Автор: aba

26.03.2013 , БНТ, Денят започва

Тема: Проблемите в БДЖ и приоритетите в транспорта

Водещ: … въпреки че лягате и ставате с БДЖ. Оплакаха се компании, които оперират с чартърни полети, че все повече са изтласквани от чуждестранни компании. Един от основните проблеми, които изтъкват, е, че много високи такси започват да им събират за престой на техните самолети на Летище „София”. Може ли държавата по някакъв начин да подкрепи този действително много тесен сегмент от авиационния пазар, но пък много атрактивен?

Кристиан Кръстев: Истината е, че всички европейски превозвачи са равни, т.е. имат равни права. Доскоро имаше преференции за българските превозвачи, като такива, само че българските превозвачи също са европейски. Предстоят срещи с авиационния бранш, за да коментираме какви допълнителни мерки можем да направим за това. Дали частните, западните или каквито и да е чуждестранни авиокомпании имат по-гъвкав подход, пък ме навежда на мисълта, че и българските трябва да видят с какво да бъдат по-гъвкави, за да си запазят пазарния дял или да го увеличат.

Водещ: Казахте, че не сте привърженик на идеята Летище „София” да бъде отдадено на концесия. Смятате ли, че достатъчно добре оперира в момента?

Кристиан Кръстев: Винаги има какво да се направи. Знаете и състоянието на стария терминал. Има много други мерки, които могат да се предприемат, за да бъде по-атрактивно, да се развиват и търговските зони. В момента летището, в общи линии, новият терминал е едни широки коридори и доста малко атракции за пътниците, доста малко зони за почивка или за развлечение. В момента е възложен такъв проект за цялостна концепция на галерията на Терминал 2, така че в общи линии, има доста неща, които трябва да се правят, но всяка стъпка по отношение на инвестиции би трябвало да бъде свързана и с приходите на Летище „София”.

25.03.2013 , в. Стандарт | Белчо ЦАНЕВ, стр.9

Авиокомпаниите ще обезщетяват пътниците си за отмяна или голямо закъснение на полети само ако проблемите са настъпили по тяхна вина. Това категорично заяви изпълнителният директор на авиокомпания „България ер“ капитан Янко Георгиев по време на годишната среща на Асоциацията на българските авиокомпания (АБА). Сега ние сме задължени да обезщетяваме пътниците си за отмяна и забавяне на полети и по вина на летищен оператор, който например не си е почистил пистата от сняг, обясни капитан Георгиев. Обезщетенията са най-различни – като се започне от изплащане на суми от 200 евро за дестинации до 1500 км или на 400 евро за маршрути над 1500 км и се стигне до премаршрутиране на пътници с други авиокомпании или предлагане на храна и напитки и поемане на нощувката в хотели. Всичко това е нормално, ако има проблем със самолета, но не е нормално да плащаме заради това, че някой друг не си е свършил работата, категоричен е Георгиев. Всички авиокомпании, членове на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA), се обединихме около тази теза, заяви капитан Георгиев. Настояваме пред Европейската комисия и Европейския парламент това да залегне в предстоящите промени на Регламент 261/2004, обясни капитан Георгиев. Срещаме подкрепата на европейските институции и се надяваме промените в регламента да бъдат направени скоро, но едва ли ще влязат в сила до юли 2013 г., коментира главният секретар на АБА капитан Йовко Йоцев.

25.03.2013 , в. Капитал Daily, стр. 18

Общият брой на превозените пътници от и до България по редовните и чартърни полети през изминалата година се е увеличил от 6.464 млн. души на 6.641 млн., което е със 170 хил. пътници, или 2.7%, съобщи Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании и управител на Института по въздушен транспорт (ИВТ), цитиран от БТА. Основният дял в ръста идва от чартърните превози, увеличени с 4.6%, което говори от своя страна добре за туризма, посочи Станулов. Той уточни, че делът на редовните международни линии е 60%, а този на чартърите – 40% от всички реализирани от и до България полети. Това може да се обясни и с факта, че като по-евтина дестинация България е привлякла повече туристи основно по черноморските курорти с чартърни програми спрямо други европейски държави. Около 50 на сто от полетите от и до България се изпълняват от летище София, 35% от Бургас и 16% от Варна. Разликата отпреди 15 години е, че Варна и Бургас тогава бяха с равен брой пътници, а сега Бургас надмина считаната за морска столица Варна цели два пъти, коментира Станулов.

