полша и страни от Персийския залив. Карго полетите се изпълняват изцяло в Европа. Специализираните авиационни услуги се извършват по договор с ООН. Работата на чуждестранни пазари осигурява по-голяма гъвкавост, заетост и икономическа стабилност на българските оператори.

Безопасност

През 2018 г. авиокомпаниите продължиха да функционират стабилно, осигурявайки висока безопасност полетите и запазвайки икономическа стабилност на операциите си.

ТО и ремонт на авиационна техника
България продължава да се утвърждава като важен регионален център за дейността по техническо обслужване и ремонт на самолети.

Основните бази за техническо обслужване са: Lufthansa Technik Sofia, „Аеротехник“, Rose Air и базата на авиокомпания „Българиан Еър Чартър“. Заслужава да се отбележи и строящият се в момента хангар на „Хели Ер“.

През 2018 г. има значителна инвеститорска активност в бази за техническо обслужване и ремонт на самолети. През годината бяха построени 2 нови ремонтни места за 150-местни самолети, 2 се строят в момента и в експлоатация бе въведен първият в България хангар за ремонт на широкофюзелажни самолети – на Lufthansa Technik Sofia. В резултат на това действащи към момента места за ремонт са еквивалента на 15 ремонти места за 150-местни самолети.

Можем да заявим, че капацитетът за техническо обслужване и ремонт на самолети неколкократно надхвърля нуждите на местните авиокомпании 4 пъти, което на практика създава значителни експортни възможности. Това прави България забележим център в Югоизточна Европа.

Авиоиндустрия
Важно събитие през 2018 г. е възобновяването на производството на самолетни компоненти в България – индустрия, неактивна през последните 60 години. Визираме инвестиция на френската компания Latecoere, най-големият производител в света на врати за самолети и други компоненти, с над 100 годишна история. Новосъздаденият завод в Пловдив на Latecoere Bulgaria работи изцяло за Airbus, фокусиран на електрически шкафове и врати.

Авиационен персонал

Професионалните пилоти в страната са около 750, около 50 са пилотите на вертолети. Продължава тенденцията за недостиг на пилоти и наемане на чуждестранни такива – около 5% пилотите в българските авиокомпании.
Българската гражданска авиация разполага с два квалифицирани учебни центъра за обучение на пилоти, техници и кабинен екипаж, както и действащи школи за първоначално обучение на пилоти. Кадрите, които се обучават там, се подготвят в съответствие с европейските изисквания. РВД също подготвя кадри с висока професионална квалификация.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Министър Росен Желязков отбеляза успешна година за българските авиокомпании
Пресцентър МТИТС

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков поздрави българския авиационен бранш за успехите на сектора през изминалата година. Това стана по време на церемонията по връчването на традиционните годишни журналистически награди, организирана от Асоциацията на българските авиокомпании.

„ДП „Ръководство на въздушното движение“ има изключителен повод за гордост, която е извън пределите на българското въздушно пространство“, заяви министър Желязков при връчването на специалното отличие, по повод 50-годишния юбилей на дружеството. Той отбеляза, че най-голямото признание е, когато такава награда идва от бранша, от клиентите на аеронавигационното обслужване. Росен Желязков използва случая, за да поздрави и благодари на служителите на ДП РВД и изпълнителния директор на дружеството Георги Пеев за постигнатите резултати в последните години.

Живко Константинов – Нова телевизия – Facebook, Благодаря на Асоциацията на българските авиокомпании за Голямата награда – статуетка „Полет“ за работата ми в отразяването на гражданската авиация! Благодаря на всички, които забелязват и оценяват високо старанието ми! А всяко признание е стимул да ставаш все по-добър и да не се спираш пред препятствиетя, които те дебнат отвсякъде!
Министър Росен Желязков връчи наградата на РВД по случай 50-годишния му юбилей на годишната среща на българския авиационен бизнес
София, 22 март /Людмила Спасова, БТА/

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков връчи лично днес наградата на Георги Пеев, генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, по случай 50-годишнината на предприятието. Това стана на годишната среща на Асоциацията на българските авиокомпании.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

От Асоциацията на авиационните превозвачи  оцениха 2018 г. като добра 
София, 22 март /Людмила Спасова, БТА/

Като традиционна и сравнително добра оцениха от Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/ 2018 г. за българската гражданска авиация. Според Светослав  Станулов, председател на АБА, близо 9 процентният ръст в превозените пътници през миналата година спрямо предходната за трите летища – София, Варна и Бургас, е добър знак. Близо 12 милиона са практически обслужените от и до България пътници през 2018 г.. Близо 7 млн. от тях са обслужени от Летище София, около 55 на сто. От Варна и Бургас обслужените пътници са около 5 милиона, или 45 на сто, отчете Станулов. През 2018 г. ръстът отново е съсредоточен в редовните международни линии – 13, 6 на сто, а делът на чартърните полети продължава да намалява. Съотношението между тях вече е 78:21.

