На проведения „Авиофорум – 2016”, организиран от НТС по транспорта със съдействието на ГД ГВА, Техническия университет – София и Летище София, беше представен доклад от Асоциацията на българските авиокомпании: ” Насоки за разработване на българска стратегия за гражданското въздухоплаване в контекста на Стратегията за въздухоплаването в Европа.”Пълния текст може да намерите ТУК.
В него се акцентира върху значението, което ЕК придава на въздухоплаването като силен двигател на икономическия разстеж, заетостта, търговията и мобилността и синергийния му ефект върху икономиката, отчитайки значението на туризма.
Посочва се необходимостта от разработване на българска стратегия за гражданското въздухоплаване и включването му като приоритетен отрасъл за българската икономика.
Насоките са разработени в контекста на готвените промени на регламенти, които ще обхванат всички аспекти на въздухоплаването, както и преговорните процеси, които вече се осъществяват или предстои да бъдат осъществени за достъпа на ЕС до нови пазари в Близкия изток и Азиатския и тихоокеанския регион.
Докладът е изпратен на Министерството на икономиката, МТИТС, Министерството на туризма и АИКБ. Очаква се институциите и индустрията, с помощта на авторитетни експерти, включително от академичните среди, да обединят усилията си за създаване на стратегия, гарантираща успешното развитие на българското гражданско въздухоплаване.
Светослав Станулов – председател на АБА, представи
НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСКО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ В КОНТЕКСТА НА НОВАТА” СТРАТЕГИЯ ЗА ВЪЗДУХОПЛАВАНЕТО В ЕВРОПА” – приета на 07.12.2015 г.
https://association-aba.org/avioforum-2016/
Очертани бяха
Три приоритета:
- Използване на потенциала на развиващите се пазари чрез подобряване на услугите, достъпа до пазара и възможностите за инвестиции в трети държави.
- Намаляване на ограниченията за капацитета – подобряване на ефективността и свързаността;
- Поддържане на високи стандарти на безопасност и сигурност чрез управление на риска и резултатност
Необходими дейности:
- Укрепване на социалната програма и разкриване на висококвалифицирани работни места във въздухоплаването;(преодоляване на проблема с недостига на висококвалифицирани кадри за всички сектори и съпътстващи дейности във въздухоплаването)
- Защита правата на пътниците;
- Навлизане в нова ера на иновации и цифрови технологии;(Единно европейско небе – Функционалните блокове, с което пада голяма част от разходите на авиокомпаниите)(Безпилотните въздухоплавателни средства)
- Ориентирана към бъдещето политика на изменението на климата.
( Инвестиции в намаляване на емисиите на вредни газове, без това да влиза в противоречие с очаквания удвоен трафик)
ЕС следва единна политика за разширяване на пазара на авиационните услуги във върешен и извън Европейската общност план, при регулирана конкуренция и стриктно спазване на правилата за безопасност и сигурност.
По данни на ИКАО до 2030 година се очаква броят на пътниците и трафикът на въздушния транспорт да се удвои, но основно най-голямо увеличение се очаква в Азия – особено в Китай и Индия. Предвиждат се инвестиции в близките години от големи инвеститори и мощно развиващи се компании в Европа и Азия, както в нови самолети, така и в изграждане на инфраструктура и разработване на модерни технологии.
Свидетели сме на динамично променящата се геополитическа и икономическа обстановка – обстановка коренно различна , за да продължаваме да следваме старите си стратегии. Ние трябва да се възползваме от всяка благоприятна възможност да потвърдим позициите си на напълно интегрирана по отношение на въздушния транспорт държава и заедно с това да разширим присъствието си на авиационния пазар.
Основната характеристика на българската гражданска авиация и приоритет на всяка една от авиокомпаниите са безопасността и сигурността на полетите. Усилията, които се полагаха и се полагат в тази посока характеризират нашата гражданска авиация като стабилен и равностоен участник на авиационния пазар, отговарящ напълно на непрекъснато повишаващите се изисквания към авиацията в европейски и световен план. Българските авиокомпании и авиационният бранш като цяло успяха да постигнат устойчиво развитие и да опровергаят опасенията, че след фалита на Балкан българската гражданска авиация няма да съществува.