25.03.2013 , в. 24 часа | Мариана БОЙКОВА, стр. 13

– Г-н Кръстев, от 4-5 г., стане ли дума за назначаване на министър или зам.-министър на транспорта, все се завърта вашето име. Аз поне съм го писала няколко пъти като вариант. Защо?

– А откъде идваше информацията ви?

– От транспортни среди.

– След като транспортните среди ме припознават като експерт, който да поеме такъв пост, това е чест. Има и друг вариант – пуска се името на някого, за да бъде оплют. В общи линии всички кабинети, когато не искат някой да заеме определен пост, пускат името в пространството. И въпреки всичко съм министър на транспорта и информационните технологии.

– Нямам спомен да сте били оплюван.

– Точно поради тази причина явно президентът ми е предложил да стана министър в служебния кабинет, след като е преценил моите експертни качества.

– А защо се съгласихте, няма време за политика…

– Колко хубаво го казахте – няма време за политика. Има време за действие.

– Хубаво, но за тези 2-3 месеца с тези горещи картофа, които ви оставиха, какво може да стане, ще се налага да гасите пожари?

– Бог обича смелите. Ако съм пожарникар, ще гася.

– Трябва да ви питам за БДЖ, не ми се иска, но откакто сте министър, това е темата.

– Ставам и лягам с мисълта за БДЖ. Днес даже си сложих значка на БДЖ на ревера.

– От железниците казват, че ножът е в кокала и въпросът е ще има ли БДЖ.

– Ще има БДЖ. Ще направя всичко възможно.

– Чухме вече за този кредитен съвет към холдинга и какво от това?

– Малко ли е? Ще въвлека кредиторите в материята, защото наистина са държани настрани. Първото, което чух от тях е, че за 2 г. не знаят какво се случва с БДЖ, с приватизацията, не знаят всички задължения, не знаят как ще си получат парите, дали ще ги получат.

– След два, три, четири месеца напускате министерството и оставяте железниците как?

– По-здрави.

– Слушаме това от години. а те стават все по-зле.

– Днес говорих със Световната банка втори път за два дни. Темата не е само заемът, а и преструктурирането на БДЖ. Това е етап, който трябва да преминем, за да получим заем за рефинансиране на дълговете и всичко останало.

– Да се направят онези стъпки, които са разписани от 4-5 години?

– Част от тях са направени, ще анализираме кои не са довършени, за да ги довършим, за да изпълним всички изисквания, и на ЕК, и на Световната банка, за да рефинансираме дълговете. Това, което е спряно незнайно защо, продължава, с дата миналата седмица.

– А какво казва финансовият министър Калин Христов за заема от Световната банка?

– Министърът на финансите ще ме подкрепи във всички стъпки, които по закон правя.

– Включително и за заема ли?

– А защо не? Аз много го харесвам като финансист и експерт и смятам, че ще погледне с позитивни очи на реформата, необходима в железниците. Но последната дума каква ще е финансовата политика по отношение на БДЖ е негова.

– Ремонтирате кабинета на министъра?

– Аз няма да вляза в този кабинет. Ще си стоя на петия етаж. Но там имаме проблем с плочата, спукана е. Експертиза казва, че може да падне всеки момент. Официално обявих, че не искам да слизам в някакъв кабинет. Министърът не е кабинетът му, а това, което прави. Имам толкова малко време, че ако започна да си събирам нещата, предпочитам да ги събирам, като си тръгвам.

– Другият горещ картоф са пощите. Само да не обяснявате колко са виновни предишните, че са либерализирали предсрочно пазара на универсалната пощенска услуга.

