Автор: aba

В. ФИЛТЪР

Светослав Станулов

Защо големите европейски летища са обзети от хаос, как преминаха през ковид ограниченията нашите превозвачите и кога секторът ще си върне предкризисните резултати коментира Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании.

– Г-н Станулов, от месец насам има невижден хаос по европейските летища. Защо?

-Защото никой не очакваше толкова залпово възстановяване на пътническия трафик след пандемията. Превозът на товари по време на ковод ограниченията не беше засегнат, дори леко дръпна нагоре, защото трудно се минаваха сухопътните граници, но пътническият трафик намаля с 65-70%. Приходите буквално се сринаха и  ако искаш да избегнеш фалита, трябва да направиш подобни съкращения на разходите. Наистина, половината разходи като гориво и такси са свързани с пътуванията и падат, но има и постоянни каквито са лизингите на самолетите, обслужването на кредитите, не можеш да спреш поддръжката дори машината да е на земята. За голямо съжаление трябваше да намали персоналът и сега е много тежко да го върнеш обратно. Част от хората, които имаха няколко години до пенсия, просто се преориентираха, защото не знаеха до кога ще продължи кризата. А един пилот първоначално се обучава 3 години и известно време е само подпомагащ. При стюардесите обучението е бързо, но тези момичета не знаеха дали изобщо ще се върнат и намериха работа другаде. Летищата също намалиха част от персонала си. Сега липсват служители за check-in, което е и причина за тези големи опашки. Появи се информация, че на летището в Амстердам се чака 5 часа за секюрити проверки.

– Кога авиационният сектор ще успее да навакса?

– Първоначалните прогнози сочеха, че пълното възстановяване ще е през 2024 г., сега се очаква нивата отпреди пандемията да се достигнат през 2023 г. Североамериканската авиация вече се е възстановила 99,5% и още тази година ще излезе на плюс. В Европа ще са на минус с 16-20%, а на печалба ще излязат догодина. Ние се намираме в по-благоприятна ситуация и тази година приходите на пътническата авиация ни ще бъдат само с 10-15% по-малки от предкризисните.

– Защо европейските авиокомпании по-бавно излизат от кризата?

– Първият задържащ фактор е цената на горивото. Освен това къде са пътуванията на Русия и Украйна? Само България загуби 15% от чартърния си пазар. Липсват и специфични метали като паладий, титан, алуминий, които са необходими за производство и ремонт на самолетни двигатели. Примерно, „Боинг“ и „Еърбъс“ по програма трябва да произвеждат около 60 нови самолета месечно. Но успяват да пуснат едва 30-35 заради дефицита на метали, голяма част от които идват от Русия. Около 12 – 15% от самолетите на нашата авиация стоят на земята заради липса на двигатели. Но нека да кажем, че българските авиокомпании са били по-внимателни през цялото време. През този май те и получиха 60 млн. лв. финансова подкрепа. Това са 5-6% от общите им годишни приходи, които преди пандемията бяха около 900 млн. лева, но много им помогна да се върнат на пазара и да летят.

– Как си обяснявате това, че българската авиация се оказа по-гъвкава от европейската?

– Защото сме яли много шамари през последните десетилетия. Българската гражданска авиация навърши 75 г. и за това време сме преминали през няколко сериозни кризи и все успяваме да излезем „сухи от водата“. Съвсем накратко ще ви разкажа: през 1947 г. е първият полет от София до Бургас, персоналът е основно от бивши военни. След това бързо се разширява мрежата от летища – Варна, Бургас, Пловдив, Русе, Търговище, Горна Оряховица, Видин, Хасково. Постепено през 60-те години навлизат по-големи и тежки самолети. Но нещо куца, има висока аварийност и става ясно, че е трудно 50 – 55-годишни пенсионирани военни да преминат на друг вид машини. Във военното училище в Долна Митрополия започват да обучават летци, инженери и техници за гражданската авиация. Създава се учебен център на „Балкан“, а през 1971 г. и Институтът по въздушен транспорт. В експлоатация навлиза реактивната авиация, която е още по-голямо предизвикателство. И така идва 1990 г. с развита „Българска гражданска авиация Балкан“ (БГА Балкан). Започва разформированате на компанията, създават се 15-18 самостоятелни икономически субекти, а надзорните функции се поемат от Министерство на транспорта.  И тогава не се сгромолясахме заради генералния директор Величко Величков, който почина наскоро. Именно той въведе принципа на икономическото мислене в българската гражданска авиация.