Големият проблем – претоварването на основните европейски летища, отваря възможността за сравнително малки летища като българските да привлекат допълнителен трафик, облекчавайки съседните летища и да увеличат свързаността в региона и извън него. Ние георафски сме най-близо до стратегичеките цели на Европа за развиване на връзките с й по въздушен път с Китай, Индия и останалите страни от Далечния Изток. Намираме се на 400 км от най- големия хъб в нашия регион – Истанбул. Тези възможности определено трябва да се използват.
Стратегията предвижда създаването на потенциална възможност за по- малките летища да увеличат капацитета си и да се развият като свързващи за някои региони. Тази възможност трябва да бъде използвана за Летище София и да се преосмисли констатацията от преди близо 1о и повече години, че не е ефективно да правим свързващо летище, защото съседните ни държави имали такива.
При подготвяне на договора с бъдещия концесионер на Летище София, трябва да се постави изискване летището да стане свързващо – хъб – летище, като се създадат условия за транзит и трансфер.Това ще помогне значително да се увеличат превозите от и до Летище София както от български, така и от чуждестранни авиокомпании, които ще изпълняват свързващи полети.( Някой беше прогнозирал 18 милионен пътнически трафик.)
Това се стремят да направят съседните на нас летища Истанбул, Атина, Букурещ, Белград.
Необходимо е проучване и анализ, за да обсновем действията си и на база на тях НОВА СТРАТЕГИЯ ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАЖДАНСКОТО ВЪЗДУХОПЛАВАНЕ.
В контекста на стратегията остро стои въпросът за авиационните кадри. Нееднократно сме подчертавали : Тясното място е необходимостта от подготвени кадри за основната професия – пилоти. Особено сега, когато новонавлизащи на пазара чуждестранни нискотарифни превозвачи заявяват интерес да набират персонал от българския трудов пазар. В същото време след 2017 г. поради пенсиониране на големи випуски или по други причини ежегодно ще напускат по 20 – 25 души. За да не се получи хроничен недостиг, годишно трябва да се обучава същият брой пилоти. В момента със собствени средства се обучават 5-6 души, поради липсата на финансови средства. Знаем, че това изисква значителен финансов ресурс, непосилен за повечето хора. До 2010 година съществуваше финансова подкрепа от държавата. Предлагаме тази практика да се възстанови, като се заделят средства от внасяните от гражданската авиация средства по Тарифа 5 в Министерството на транспорта. Това може да стане под формата на стипендии, включително чрез поделяне на разходите между държавата и обучаемите. Касае се за 600- 800 х.лв. годишно.
Българските авиокомпании оперират с общо 48 наети и собствени самолети, от които 31 пътнически, 10 товарни и 7 за специализирани превози. 13бр. – А320/319 и 1бр.- А330; 9бр. – Боинг 737; 4 бр. Ембрайер; 10 бр.- MD 80/82; 1 бр. – ВАЕ; 7 бр. – L440, 3 бр. – Ан 26;
- Общият седалков капацитет за основните компании – 5500 места.
- Базите за техническо обслужване, които в момента са 6 на брой, разполагат с 9 ремонтни места, с което България се превръща в добре развит център за региона. Основните бази са на Луфтханза техник София с 5 ремонтни места; ВН, ВАС, Аеротехник, Хели ер.
- Основните учебните центрове за комплексно обучение на пилоти и техници са 2 – ИВТ и ЧПК, а за първоначално летателно обучение на пилоти – 3 – Долна баня, Варна и Силистра.
- Общият брой зает персонал в авиационния сектор: над 8600 души
- През 2015 г. нашите превозвачи са превозили с международни полети от и до България 2034 хил. пътници срещу 1758 хил. през 1989 г., т.е 16% ръст.
- 10 български пътнически самолети успешно оперират на трети пазари
- България разполага с 6 бази за техническо обслужване на самолети – самостоятелни или включени в състава на авиокомпании. Тези бази имат общо 9 хангарни места за ТО на 150 местни самолети.