Действащите авиокомпании в края на 2018 г. у нас са общо 11 и няма промяна в самолетния парк през годината. Промяната е в операциите на нашите превозвачи, тъй като половината от нашите компании работят в чужбина. „Изключително капризен и сериозен пазар, което доказва нивото на превозвачите ни. Десетте карго превозвача също работят навън, с доказано високо качество на услугата,“ посочи председателят на АБА.

С най-висок ръст на капацитетни възможности през изминалата и тази година е техническото обслужване на самолети, подчерта Станулов. Основните бази са „ЛуфтханзаТехник София“, „Аеротехник“, „Роуз Еър“ и базата на авиокомпания „България Еър Чартър“. Хангар строи в момента и „Хели Еър“. През 2018г. има значително инвеститорска активност в бази за техническо обслужване и ремонт на самолети. През годината са построени 2 нови работни места за 150-местни самолети, 2 се строят в момента. Гражданската ни авиация има общо 15 места за обслужване на самолети тази година и с това България става забележим център за обслужване и ремонт на самолети за Югоизточна Европа, отчетоха от АБА.

По отношение на авиационния персонал изоставаме, продължава тенденцията за недостиг на пилоти и наемане на чуждестранни такива – около 5 на сто от пилотите в българските авиокомпании, посочи Станулов. Професионалните пилоти в страната са общо 750, около 50 са пилотите на вертолети.

Йовко Йоцев, главен секретар на АБА, подчерта значението на подготовката и обучението на пилотите, в съответствие с европейските изисквания.

На въпрос за силно изразената сезонност на полетите от АБА отговориха, че тя е продиктувана не от авиокомпаниите, а от реалния живот – през лятото почиваме и пътуваме повече. Морските летища за три-четири месеца обслужват толкова пътници, колкото Летище София за цялата година. „Ние сме функция от живота, географското си положение и работата на туристическия бранш“, обобщи Светослав Станулов.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

София, 22 март /Людмила Спасова, БТА/

Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Росен Желязков връчи лично днес наградата на Георги Пеев, генерален директор на Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение“, по случай 50-годишнината на предприятието. Това стана на годишната среща на Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/, от чието име бе наградата. На срещата днес бе направен анализ на състоянието на българската гражданска авиация през 2018 г.

Министър Желязков посочи, че за него е огромно удоволствие да присъства сред този колектив, в който миналото и бъдещето се срещат. „Вие сте изключително достоен пример как в интереса към професията и устрема към небето човек се отделя от гравитацията на злободневието и гарантира онова дълбоко, извечно човешко усещане за признателност“, посочи министърът. Когато едно признание идва от клиентите и от бранша, то е най-значимо, посочи още той.

Георги Пеев подчерта, че РВД е отново с 10 процентно увеличение на трафика за изминалата година и „благодарение на общите усилия на целия екип предприятието е международно призната компания, която се цени в цяла Европа“.

По думите на Светослав Станулов, председател на АБА, РВД е гордостта на авиацията ни, защото осигурява нейната кръвоносна система. „За да си авиационна държава на първо място трябва да управляваш самолети. Осем години след създаването – още през 1978 г., си РВД направи гигантски за времето си технологичен скок с внедрените електронни и информационни системи, нещо което Гърция постигна в края на 90-те години, подчерта Станулов.

Председателят на АБА отчете днес добра 2018 г. година за гражданската ни авиация с ръст на обслужените пътници спрямо предходната година с 6 на сто. Близо 12 млн. пътници са преминали през българските летища. Изминалата година се характеризира от една страна със затвърждаване на пазарни позиции и добавяне на производствени мощности, от друга. Българските превозвачи летят с 60 самолета, от които 50 са 150-местни. Половината от самолетите работят на българския пазар, останалата половина на чуждестранния. Те са превозвачи основно в Европа, което е доказателство за нивото на услугите на нашите авиатори, отчете Светослав Станулов на годишната, 17 по ред, среща на бизнеса.

На днешната среща бе представена и изложба, направена от пилота Ангел Аданов, по време на неговите полети. Изложбата е озаглавена „Там, където птиците не стигат“ и показва уникални кадри, правени в продължение на 2 и половина години.

Репортер на БТА получи годишна журналистическа награда на Управителния съвет на АБА за дългогодишно и коректно отразяване на проблемите на авиацията ни.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Транспортал.бг
Като традиционна и сравнително добра оцениха от Асоциацията на българските авиокомпании /АБА/ 2018 г. за българската гражданска авиация. Според Светослав Станулов, председател на АБА, близо 9-процентният ръст в превозените пътници през миналата година спрямо предходната за трите летища – София, Варна и Бургас, е добър знак.

Близо 12 милиона са практически обслужените от и до България пътници през 2018 г. Близо 7 млн. от тях са обслужени от Летище София, около 55 на сто. От Варна и Бургас обслужените пътници са около 5 милиона, или 45 на сто, отчете Станулов. През 2018 г. ръстът отново е съсредоточен в редовните международни линии – 13,6 на сто, а делът на чартърните полети продължава да намалява. Съотношението между тях вече е 78:21.