– И все пак БГА „Балкан“ впоследствие се срива и компанията е разпродадена?

– Смятам, че екипът надцени своите мениджърските възможности. Веднага след 1989 г. пътническите превози брутално се сринаха. И в този момент да увеличиш почти двойно разходите си като вземеш на лизинг скъпи западни самолети, това е извън всякаква икономическа логика. Така се натрупаха 100 милиона лева загуби. Обаче никой не даде обективна оценка, че активите са поне 150 – 180 млн. лева и „Балкан“ беше продаден за 300 000 лева, т.е. беше фалиран. Тога се случи по времето на премиера Иван Костов. Настана поредната голяма криза и в отговор на цялото това разпиляване беше създадена Асоциацията на българските авиокомпании, която сега отбелязва 20 години. Започнаха да се създават частни превозвачи. Буквално заляхме Европа и станахме доста силни в карго авиацията.

След влизането ни в ЕС обаче самолетите без типов сертификат, а това са всички руски машини, трябваше да бъдат свалени от българския регистър. И пак наново. Фалираха карго авиокомпаниите, остана само една, която успя да премине на друг тип машини. Направена беше тотална смяна на флота, трябваше да се обучи персоналът. Нормативната уредба беше променена според регламентите на ЕС, които съдържат по-високи изисквания от средните световни стандарти за безопасност. В крайна сметка авиацията ни надскочи нивата до 1990 г., освен че броят на самолетите е възстановен, капацитетът на българските бази на техническото обслужване надхвърля три пъти нашите потребности. В София работи най-голямата база за обслужване на самолети на един от световните лидери Луфтханза техник. За бързото възстановяване има голямо значение и учебно тренировъчният център. В Източна Европа съществува още един подобен център – в Прага. Сега се възстановяваме бързо, но половината от операциите ще са извън България, ще обслужваме германския туризъм, който пътува до Египет и Турция. Наши самолети ще летят в Полша, Австрия и Португалия. И това се случва благодарение на високата конкурентоспособност на българския авиационен продукт.

– Има ли опасност при тази голяма криза да се свалят критериите за безопасност?

– Пак, и пак, и пак ще подчертая: никога компромис с безопасността на полетите! Както експлоатационно, така и при подготовката на екипажи, и при възстановяване на самолетите – това е червената линия, която никога не прекрачваме. Авиационната техника е така конструирана, че има два-три пъти по-големи резерви. Всичко ново в света първо влиза в авиацията и това е една от основните причини за ниската аварийност. А и нормативните документи не го позволяват. Надзорът е много стриктен и над българската въздухоплавателна администрация е европейската, която един-два пъти годишно проверява как ние надзираваме авиацията.

Авиационният сектор започна да се възстановява, заяви в интервю за БТА Светослав Станулов, председател на Асоциацията на българските авиокомпании. По повод на 75-годишнината от началото на българската гражданска авиация, която се отбелязва днес, Станулов разказа за текущото състояние на сектора у нас, в Европа и по света и как той излиза от кризата, причинена от световната пандемия.

„Авиацията се възстановява. Товарният поток не беше засегнат въобще от пандемията от COVID-19, но пътническият беше засегнат навсякъде – у нас, в Европа и в света. Сега започна възстановяването, което е доста интензивно и над очакванията на всички. Явно на хората им омръзна да стоят вкъщи, принудени от ограниченията, и сега започнаха да пътуват“, посочи Светослав Станулов.

Над 50% е бил спадът на пътуванията по редовни линии 

„Както в България, така и по света, с около 50% бяха намалели пътуванията по редовни линии. Спадът при чартърните полети достигна дори 70-80%, бяха практически спрели. Всичко това сега се завръща в по-нормални граници, като тази година се очаква да се възстанови пътническият трафик почти напълно“, обясни председателят на Асоциацията на българските авиокомпании.