– Аз го казах вече, затова е и такова състоянието на пощите, защото не е минал плавно процесът на либерализацията на пазара. Дружеството не е в цветущо състояние. Нарекоха ме министър на БДЖ, а аз не искам да е така. Следващата седмица ще се занимавам предимно с пощите, за да набележим ясно пътищата, по които поемаме. Бих предприел мерки за освобождаване от оперативни активи. Тъй като е имало много съсобственост -пощите и БТК някога бяха заедно и цялото това нещо беше неразбория, въвеждаме порядък. Продажбата на част от тях ще даде глътка въздух на пощите. Пощите имат право да получават субсидия Направени са две постъпки пред Европейската комисия за държавна помощ, изчистваме детайлите по методиката и подготвяме документите за нотификация към ЕК. Надявам се до края на тази седмица да имаме единно общо мнение.

– Едно от последните решения на предишния кабинет бе предоставянето на едни 160 декара от летището на „Хемус ер“. Това го е предложило министерството на транспорта, защо се прави? Земята по летището не е толкова много.

– Ще прочета това, което са ми написали по въпроса, и ще кажа и личното си мнение. В конкретния случай става въпрос за имот, съсобственост на летище София и „Хемус ер“. Според анализите, този имот не би могъл да бъде използван за развитие на летище София и в бъдеще по него ще бъдат трупани само пасиви. В тази връзка е и решението на МС за даване на съгласие за продажба на недвижимия имот, а не за определяне на купувач. Пазарната цена на имота се определя от лицензиран оценител, назначен от продавача – летище София. Отделно бих казал – знаейки къде е имотът, той е от външната страна на летището и на него могат да бъдат развивани само съпътстващи дейности. Средствата от него ще бъдат инвестирани в терминала, в новите ремонти. Затова не виждам някаква драма в решението на МС.

– А с развитието на летище София ще се занимавате ли през тези месеци? Ще се дава ли на концесия?

– Аз не бих подкрепил концесия на летище София на този етап. Трябва да съм много наясно защо трябва да се случи и какви ще бъдат преимуществата. Имате различни виждания с предшественика си.

– Ако бяхме абсолютно еднакви…

– Един друг министър на тръгване ми каза, че всички от кабинета са си приготвили откриване на обекти преди изборите и лентички за рязане. Вие какви лентички ще режете?

– С удоволствие бих отрязал лентичката на Дунав мост 2. Има още няколко обекта по ОП „Транспорт“, на които искам да режа. Единият е жп отсечката Свиленград – турска граница, надявам се това да стане през април. Лот 1 на магистрала „Струма“ се очаква да бъде завършен през май, както с Дунав мост, завършването му е на границата на изборите, та не зная кой ще реже лентички. Надявам се, заедно с вас да посрещнем т.нар. турски спални вагони. Другият обект, който ще бъде готов е участъкът Михайлово – Калояново на жп линията Пловдив – Бургас, скоростта е 165 км в час. В областта на електронното управление свързваме над 30 регистъра с данни – имотния, кадастър, Булстат, ЕСГРАОН, моторни превозни средства. Тези регистри ще могат обменят информация помежду си, идеята е да бъдат и за гражданите. Електронните услуги основно са насочени към гражданите. В момента сме в тестови режим и това ще се случи преди изборите.

***

CV

• Роден на 9 юли 1976 г. в Ямбол

• Завършил УНСС, магистър по международни икономически отношение, бакалавър по икономика на индустрията

• От 1998 г. до 2003 г. е мениджър „Човешки ресурси“ на в. „Време“, Ямбол

• От 2004 г. до 2005 г. е шеф на дирекции в транспоротното министерство

• От декември 2005 г. до ноември 2010 г. е изпълнителен директор и член на СД на „Уиз еър България еърлайнс“

• От 2009 г. до януари 2013 г. оглавява борда на пристанище „Варна“

• От 2011 г. до март 2013 г. е управител на „Флайинг карго България“

• На 12 март 2013 г. става служебен министър на транспорта