Възстановяване на авиационния сектор

Авиационният сектор започна да се възстановява, заяви в интервю за БТА Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании. По повод на 75-годишнината от началото на българската гражданска авиация, която се отбелязва днес, Станулов разказа за текущото състояние на сектора у нас, в Европа и по света и как той излиза от кризата, причинена от световната пандемия.

„Авиацията се възстановява. Товарният поток не беше засегнат въобще от пандемията от COVID-19, но пътническият беше засегнат навсякъде – у нас, в Европа и в света. Сега започна възстановяването, което е доста интензивно и над очакванията на всички. Явно на хората им омръзна да стоят вкъщи, принудени от ограниченията, и сега започнаха да пътуват“, посочи Светослав Станулов.

Над 50% е бил спадът на пътуванията по редовни линии 

„Както в България, така и по света, с около 50% бяха намалели пътуванията по редовни линии. Спадът при чартърните полети достигна дори 70-80%, бяха практически спрели. Всичко това сега се завръща в по-нормални граници, като тази година се очаква да се възстанови пътническият трафик почти напълно“, обясни председателят на Асоциацията на българските авиокомпании.

Загубите в световен мащаб се измерват в милиарди

Почти 80-83% от трафика в Европа е на път да се възстанови, но все още се отчитат големи загуби, коментира Светослав Станулов. Най-добре се справя Северна Америка, където секторът е на път да се върне на равнищата отпреди пандемията, а тежко остава състоянието му в Азия, къде все още продължава да има много ограничителни мерки.

Секторът в България е проявил гъвкавост

„Ние сме с по-добри очаквания, отколкото средните за Европа“, посочи Станулов. По думите му секторът у нас е проявил по-голяма гъвкавост, отколкото големите западноевропейски компании.

„Спадът на пътуванията доведе до драстичен спад в приходите, някъде около 60-70%. Трябваше да съкращаваме разходите си. Част от тях са експлоатационни – гориво, такси и други. Постоянните разходи трябваше също да бъдат съкратени. Първо – голяма част от самолетите, включително в България, са на лизинг. Лизингодателите се съгласиха да отложат плащанията, но сега вноските трябва да бъдат платени. Намаляването на разходите за персонал също е тежък и болезнен проблем. При него ние бяхме много по-щадящи, отколкото западноевропейските ни колеги. Това ни помогна да сме относително по-рано готови при възстановяването“, посочи той.

Според него никой не може да прогнозира как ще се развие секторът у нас и в Европа, защото след утихването на пандемията има нови неизвестни – военният конфликт в Украйна, който прекъсна пътуванията на украински и руски туристи, както и влиянието на инфлацията и цените на горивата.

„Големите превозвачи от Западна Европа по-тромаво излизат от това състояние. Почти половината от нашия самолетен парк е ангажиран да работи този сезон в Европа, покривайки основно туристически дестинации, изходящи от Португалия, Германия, Австрия, Полша и насочени към Турция, Гърция и Египет. Това говори за адаптивност и за висока конкурентоспособност. Пазарът е капризен“, коментира още той.

Държавата помогна

„Освен мярката 60/40, която помогна донякъде за запазване на персонала, в последния възможен момент държавата подкрепи сектора с 60 млн. лв. Как се отрази това? Голяма част от самолетите бяха консервирани. За да се възстановят, трябва време и допълнителни разходи. За да започнеш интензивна работа, също ти трябват оборотни пари. Някои от авиокомпаниите бяха значително задлъжнели. Всичко това е проблем, а финансовата помощ, макар и в последния възможен момент, дойде като глътка въздух. Нека обаче сме наясно, че това е около 5-7% от годишните приходи на авиокомпаниите“, обясни председателят на Асоциацията на авиокомпаниите в България.

Липсата на някои метали затрудняват производството на самолети

Липсата и високите цени на някои метали, сред които паладий, титан и алуминий, затруднява производството на двигатели и възстановяването на стари. Това се отразява производството на Airbus и Boeing, но в България също има самолети, които не летят по същата причина, обясни Светослав Станулов.

България има богати традиции в обучението на екипажите

Институтът по въздушен транспорт – София (ИВТ) е основан през 1971 г. като част от Държавно стопанско обединение БГА „Балкан”, а през 1992 г. компанията получава правна и икономическа самостоятелност. Първоначално фирмата се занимава с технологична проектантска и консултантска дейност. От 1999 г. получава лиценз като авиационен учебен център и това поетапно става нейна основна дейност, разказа Станулов.

Сърцевината на обучението и текущите тренировки са симулаторите, допълни още той.

„Имаме на разположение модерни и сертифицирани от Европейската агенция за авиационна безопасност пълни полетни симулатори за обучение и тренировки на пилоти. Центърът е един от двата големи в Източна Европа, другият е в Прага. В него тренират пилоти от Балканите – Гърция, Румъния, Сърбия, Западните Балкани, част от Унгария, дори и от Близкия Изток“, разказа още той.

Българските пилоти са много добре подготвени, потвърди председателят на Асоциацията на българските авиокомпании. По думите му по отношение на безопасността на полетите не се правят никакви компромиси.

„Доколко екипажите владеят работата си, всеки пасажер го усеща по време на полет. Слава Богу, над 30 години няма инцидент с български пътнически самолет“, отбеляза още Станулов.