Загубите в световен мащаб се измерват в милиарди

Почти 80-83% от трафика в Европа е на път да се възстанови, но все още се отчитат големи загуби, коментира Светослав Станулов. Най-добре се справя Северна Америка, където секторът е на път да се върне на равнищата отпреди пандемията, а тежко остава състоянието му в Азия, къде все още продължава да има много ограничителни мерки.

Секторът в България е проявил гъвкавост

„Ние сме с по-добри очаквания, отколкото средните за Европа“, посочи Станулов. По думите му секторът у нас е проявил по-голяма гъвкавост, отколкото големите западноевропейски компании.

„Спадът на пътуванията доведе до драстичен спад в приходите, някъде около 60-70%. Трябваше да съкращаваме разходите си. Част от тях са експлоатационни – гориво, такси и други. Постоянните разходи трябваше също да бъдат съкратени. Първо – голяма част от самолетите, включително в България, са на лизинг. Лизингодателите се съгласиха да отложат плащанията, но сега вноските трябва да бъдат платени. Намаляването на разходите за персонал също е тежък и болезнен проблем. При него ние бяхме много по-щадящи, отколкото западноевропейските ни колеги. Това ни помогна да сме относително по-рано готови при възстановяването“, посочи той.

Според него никой не може да прогнозира как ще се развие секторът у нас и в Европа, защото след утихването на пандемията има нови неизвестни – военният конфликт в Украйна, който прекъсна пътуванията на украински и руски туристи, както и влиянието на инфлацията и цените на горивата.

„Големите превозвачи от Западна Европа по-тромаво излизат от това състояние. Почти половината от нашия самолетен парк е ангажиран да работи този сезон в Европа, покривайки основно туристически дестинации, изходящи от Португалия, Германия, Австрия, Полша и насочени към Турция, Гърция и Египет. Това говори за адаптивност и за висока конкурентоспособност. Пазарът е капризен“, коментира още той.

Държавата помогна

„Освен мярката 60/40, която помогна донякъде за запазване на персонала, в последния възможен момент държавата подкрепи сектора с 60 млн. лв. Как се отрази това? Голяма част от самолетите бяха консервирани. За да се възстановят, трябва време и допълнителни разходи. За да започнеш интензивна работа, също ти трябват оборотни пари. Някои от авиокомпаниите бяха значително задлъжнели. Всичко това е проблем, а финансовата помощ, макар и в последния възможен момент, дойде като глътка въздух. Нека обаче сме наясно, че това е около 5-7% от годишните приходи на авиокомпаниите“, обясни председателят на Асоциацията на авиокомпаниите в България.

Липсата на някои метали затрудняват производството на самолети

Липсата и високите цени на някои метали, сред които паладий, титан и алуминий, затруднява производството на двигатели и възстановяването на стари. Това се отразява производството на Airbus и Boeing, но в България също има самолети, които не летят по същата причина, обясни Светослав Станулов.

България има богати традиции в обучението на екипажите

Институтът по въздушен транспорт – София (ИВТ) е основан през 1971 г. като част от Държавно стопанско обединение БГА „Балкан“, а през 1992 г. компанията получава правна и икономическа самостоятелност. Първоначално фирмата се занимава с технологична проектантска и консултантска дейност. От 1999 г. получава лиценз като авиационен учебен център и това поетапно става нейна основна дейност, разказа Станулов.

Сърцевината на обучението и текущите тренировки са симулаторите, допълни още той.

„Имаме на разположение модерни и сертифицирани от Европейската агенция за авиационна безопасност пълни полетни симулатори за обучение и тренировки на пилоти. Центърът е един от двата големи в Източна Европа, другият е в Прага. В него тренират пилоти от Балканите – Гърция, Румъния, Сърбия, Западните Балкани, част от Унгария, дори и от Близкия Изток“, разказа още той.

Българските пилоти са много добре подготвени, потвърди председателят на Асоциацията на българските авиокомпании. По думите му по отношение на безопасността на полетите не се правят никакви компромиси.

„Доколко екипажите владеят работата си, всеки пасажер го усеща по време на полет. Слава Богу, над 30 години няма инцидент с български пътнически самолет“, отбеляза още Станулов.

/ЛРМ/