Действащите авиокомпании в края на 2018 г. у нас са общо 11 и няма промяна в самолетния парк през годината. Промяната е в операциите на нашите превозвачи, тъй като половината от нашите компании работят в чужбина. „Изключително капризен и сериозен пазар, което доказва нивото на превозвачите ни. Десетте карго превозвача също работят навън, с доказано високо качество на услугата“, посочи председателят на АБА.

С най-висок ръст на капацитетни възможности през изминалата и тази година е техническото обслужване на самолети, подчерта Станулов. Основните бази са „ЛуфтханзаТехник София“, „Аеротехник“, „Роуз Еър“ и базата на авиокомпания „България Еър Чартър“. Хангар строи в момента и „Хели Еър“. През 2018 г. има значително инвеститорска активност в бази за техническо обслужване и ремонт на самолети. През годината са построени две нови работни места за 150-местни самолети, две се строят в момента. Гражданската ни авиация има общо 15 места за обслужване на самолети тази година и с това България става забележим център за обслужване и ремонт на самолети за Югоизточна Европа, отчетоха от АБА.

По отношение на авиационния персонал изоставаме, продължава тенденцията за недостиг на пилоти и наемане на чуждестранни такива – около 5 на сто от пилотите в българските авиокомпании, посочи Станулов.Професионалните пилоти в страната са общо 750, около 50 са пилотите на вертолети.

Йовко Йоцев, главен секретар на АБА, подчерта значението на подготовката и обучението на пилотите, в съответствие с европейските изисквания.

На въпрос за силно изразената сезонност на полетите от АБА отговориха, че тя е продиктувана не от авиокомпаниите, а от реалния живот – през лятото почиваме и пътуваме повече. Морските летища за три-четири месеца обслужват толкова пътници, колкото Летище София за цялата година. „Ние сме функция от живота, географското си положение и работата на туристическия бранш“, обобщи Светослав Станулов, цитиран от БТА.

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Не стигат пилоти за гражданската авиация | | 25.03.2019 00:00 | Дума | стр. 6 |
Десет на сто пилотите на българските авиокомпании са чужденци. Това каза Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании, при годишния отчет на авиационния пазар. У нас работят италианци, словенци, французи, сърби, хървати, македонци, поляци. Недостигът на година е около 20-30 пилоти при 750 лицензирани. Светослав Станулов напомни, че вече десет години в България стои въпросът за държавната поръчка при обучението на пилоти, но досега няма резултат, въпреки че обучението в нашата страна е в пъти по-евтино, отколкото в други европейски страни, и струва около 40-50 хиляди евро. Йовко Йоцев, главен секретар на АБА, подчерта значението на подготовката и обучението на пилотите в съответствие с европейските изисквания. „Българските авиокомпании са добре приети на европейския авиационен пазар заради стандарта при поддръжката на безопасност, които са същите като на нашите контрагенти. Българските пилоти преминават обучение с тренажори, което е на световно ниво и се дължи на промяна в симулаторните комплекси“, подчерта той. Йоцев съобщи обаче, че според изследване за необходимостта от пилоти в световен мащаб за периода 2017-2031 г. те трябва да са 537 хиляди, но до такъв брой няма да се достигне, защото капацитетът е хиляда нови пилоти на година. Като причина за това той посочи и недостатъчното обучение. Министърът на транспорта Росен Желязков поздрави авиокомпаниите за добрите резултати. През 2018 г. през българските летища са преминали близо 12 млн. пътници, ръстът е 9,2%. Авиационният парк е от 60 самолета, 39 от тях са пътнически. 35% от машините работят на външния пазар – предимно в Европа, което показвало, че отговарят на евростандартите

– – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – – –

Bulgaria Air с промо кампания по всичките си международни дестинации

Еднопосочните билети стартират на промоционални цени от 42 евроBulgaria Air открива новия сезон за пътувания с пролетна промоционална кампания на самолетни билети по всичките си директни международни дестинации. Кампанията е с продължителност от 22 март до 5 април включително.

Националният превозвач обяви партньорство с Air Italy, с което стартират съвместни полети между България, вътрешността на Италия, САЩ, Канада, Азия и Африка, през Милано.

Еднопосочните билети между  София и Милано ще са на атрактивни цени от 59 евро.

Полетите в едната посока до Лондон започват от 70 евро.

Франкфурт, Атина и Виена са сред останалите дестинации, по които могат да се намерят билети на някои от най-ниските цени. Всеки, който няма търпение да усети лятото възможно най-рано, може да резервира полет от 42 евро в едната посока до Атина. Еднопосочните билети между София и Франкфурт пък започват от 65 евро, а тези до Виена – от 69 евро.

Всички билети от пролетната кампания на ниските цени трябва да се използват за пътувания, които започват до 30 юни 2019 година. В цената се включват всички такси, както и 1 брой ръчен багаж до 10 кг, една дамска чанта или чанта за лаптоп, кетъринг на борда, както и безплатен check-in на летището. При полетите за Ларнака, Москва и Одеса в цената на билетите се включва и чекиран багаж до 23 кг.