Коментарът на IRU по повод стратегията „Транспорт 2050″

01.04.2011 , Български транспортен вестник – 5 стр.

Транспортната политика на ЕС не разпознава незаменимата роля на автомобилния транспорт в „ефективното използване на ресурсите на транспортна система“, за да се създадат стимули за нейното по-зелено бъдеще.

Според Международния съюз за автомобилен транспорт (IRU) дейностите, предложени в новата Бяла книга за транспортна политика на Европейската комисия, подкопават целта за постигане на интегрирана транспортна система и по този начин застрашават конкурентоспособността на транспортната система и икономиката на Европа. Освен това неадекватността на действията, насочени към постигане на зелен автомобилен транспорт, подкопава доверието в него.

IRU споделя целта на Европейската комисия, но не и методите за постигане на ефективно използване на ресурсите на транспортната система в ЕС, публикувани в Бялата книга.

Председателят на Комитета за връзка между 1RU и ЕС по въпросите на превозите на товари Александър Сакерс, заявяви, че: „Автомобилните превозвачи са твърдо решени да работят с другите браншове, с институциите в ЕС, с националните правителства, както и с производителите на превозни средства и компоненти за тях за по-нататъшно намаляване на въздействието върху околната среда и за изпълнение на принципа за интермодалността, въведен през 2006 г. В същото време IRU не приема избора на Европейската комисия за насърчаване на принудително прехвърляне на товари към други видове транспорт, като железопътния, които просто не отговарят на тази задача, въпреки предишните препоръки на Европейския парламент да не го правят. Автомобилният бранш се противопоставя на увеличаването на данъци, мита и такси, насочени единствено към товарния автомобилен транспорт, което ще се използва за субсидиране на други видове транспорт, без никакви икономически, екологични и социални ползи.“

Насърчаването на принудително прехвърляне на товари от един вид транспорт на друг е грешка, която ще доведе до задълбочаването на едномодалния подход вместо ефективното използване на ресурсите на интегрирана транспортна система, в която всеки елемент е по-екологичен и по-ефективен. Трябва да се отбележи, че дори жп превозвачите, които са държавна собственост и в същото време са едни от най-големите автомобилни превозвачи в Европа, не могат да прехвърлят стоките, които превозват от автомобилния към железопътния транспорт! Ефективно използване на ресурсите чрез интермодалност трябва да бъде цел, но тя не може да бъде постигната без автомобилния транспорт.

Стратегията 3i на ИРУ за постигане на устойчиво развитие – иновации, стимули и инфраструктура (innovation, incentives, infrastructure), предполага реалистично приемане на незаменимата роля на професионалния автомобилен транспорт във всяка верига на доставки. Това ще помогне автомобилния транспорт да става още по-екологичен, защото и в бъдеще само той ще дава и ще продължи да предоставя енергийно ефективни решения за транспорт за къси, средни и дълги разстояния (вкл. и над 300 км).

Няма спор, че устойчивото бъдеще на транспорта в ЕС може да бъде осъществено единствено чрез увеличаване на използването на колективния пътнически транспорт. Вицепрезидентът на IRU и председател на Съвета по транспорт на пътници Греъм Смит подчерта, че: „Автобусите предлагат огромен, до голяма степен неизползван, потенциал за намаляване на емисиите на въглероден диоксид, премахване на задръстванията по пътищата и драстично намаляване на смъртните случаи. От съществено значение е, че целите на бранша да удвои употребата на автобусен транспорт и по-добро използване на таксиметрови услуги са напълно подкрепени политически и финансово чрез препоръките, посочени в Бялата книга, тъй като това е единственият начин за ефективно противопоставяне на промените в климата.“

IRU вярва, че Европейският парламент и Съветът ще оценят критично предложенията на Комисията и ще внесат известен реализъм в бъдещите политики и действия, предписани от Бялата книга. Ако се извършат действията според указанията на Бялата книга, ще бъдат ощетени икономиката и трудовият пазар на ЕС и ще бъдат загубени още 10 години, през които да се инвестират политически и финансови ресурси единствено за видове транспорт, които вече са доказали своята неадекватност да посрещнат сегашните и бъдещите предизвикателства на транспорта в ЕС.